I’m only sad when it rains…

“I’m only happy when it rains

I’m only happy when it’s complicated”

Garbage, Shirley Manson, 1995 година

Докога, мили мои управници!? Докога!? Хората умряха. Няма ги. Мъртви са. Близките им страдат за тях. Няма го и едно малко, сладко детенце на пет години. Защото вие, мили, драги гадни копелета, сте крали парите, които ние сме ви давали чрез данъците си, за да си вършите работата. Много деца ли се раждат напоследък в България? Защо убивате и тези, които имаме, драги нищожества!?
Господин Портних, вие свършихте ли си работата? За която варненци, към които, освен съпричастие, имам и огромен сантимент, както към всичките си сънародници, между другото, са ви плащали за хляба. Но аз не съм важен…
Важни са труповете. Господин Йовчев, вие свършихте ли си работата? Малкото петгодишно трупче няма ли да ви тежи на съвестта, ако си сложите ръка на сърцето?
И на двама ви!? И на институциите, които представлявате. И на шибаните, повтарям, шибаните партии, политически и едри корпоративни интереси, които защитавате. Разбира се, че няма! Вие сте оперирани от чувства…
Знаете ли защо? Знаете много добре, но хората не смеят да го кажат на глас. И аз не смея. Защото имам най-красивата жена на света и три здрави, палави и щастливи момчета. Точно такива като онова, чието трупче плува ЗАРАДИ ВАС. А пък от друга страна не смея, защото вие сте гадове и можете да ми причините много страдание. Но именно заради това ще го кажа. Защото някой някога трябва да посмее. За да спре страданието в тази страна рано или късно. Трябва да се почне отнякъде…
Орешарски, Борисов, Станишев, Плевнелиев, Портних, Сакскобургготски и всички пАтки майни! Къде са парите от данъците на варненци, които трябваше да отидат за канализация на квартал “Аспарухово”!? В партийни каси? В нечии джобове? В (с извинение) трътките ви?
Къде е гората на Джанавара? Кой я изсече, за да се случи това ужасяващо събитие, за което цяла България, освен вас скърби? В партийните каси? В нечии джобове? В (вече без извинение) трътките ви?
Вие всички на местно, централно и ако щете интерконтинентално ниво сте долни, крадливи, гнусни изверги! Това мисля аз за вас. И имам аргументи. Петгодишното трупче вчера е било детенце, което се е радвало на живота, смяло се е, играло си е с приятелчета в пясъчника и Вселената му е дала всичко. Дала е всичко и на родителите му в негово лице. Опа, личице. Ама за вас едва ли има значение…
И вие, крадливи боклуци, сте му отнели и смеха, и пясъчника и живота. Защото, (тафтологията е умишлена), сте крадливи боклуци. Вие ще си живеете, да, телата ви ще съществуват, но душите ви отдавна са мъртви. Безвъзвратно мъртви и смърдят, тъй като гният. Гният бавно и зловонно. А малкото телце и ония другите десет трупа (поне по досегашни информации; дано не станат повече) си лежат в гробовете, но душите им са на едно по-добро място. Там където вашите никога няма да бъдат.
В заключение искам да кажа три неща:
– Обожавам дъжда. Веднага след като свърша с тази статия, излизам навън, за да ме вали и да рева (сега разбирам, че имало някакъв смисъл и в сладникавата песен на Ковърдейл с плача в дъжда. Сещате се… Не, не се! Вие дъните чалга денонощно! В буквалния и в преносния смисъл). Ще рева за детенцето, ще рева за другите жертви на простотията, наглостта и крадливостта ви, ще рева и за себе си. Ще рева, докато очите ми се подуят. За другите неща май ви казах, но да споделя защо ще рева за себе си, мили, драги български политици. И на местно, и на интергалактическо ниво. Мили изроди гадни, ще рева за себе си, защото това, което правите с нас, убива детското в мен. Точно както безхаберието ви уби онова петгодишно детенце. Точка. Опорна точка.;
– Скапахте ми песента! На Garbage, с вокалната партия на доста добре изглеждащата за шотландка и достатъчно луда за жена фронтуъманка Shirley Manson. Наистина обожавам дъжда. Наистина обожавам песента. Вие, драги управляващи по места и на национално ниво ужасяващи същества, направихте един пиклив дъжд от 35 литра на квадратен метър повод за национална трагедия. Защото сте крадливи и влачите рейсове с парички;
– Как успяхте да се скарате в ефир, и то национален, господа Портних и Йовчев!? В такъв момент, в който сте се осрали до плешките!? Предизборна кампания, на фона на единадесет трупа, ли правите!? Толкова ме е гнус от вас, че искам да отида и да си измия ръцете, след което да изляза и да рева на глас под дъжда. И вече наистина схващам посланието на Ковърдейл, защото понякога човек наистина се чувства безпомощен. Едва ли си спомняте какво писах до момента, но ще го ви опресня паметта поради няколко причини. Една от тях е, че благодарение на крадливостта ви единадесет човека, от които едно малко дете, са мъртви. Няма ги. Но на вас паричките си ви ги има. Капят ли капят ежеминутно…
Вие не знаете какво е обич, но това е едно такова състояние на духа, при което в определени моменти от живота си излизаш от вас, дъждът те вали, а ти плачеш…, не, ревеш! На глас!

Варненци в мислите и молитвите си съм с вас!

 

Варненци го направиха отново! Без коли в Морската градина

Поредни адмирации за гражданското общество във Варна! След като преди няколко седмици успяха да спрат незаконното, но за сметка на това продължаващо повече от десетилетие застрояване в Морската градина, сега те се пребориха срещу още един символ на срастването между финансовата олигархия и местната власт – движението и паркирането на автомобили в същия този парк.

Варненци постигнаха осъществяване на справедливите си искания по начина, в чиято ефективност вече имаха възможност да се убедят. Те направиха гражданска блокада и след като хората, в чиито ръце е властта да прекратят произвола, се убедиха, че жителите на Морската столица няма да се уплашат и да отстъпят, бяха принудени да вземат мерки.

От началото на следващата седмица (6 август) свободното влизане на автомобили в Морската градина остава в историята. Кметът Кирил Йорданов, който години наред измисляше какви ли не извинения, за да не бъде прекратено едно толкова очевадно безобразие, най-после „клекна”.

Уверенията на градската управа са, че контролът и евентуалното санкциониране на нарушителите на новата наредба ще бъде осъществяван съвместно от общинските служители и полицията. Варненци обаче вече са гърмени зайци и също дадоха свое обещание, на което лично аз вярвам много повече – че ще упражняват граждански контрол.

Недоволството на жителите на Морската столица бе провокирано от неспазването на каквито и да било правила. В последните години Морската градина се бе превърнала в паркинг и удобен маршрут за движение на стотици тъмни персонажи, ползващи се с протекцията на местните власти или просто разчитащи на пасивността им. По този начин паркът загуби притегателната способност на място за почивка и приятно прекарване за варненци и гостите на града.

Според новите разпоредби Морската градина ще бъде защитена от бариери, които ще пропускат в нея само колите на полицията, службата по противопожарна охрана, Бърза помощ и поддръжката на парка. Бариерата, която в момента пък „спира” достъпа в района на басейна, ще бъде премахната и на нейно място ще бъдат поставени солидни заграждения, които окончателно ще направят невъзможно влизането на автомобили.

От колите ще бъде отвоювана и историческата част на Морската градина. На другото място, което досега бе използвано за нерегламентиран достъп – входът пред Спортната зала, ще се позволява влизането само на членове на клуба по тенис, но и те ще могат да използват автомобилите си само до паркинга.

Подобни са уверенията и за бариерата на Летния театър, която ще пропуска само специализирани автомобили. Входът откъм „Почивка” пък ще може да бъде използван само от живеещите в района. Другото изключение се прави за зареждащите заведенията автомобили, които обаче ще трябва да вършат работата си в часовия интервал от 4 до 9 сутринта.

Звучи добре… Варненци заслужават само комплименти за канските усилия, които положиха, за да накарат управниците си да проумеят какво означава терминът „парк” и какво не може да се прави на едно подобно място.

Комплиментите са и поради поне две други причини. Морската градина не е само на варненци. Защитавайки я, те защитават и правото на туристите да се докоснат до вече позабравените й красота и спокойствие. И още – другите градове има светъл пример как да се справят със своеволията на управниците си. Щом във Варна гражданите успяха да спечелят няколко победи срещу маститите групировки, които доскоро си правеха каквото искат в града, значи всички можем.

Борбата за създаване на една нормална държава минава през битките за спазване на елементарните правила от представителите на местната власт. И когато хората се надигнат и покажат решимост, се вижда не само, че дяволът не е толкова черен, а и че той е доста страхлив. Своеволията на местните (а и националните) дерибеи минават само когато хората си мълчат. Е, изглежда все повече българи отказват да си затворят устата и да седят кротко…

Яростният лай на варненските кучета спря предприемаческия керван в Морската градина

Ето, че можело! След като години наред по-голямата и по-примирена част от българския народ повтаряше като някаква мантра, че няма никакъв смисъл да се протестира, защото управляващите и едрият капитал са се сраснали и си правят каквото поискат, само за няколко седмици се оказа, че смисъл има. И то голям!

Представителите на финансовия каймак, които си развяваха байраците както искат толкова много време, получиха два звучни шамара, без да имат възможност да се опомнят помежду им. Изненадата от неочаквания яростен отпор срещу маститите им интереси ги стресна и принуди да скрият зад гърба си чертежите, на които зелените площи са задраскани и на тяхно място се мъдрят сиви лифтове, комплекси, увеселителни паркове…

Едва ли е нужно да припомням, че първото „подхлъзване” на „инвеститорите” дойде с опита да се приемат промени в Закона за горите, които да разрешат изсичането на неясно колко дървета с неясно какви мотиви, без да се променя статута на терена. В началото големите играчи май погледнаха на протеста срещу намеренията си надменно, предвкусвайки, че шепата излезли на улиците за пореден път ще се принудят да подвият опашки и да се скрият в дупките си.

Когато това не стана, те прибегнаха до обичайните си методи – медийно затъмнение, полицейски арести, опорочаване на протестите чрез „внедряването” на полуолигофрени провокатори. Да, но за голямо тяхно учудване този път изпитаните методи не дадоха желания резултат и управляващите се видяха принудени да заповтарят как намеренията им не били разбрани правилно и да замразят промените.

Макар и първият шамар да бе по-звучен и да засегна много повече интереси, вторият удар срещу интересите на малцината избрани лично на мен ми достави дори по-голямо удоволствие. Защото дойде от Варна. Тоест от т.нар. провинция, толкова оплювана и хулена от „просветените” столичани. Тоест от града, който през последните години стана печално известен освен като морска столица и като такава на срастването между местна власт и групировки. Тоест от мястото, на което са минали всичките ми невръстни лета…

Да направим кратка ретроспекция на събитията. Строежът на Морската градина (тогава в покрайнините на Варна) започва още в края на XIX век. През годините площта на парка се увеличава, а между алеите са засадени все нови и нови редки, екзотични и традиционни за страната ни растителни видове. Всичко това продължава до началото на 90-те години, когато голяма част от площите са реституирани (напълно незаконно, между другото).

Използвайки различни трикове и вратички в правилата мастити „бизнесмени” откъсват парче по парче от парка и го застрояват. Това, разбира се, се случва със знанието и съучастието на местната власт. Строи се навсякъде, част от алеите са заградени без всякакво законно право и гражданите нямат достъп до тях, а из парка съвсем спокойно се разкарват и паркират мутренски джипове.

Това продължи години наред, а черните облаци над Морската градина се сгъстиха още повече в края на март 2012-а. Тогава Общинският съвет прие, че в Общия устройствен план на Варна могат да влязат в сила „специфични правила за застрояване”, които да отворят още по-широко вратата пред интересите на безогледните инвеститори.

Постепенно обаче обикновените варненци, които обичат града си, осъзнаха, че вече няма за кога да си траят. Бяха организирани няколко протеста, най-многобройният от които във вторник, на 3 юли. В навечието на гласуването на ОУП от Общинския съвет 1000 жители на морската столица блокираха едно от централните кръстовища в града, обединени от мотото „Окупирай Варна”.

Властите явно бяха силно изненадани, а пристигналите на място органи на реда са попаднали в небрано лозе. За това сочи и докладът за четирите ареста, направени в края на протеста. Причината за всеки от тях е от любопитна по-любопитна: 1. Ударил полицай със скейтборд; 2. Хвърлил кен бира по полицай; 3. Блъснал полицай, който паднал на предния капак на автомобил; 4. (Моят личен фаворит) Крещял на полицай да си скъса пагоните и да се „разберат като мъже”.

Далеч съм от мисълта да изказвам неуважение към органите на реда. Допускането на такова смехотворно поведение от страна на някои демонстранти обаче идва само, за да покаже объркването им и неспособността да реагират адекватно, опазвайки мирния характер на протеста.

Варненци бяха решени да продължат да защитават Морската си градина и още на следващата сутрин (вчера) окупираха Общинския съвет, където трябваше да се приеме Общия устройствен план. Повечето от тях бяха въоръжени с плакати, изразяващи недвусмислено исканията им, а някои дори успяха да влязат на сесията на местната управа.

И, когато протестиращите се готвеха за отчаяна съпротива, стана чудото! Лидерът на общинските съветници от ГЕРБ Иван Портних внесе предложение, което изненада (почти) всички. Някои много приятно,  други – ужасно неприятно. Първите приеха новината малко резервирано и недоверчиво, а вторите трябваше да стиснат зъби и да се направят на щастливи, разправяйки наляво и надясно от колко време се борят точно за това. Никой не посмя да се изправи открито срещу подобно предложение, разбира се. Колкото и силни да са личните интереси, това би означавало демонстративно политическо самоубийство.

А „това” направо си е мечтата на всеки природозащитник. Иван Портних обяви, че след консултации с премиера, вицетата Цветан Цветанов и Симеон Дянков и министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, групата на ГЕРБ в Общинския съвет предлага в Общия устройствен план да бъдат внесени корекции, които „по категоричен начин да забраняват строителството в Приморския парк и Ботаническата градина”. Нещо повече – евентуалното искане за строителство от собственици на частни терени автоматично ще означава, че те ще бъдат отчуждавани и приобщавани към територията на парка.

Решението на практика постановавя през следващите 25 години никой да няма право да извършва каквито и да било строителни дейности от Вълнолома до Евксиноград, както и на територията на Ботаническата градина. Но това не е всичко: постановлението на Общинския съвет включва присъединяването към Морската градина на местностите Салтанат, Горчива чешма и Долна трака, като по този начин територията й се удвоява.

Единствените две официални изключения общинарите направиха за построяването на детска градина и бъдещото изграждане на зоопарк в Морската градина. Неофициалното изключение пък идва от клаузата, според която издигнатите досега на територията на парка сгради няма да се събарят.

За варненци това означава основно, че няма да бъдат разрушени построените жилищни сгради по т.нар. „Алея Първа”, разположена непосредствено до плажната ивица. Именно това бе и причината, въпреки очевидното си задоволство от решението на Общинския съвет, снощи около 300 граждани да организират нов протест, с цел ревизиране на разрешенията за строеж на тази територия.

Времето ще покаже какво ще се случи с постройките на „Алея Първа”. Още повече, че сделката за продажбата и в момента е обжалвана пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург от варненската архитектка Калина Павлова.

Времето обаче за пореден път показа и друго нещо: кликата на властта и едрия (а не рядко и сенчест) бизнес може да вирее единствено в условията на овче бездушие от страна на народа. Когато хората покажат, че са решени на всичко, за да защитават правата си и законността, раците са принудени да скрият крадливите си щипки и да се приберат в подмолите си.

Браво, варненци, браво! Време е и вие, а и всички ние да отвоюваме държавата си от задушаващите монополи, олигархични игрички и самодоволни муцуни с девиз „Газим, бегай!”…