По всеобщо мнение търговията с гласове взема все по-сериозни размери с всеки следващ вот. Десетки обвинения, много от които основателни и подплатени с факти, се появиха и преди, по време и след последните избори за Европейски парламент, които се състояха само преди дни. Положението наистина изглежда стряскащо, а нещата отдавна са излезли от контрол. Ето и някои изводи, които се набиват на очи.
Всички партии са нагазили в калта
От дълбоката локва, наречена “търгашество с вот”, излизат множество кални следи, които водят до всички партийни централи, а оттам до няколко корпорации. На практика почти няма голяма партия, участвала във властта през последните години или намесила се успешно в последните евроизбори, за която да няма убедителни доказателства (често подплатени със свидетелски показания и видеозаписи), че се е включила в пазаруването на гласове. Разбира се, активността изглежда е различна, според вътрешната мотивация на партиите и моментното състояние на касите им. Например нови политически субекти, които трябва да се наместят на сцената и да изпълняват определени задачи, плащат повече. И за глас, и бройки. Това се отнася и до основните играчи на политическата сцена, за които залогът на евентуална загуба е прекалено голям.
Зад основните политически сили стои огромен финансов ресурс
Незасисимо дали милионите идват от корпорации майки, обръчи от фирми, партийни каси, митници, контрабанда, акцизи, пране на пари или (което е по-вероятно) от всички тези извори едновременно, през последните години партиите станаха изключително могъщи във финансово отношение. Наличието на огромни капитали е не само важно, но и определящо съдбините им. Една от основните причини е именно пазаруването на вот. Защото всяка от водещите политически сили знае колко е компрометирана и до каква степен избирателят е отвратен от нея, така че не може да се надява на стабилни изборни резултати, ако разчита единствено на честни методи. Същевременно властта, или поне близостта до нея, е жизненоважна за политиците, защото те трябва да изпълняват определени задкулисни ангажименти, без които за тях и за тези, които стоят зад тях, загубите ще са огромни. Във всяко едно отношение…
Изборната търгащина е добре смазан механизъм
От клиповете, които се появяват по медиите и социалните мрежи, можем да останем с грешното впечатление, че някакви там цигани носят кебапчета из гетата и ги раздават, а мургавите им събратя гласуват “правилно”. Да, на най-ниско ниво нещата може и да стоят така. Но пирамидата е много по-могъща и прецизно построена, отколкото изглежда на пръв поглед. Така наречените ромски барони не работят на посоки. Напротив. Те имат определени поръчки, за определен брой гласове, срещу определен комисион. Това върви в пакет с привилегии и чадъри над широк кръг престъпни или поне незаконни дейности. Нещо повече, октоподът на купуването на вот отдавна е разпънал пипалата си извън ромските махали. Той обхваща определени социални, професионални и субкултурни групи, нямащи нищо общо с етнически произход. Най-класическият пример в това отношение са футболните агитки, които вършат мръсни политически поръчки не само по изборно време. Спомнете си протестите от миналото лято… Нагоре по пирамидата са подредени множество тухлички, всяка от които има строго определена роля, бюджет, задачи и задължения. Та така до върха. И лично отговаря за свършеното или несвършеното.
Търгашеството с вот е напълно безнаказано
Макар и наказуема по закон, покупко-продажбата на гласове не носи никакво реално възмездие на никой от участниците в сделката. Да, имаше няколко присъди за подобно престъпление, но те бяха символични и направо смешни. И, разбира се, засягаха само най-ниските нива на гореспоменатата пирамида. Затова и на практика никой човек в страната не вярва, че някой продаващ или купуващ глас може да получи реално възмездие за постъпката си. А от това схващане едва ли има по-страшно, защото създава комфорт на всички по веригата да “работят” съвсем спокойно, а хората несъзнателно започват да мислят “всички го правят, защо не и аз?”. Макар и официалната версия, размахвана от съда и прокуратурата, да е, че подобен род престъпления се доказват много трудно, едва ли някой здравомислещ човек вярва в това, особено в епохата на нови технологии, с които един внедрен полицай би могъл да разкрие и докаже схема за купуване на гласове в размер на милиони левове. По-скоро истината е, че политическите партии оказват натиск върху съдебната система и тя “издиша”. А престъпниците си остават на свобода, за да купуват вот и на следващите избори… Тази практика изглежда непоклатима за момента…
Купуването на гласове е възможно само във феодална държава
Примерите от Бобов дол, Тетевен, Северозападна България, гетата и къде ли още не показват едно-единствено нещо – купеният вот е функция на неофеодализма. Местните дерибеи, ромските барони, новите феодали, буквално притежаващи всички предприятия, магазини, заведения в дадено населено място, поемат определени ангажименти да осигурят еди-колко-си гласа по изборите. Срещу това получават възможност да безчинстват, самооправстват, не плащат заплати, колят и бесят… А местните живеят като крепостни селяни и не смеят дори да се оплачат, за да не загубят работата, а понякога и много по-ценни неща. Поне до следващите избори.
Напазаруваният вот решава съдбите ни
Едва ли за някого ще е изненада, ако спомена, че всяка от водещите политически сили си има своя твърд електорат. На БСП са възрастните хора, на ДПС етническите турци и част от ромите, на ГЕРБ сравнително младите, които просто не искат да се оставят в ръцете на Станишев и компания. И Атака до скоро имаше твърд електорат, но той най-после се осъзна, слава Богу. Твърдият електорат отива до урните като под строй на всеки едни избори и пуска “правилната” бюлетина, без много да му мисли. Всеки си има аргументи за това, не е предмет на този текст да ги анализираме. На фона на все по-големия скептицизъм на масовия българин относно смислеността на гласуването като средство за промяна и намаляващата избирателна активност, твърдият електорат и купените гласове имат все по-голяма тежест. Затова и често повтаряният призив “Гласувайте, за да не решават заради вас!”съвсем не е лишен от смисъл…
Системата за купуване на гласове може да рухне по-лесно, отколкото си мислим
Макар и да изглежда непоклатима и безнаказана, пирамидата за търговия с вот е колос на глинени крака, както всяка подобна структура, крепяща се на страхове и зависимости. Достатъчно е негласуващите да осъзнаят, че само отиването до урните може да обезсмисли изборната търговия. Достатъчно е продаващите гласовете си пък да разберат, че се обричат на бедност и социално изключане за няколко кебапчета, бира и дребна сума пари. Достатъчно е суверенните български граждани, с които неофеодалите се държат като с работен добитък, да се опълчат и да отстояват позициите си смело. И ще завалят стотици сигнали за злоупотреби, които нито съдът, нито прокуратурата ще могат да потулят или неглижират. Вотът пък ще стане непредвидим и ще девалвира стойността на купените гласове, което автоматично ще ги изключи от уравнението.
Единствено чрез гражданско отговорно мислене и солидарност можем да се измъкнем от клещите на купения вот. Защото, ако продължим да сме безучастни, всички, които казват, че народът заслужава управниците си, ще продължат да са безмилостно прави. А ние ще продължим да тъпчем на едно място в страна, пълна с абсурди…
Стоян Николов - Торлака 