Архив за януари, 2013

Тази сутрин Златомир Иванов, известен като Златко Баретата, бе прострелян с четири куршума в корема и краката пред Съдебната палата. На пъпа на София… Само десетина дни след като атентатор (или не?) размахваше негоден за нищо газов пистолет в Националния дворец на културата (отново в центъра на столицата), а после бе пребит от озверели депесари. Само два дни след като министърът на вътрешните работи на Република България Цветан Цветанов обяви, че реализирането на първия в посткомунистическата ни история референдум бил напразно пилеене на пари…

449px-Zvetanov_01

Не, че през предишните години липсваха поводи да се иска оставката на вътрешния министър. Не, че нямаше основания. Но ако и сега Цветанов остане на поста си, това чисто и просто би показало, че Бойко Борисов е министър-председател на България само проформа и не той дърпа конците във върешния сектор.

Защото вместо с ареста и вкарването в затвора на закоравели престъпници и корумпирани политици, страната ни отново попадна в центъра на световните медийни прожектори със стрелбата срещу един от безспорните лидери на подземния свят и размахването на пистолет пред лицето на лидера на политическа партия. Защото никой не може да казва, че не е трябвало да се проведе референдум след като 700 000 българи са поискали такъв. Защото повторените стотици пъти двадесетина милиона похарчени лева са пари на данъкоплатците и те решават дали да бъдат харчени за референдум или не. А не един министър, па бил той и вицепремиер. Един министър, чието ведомство харчи десетки пъти по двадесет милиона всяка година, а резултатите не се виждат.

По политически лидери от опозицията се стреля в едни други държави, които нямат място в Европейския съюз, г-н Цветанов. Никой не се интересува дали ДПС или охраната на НДК е трябвало да предотврати инцидента. Интересуваме се (както и останалата част от „демократичния” свят, колкото и условно да е това понятие), че такива инциденти са възможни у нас през XXI век. Не ни харесва и да гледаме как десетина човека ритат и удрят някого, без да има кой да ги усмири. Не сме съгласни, когато някой ни казва, че не трябва да се дават парите ни за нещо, за което ние сме решили да ги дадем. Не искаме и да се връщаме към началото на деветдесетте години на миналия век, когато престъпниците се стреляха където и както си поискат. И държим вие, господин Цветанов, да понесете политическата отговорност за всичко случило се.

Защото ние искаме да живеем в правова и развиваща се държава, а натам не ни водят нито показните акции с откровено идиотски имена и пребити невинни, нито стрелбите из центъра на столицата, нито пък изказването на противодемократични мнения от човека, който уж трябва да е най-сигурният гарант на демокрацията и правата на гражданите в страната.

Може би ще попитате кой съм аз, че да говоря от името на целия народ, господин Цветанов? Просто един човек, който следи изявите ви, липсата на такива от ваша страна и рейтингите ви. Това е напълно достатъчно.

Advertisements

Всеки иска да е идол на поколения и народи. Или поне емблематична фигура за десетилетие-две, в някоя държавица, на някоя етническа група. Не всеки обаче знае как да го постигне. Ето няколко съвета от един от най-добрите, пожелал да остане анонимен…

398px-Ahmed_Dogan

 

1.Станете агент на Държавна сигурност. Опа, вече няма Държавна сигурност… Ами, тогава на някоя друга банда деспотични комплексари, която взема неограничено количество пари от бюджета на страната (разбирай от джоба на няколкото милиона глупаци). Ако ти разрешат да си избереш агентурно име, за предпочитане е то да е Сава, Сергей или Ангелов. А защо не и трите? На мен поне ми донесоха късмет. Ползи от подобна стъпка? Многобройни, предимно в сферата на свободния достъп и разпространението на информация. А информацията в днешно време е всичко, нали?

2. Завършете философия, антропология, история или друга хуманитарна дисциплина. Това ще накара всички околни да гледат на вас с пренебрежение ала „виШистА нема пари да се обръсне”, което означава да ви подценяват. Така можете да реализирате плановете си по-лесно.

3. Имайте планове. Без тях нито агентурното минало, нито хуманитаристиката ще ви помогнат. Трябва да знаете какво или какъв искате да станете, а след като постигнете целта си, можете да се разпрострете нашироко. Примерно можете да бъдете едновременно философ, дисидент-затворник, ръководител на съпротивително движение срещу диктатура, водач на партия, център на обръч от фирми, специалист по строежа на язовири с отлични доходи и не на последно място – балканския Чък Норис, способен да обезвреди въоръжен човек, който е два пъти по-голям от вас и държи пистолет на половин метър от главата ви. Всяко от тези неща може да ви се струва маловажно, но съвкупността от тях ще ви направи кукловод на цяла политическа система за поне двадесетина години.

4. Не ходете на работа. За целта ви е необходимо работно място в държавните структури, на възможно най-висок пост. Така работодателят ви ще е народът. Тоест, всички. Тоест, никой. Да вземем един прост пример. Според Трудовия кодекс всеки служител може да бъде уволнен дисциплинарно, ако не се яви три дни на работа. Е, там, където се трудя с пот на чело аз, можеш да не стъпваш и с месеци… Никой няма да те уволни. Вярвайте ми, говоря от собствен опит. Отсъствието от работа ще ви създаде ореол на загадъчност. Нали знаете старата московска легенда, според която кабинентът на Йосиф Висарионович светел всяка нощ до сутринта и хората си мислели, че той неуморно работи за добруването на СССР? А Сталин всъщност пиел. До безпаметност. Във всяка легенда има голяма доза истина. ВЕрвайте ми. ВЕрвайте и на него, вЕрвайте и на Станишев.

5. Като казах „безпаметност”… Няма как да станете идол, кумир, звезда или каквото и да било там, ако си нямате почитатели. А почитатели се печелят трудно. Понякога се налага да ги лъжеш, че ти пука за тях, друг път трябва да ги плашиш, че ако не си ти, едни лоши хора ще ги стъпчат, ограбят, изнасилят и ще им сменят имената и вярата. Понякога се случва да се наложи и да внесеш някой почитател от чужбина, но дори и това излиза сравнително евтино, защото „екскурзията” е веднъж на две или четири години. И е с рейсове, а не със самолети или круизни кораби… Най-важното е обаче да успееш да държиш почитателите си в състояние на полубезпаметност. Ако ги накараш да се страхуват и да мразят достатъчно силно някого, те няма да забележат какви свинщини вършиш и колко по-дълбоко в калта ги заравяш година след година. Почитателите са за това – да се мачкат с усмивка на уста. Нима Мадона идва всеки ден да ви пее на ушенце, когато си купите неин албум?

6. Шоубизнесът работи по следния начин: и най-добрия да си, с времето медиите и хората се уморяват от физиономията ти и започват да говорят за теб по-малко. И тогава, ако искаш да си останеш звезда и да възродиш харизмата си пред електората, опа, почитателите, трябва да привлечеш вниманието. Дългогодишният опит е показал, че това става най-лесно с някой скандал. Или духаш бездарно, случайно поглеждайки към камерата (която не знаеш, че те снима) и качваш клипчето в YouTube, или си признаваш, че си гей, или ставаш “жертва” на някой луд атентатор.

7. Успехът в живота е като слуката в лова. Зависи от правилния избор на оръжие. Ако ви се струва, че говоря с недомлъвки, нека бъда по-конкретен. Трябва да помагате на хората. Важно е да знаете на кого какво оръжие да дадете. Когато например някой реши да се самоубива по ваше усмотрение, снабдете го с оръжие, което никога няма да засече. И го поканете на гости. Внимавайте! Важно е да сте прецизни, защото ако случайно самоубийството не успее, кой знае какви кирливи ризи ще ви навлекат на гърба! Ако ли пък някой случайно е взел съвсем самостоятелното решение да направи атентат срещу вас, дайте му пистолет, който струва колкото десетина конфети. Наслагайте в пълнителя два-три патрона, не по-опасни от конфети. И тогава вече ще надминете и Чък Норис. Когато дулото е насочено срещу Чъки, пистолетът засича само веднъж нали? А и пълнителят му рядко изпада…

8. Славата изисква от вас жертвоготовност и героични постъпки. Излезе ли ви човек с пистолет насреща, скачайте върху него без да му мислите! Блъснете оръжието и му забийте един юмрук в корема, пък каквото ще да става! Нищо, че е два пъти по-едър от вас и има медали по бокс, а вие сте един скромен философ на горната граница на средната възраст. Ако сте си опекли работата предварително, ако сте се заобиколили с няколко хиляди почитатели, безсмъртието ви е в кърпа вързано. Все ще се намери кой да вкара някой шут в главата на нападателя, след като вие се подхлъзнете в жестоката схватка.

9. Камери! Нищо не става без камери! Колкото и брилянтно да си организирате атентата, няма да има никаква полза, ако медиите не го отразят подобаващо. Защо да рискувате да се преструват, че искат да стрелят по вас, щом не сте под светлините на прожекторите? Затова свикайте някоя (прес)конференция (например осма; осем е свещено число за повечето народи) и предварително подшушнете, че възнамерявате да се оттеглите, за да е сигурно, че ще се дотътрят повече тъпаци с камери и диктофони. Това ви гарантира не пет минути, а петилетка-две слава.

10. Холивуд и модната индустрия са доказали, че за да си звезда, е хубаво да познаваш поне няколко отявлени хомусексуалиста. Хем показваш, че си широко скроен и си загърбил сковаващите рамки на снобарията, хем печелиш покрепата на гей обществото. Честно казано, в кариерата си досега не бях обръщал внимание на този инструмент за печелене на популярност. Гледайки записите от покушението срещу мен обаче, разбрах, че хомосексуалисти (по-скоро чисти педераСи) в обкръжението ми не липсват. Видяхте ли само как, докато някои биеха здраво пишман атентатора, един човек (няма да му споменавам името), неистово се опитваше да му свали панталона? И успя. Какво ли щеше да му направи, ако не беше НСО!? Каквото иска да му прави. Аз съм платил достатъчно…

Сега отивам да пийна, защото съм само на 400 грама 12-годишно днес. А вие четете и препрочитайте. Може би някога ще успеете да станете крепител на етническия мир. Като мен.