Превърна ли се ЧЕЗ от обикновен грабител в убиец на децата ни?

снимка: bnews.bg

В неделния следобед се случи поредната нелепа трагедия, довела до смъртта на едно българско дете. 10-годишният Ангел Капсъзов от гоцеделчевското село Копривлен загина, играейки с приятелите си в училищния двор. Ако не знаехме какви са обстоятелствата около случая, бихме могли да си помислим, че фаталният край е резултат от необмислена постъпка, привична за възрастта на Ангел. Всъщност обаче съвсем не е така. Едно от и без това малкото млади българчета пое пътя нагоре, към другите ангели, заради ужасяващото безхаберие на държавността у нас и преклонението й пред тлъстия капитал.

Ангел Капсъзов и приятелите му играели футбол в двора на селското училище. Бях на техните години преди достатъчно малко време, за да си спомням неповторимото задоволство, което изпитва едно десетгодишно момче от ритането на топка през уикенда. И то на село. Идилия…

Идилия, която в една само секунда се превръща в кошмар. Топката прескача телената мрежа, която служи за ограда,  и Ангел понечва да я донесе. Минути по-късно той е мъртъв. Издъхва в ръцете на дядо си, който за съжаление пристига късно. Впрочем, никой не би могъл да пристигне навреме, след като веднъж инцидентът се е случил.

Ангел Капсъзов е убит от ток. Електричеството течало по училищната ограда, тъй като в нея се допирал оголен кабел. Повтарям: по училищната ограда в гоцеделчевското село Копривлен течал ток. Като по оградите в затворите… Метафората е много силна – обричаме децата си да живеят в затвор, който сами сме им изградили със своето безхаберие и индиферентност.

Всъщност, ако вярваме на думите им, хората в Копривлен в никакъв случай не могат да бъдат обвинявани в безразличие. Жителите на селото твърдят, че многократно са сигнализирали чрез обаждания до отговарящото за региона енергоразпределително дружество (ЧЕЗ) за наличието на оголени кабели, които висят от стълбовете и се опират училищната ограда. Копривленци твърдят, а ние нямаме никакво основание да се съмняваме в думите им. Още повече, че дружеството е задължено да пази записи с всички разговори с клиенти и това лесно може да се провери.

Едно българско дете загина нелепо, едно българско семейство бе почернено. Приятелите на Ангел без време пораснаха, виждайки го как умира. Хората от едно българско село, отрудени, бедни, низвергнати, получиха поредното доказателство, че на държавата изобщо не й пука за тях. Освен, когато си плащат данъците. Всички българи бяха зашлевени отново. От управниците си, от монополите, от задругата на капитала.

Докато енергоразпределителните дружества само ни ограбваха, търпяхме. Може и да протестирахме, но се държахме според правилата на демократичното общество. Ако монополите започнат да убиват децата ни не само индиректно, но и буквално, трябва да действаме крайно и решително. И да не обръщаме внимание на медиите, които описаха с едно изречение трагичния инцидент, а за съболезнованията и обещанието на Петър Докладал за обезщетение на семейството отделиха няколко абзаца. Защото медиите са чисто и просто буфер на властимащите и капиталодържателите.

Призовавам, ако се докаже, че жителите на Копривлен наистина са подавали сигнали до ЧЕЗ за оголените кабели, а от дружеството са им отговаряли, че това са телефонни жици, вместо да изпълнят задълженията си, договорните отношения между Република България и енергоразпределителната компания да бъдат прекратени. Моментално и окончателно.

Призовавам да не позволяваме на ЧЕЗ да поднася съболезнованията си на семейството на трагично загиналия Ангел Капсъзов (и то чрез кмета на селото; видите ли, Петър Докладал има прекалено много работа, за да обърне внимание на едно българско семейство, почернено по вина на дружеството, което управлява; дори и това все още да е само хипотеза). Призовавам да не позволяваме на въпросния господин Докладал да уверява, че ЧЕЗ ще подпомогне финансово семейството на Ангел.

Никой не ви иска парите, монополисти! Те не могат да върнат десетгодишното момче на близките му! Капиталите може да са по-важни от хората за вас, но за нас съвсем не е така… Искаме бързо и обективно разследване на случая. Ако се окаже, че сте виновни в престъпно бездействие, се махайте от страната ни! Веднага и завинаги!

Смрадливите гащи на ГЕРБ

Както обикновено медиите в милата ни рОдина извъртат всеки политически скандал под такъв ъгъл, преди да го представят пред обществото, че да се фокусираме върху възможно най-безболезнения за силните на деня ракурс. Вече няколко години около ГЕРБ се сипят чифт след чифт вонящи мръсни гащи. Нямаме време да се замислим дори чии са, и вездесъщият Бойко Борисов изскача пред камерите, посочва ни виновника, който моментално бива безмилостно разкостен от медиите.

То не бяха калинки, Румяна Желева, Ана-Мария Борисова, Трайчо Трайков, Сергей Игнатов, Мирослав Найденов, че дори и спретнатият юпи с шизофреничен тембър Симеон Дянков излезе с не съвсем изрядна лична хигиена… И след безцеремонното изритване на всеки от посочените (а и на много други) доверчивият български избирател, за пореден път пуснал бюлетината си за новия месия, си помисляше „най-после вече няма да смърди”. Но около ГЕРБ отново се разсмърдяваше много скоро. И вездесъщият тайфун, смятащ себе си за Крали Марко, но носещ нежното прозвище Буда, отново се развихряше, изплювайки поредният виновник.

Ако посмекчим метафорите и алегориите, едва ли е нужно някой да ни припомня колко пъти Бойко Борисов, в ролята си на министър-председател, използваше бушони, за да си спаси кожата. И то, поне за мое огромно учудване, успешно. Сияйният ни водач безкомпромисно подлагаше на другарски съд уволнените си министри, а те нямаше какво да кажат, дори и да искат. Или поне нямаше кой да ги чуе, защото щом Бойко ги отсвиреше, медиите дружно им обръщаха гръб и не се и сещаха за златното правило на журналистиката да представят всички гледни точки.

През първата година-две от управлението, когато натиск върху ГЕРБ на практика отсъстваше, министрите се надпреварваха да правят гаф след гаф и общо взето им се разминаваше. Когато обаче тук и там недоволните започнаха да надигат все по-високо глас, се оказа, че Бат’ Бойко е много сговорчив и отстъпчив и с лека ръка започна да фокусира народния гняв върху определен човек от своето обкръжение и да го отстрелва за неистово удоволствие на тълпата.

Да, но нищо не се променяше. Чиято и министерска глава да паднеше, следващите мръсни гащи неминуемо зацапваха светлия пейзаж на икономически стабилната ни, опасана от всички страни с магистрали и непрекъснато давана за пример от европейските институции страна.

Налагаше ни се да отмиваме блудкавия вкус на постни пици с мездренска бира; да гледаме как Човекът глас се жалва не само, че е неразбран от сънародниците си творец, а и че въоръжени командоси нахлули в дома му, за да го арестуват погрешка; да броим стотици хиляди фалирали фирми и стотици милиони за подслушване; да слушаме как със спестявания служител на МВР може да си купи 5-6 апартамента; как ако ядосваме Вездесъщия, той ще пусне шистовия газ напук…

А хората от обкръжението му си отиваха един след друг. На всички първоначално бе гласувал пълно доверие, всички до един го бяха подвели, във всички до един той се беше съмнявал отдавна, но еди-кой-си случай бе прелял чашата. Имаше си модел за озвобождаване на народната пара… И човекът си отиваше, но скоро се оказваше, че или не е той тоя с мръсните гащи, или има и друг, който още не е открит. Много хора тогава си задаваха въпроса „Абе, ако Бойко са го подвели, значи не става за ръководител на екип. Ако ли пък не са, значи е знаел какво се случва и вината е негова”. Доста логично. Да, но такива въпроси си ги задавахме наум или в камерни компании, защото медиите не си позволяваха да занимават Въздесъщия с подобни питания.

Постепенно се оказа, че кажи-речи управляващите всички министерства в правителството бяха подвеждали доверчивия господин Борисов и си заминаваха, придружени от шумен другарски съд пред медиите (на някои ведомства неколкократно). Изключение правеха няколко министри и премиерът нямаше да се забави да жертва и тях, защото недоволството нарастваше все повече. Мащабът на протестите в края на тази зима обаче май му дойде изневиделица и не можеше да продължава да стеснява кръга, уволнявайки Нона Караджова, Тотю Младенов и Вежди Рашидов, да кажем. Трябваше да се покаже пред народа воля да се реже месо и Бойко побърза да го направи. Бяха поискани и получени оставките на най-приближените му сподвожници след Цветан Цветанов – Мирослав Найденов и Симеон Дянков. В прочувствено слово премиерът отново показа разочарованието си, че е подведен, че е гласувал доверие, което не е оправдано (защо се сеща след 3 години и половина!?) и че е готов на промяна.

Хората обаче този път прозряха, че промяната, която той предлага, е само пепел и плява и не се прибраха по домовете си. И всеобщият любимец на народа от преди няколко години, който спечели почти половината гласове на народа през 2009-а, подаде оставка. Сега вече между гневните въпроси, обвиненията, разочарованието на хората от поредното пропиляно време и него, самият лидер на ГЕРБ, стоеше само още един бушон. Само един човек беше заедно с мистър „Най-експертен премиер в историята на България” от самото начало до момента. Наричаният негова дясна ръка Цветан Цветанов.

И ето, че въпреки героичните усилия на всички в партията, въпреки личната закрила на самия лидер, бившият министър на вътрешните работи ще бъде хвърлен на лъвовете. И то още утре, щом си свали имунитета. Дума да няма, гащите на Цветанов са омазани и то здраво. С показни арести на невинни, с подслушвания на още по-невинни, с фалшиви бюлетини, нерегламентиран натиск и имоти, далеч надвишаващи доходите, с кръвта на Златко Баретата пред Съдебната палата… Въпросът е обаче дали след като той бъде отсвирен, около Буда ще спре да смърди? Това, впрочем, е риторичен въпрос. Още повече, че след като виждат съдбата на приближените на господин Борисов и колко лесно той ги окаля и се разделя с тях, за да изкара себе си чист, едва ли ще се намерят нови бушони, склонни да поемат куршумите с гърди на амбразурата като Матросов.

И тогава наистина ще се разбере чии са смрадливите гащи, с които ни засипва така щедро ГЕРБ…

Гласувайте за бащите и майките си, скъпи сънародници!

В началото на деветдесетте българският народ можеше да вземе съдбата си в ръце. Не ми казвайте, че е щяло да стане по-зле или по-добре…

Родителите ни, на нас, който сега сме между 20 и 40, можеха да счупят оковите на комунистическото наследство. Но не го направиха. Избраха компромиса… Не ми казвайте, че щеше да е по-зле или по-добре…

Сега, вече 23 години по-късно, родителите ни се вайкат, че пенсиите им са ниски. Защото позволиха парите за пенсиите им да бъдат изнесени зад граница… Не ми казвайте, че щеше да е по-зле или по-добре…

Сега, 23 години по-късно, чуждоправителствени „неправителствени“ организации ни лъжат, че помагат на братята цигани, братята турци, братята черкези… Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Сега, 23 години по-късно олигофрени без реален работен ден и докторантури за… на майка си униформата… предлагат да гласуваме за тях. Всъщност, не за тях, а за един от ония, които разваляха седенки… Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Сега, 23 години по-късно, пожаро-мутро-олигархо-демагози ни убеждават, че пръднята им звучи добре. А нискочели милионери, имащи речник от три думи (една от които „заподозреният“), искат отново да стават вътрешни министри и няма да се откажат от политиката, докато не се докаже, че са правили това, което всъщност вече се доказа, че са направили. Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Сега, 23 години по-късно, мизерници лъжат етническите „малцинства“, че ще им помогнат да се освободят от „игото“ на „мнозинството“. Други мизерници мамят „мнозинството“, че могат да са горди, боеспособни, да търсят разплата или да вадят лопати.. Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Сега, 23 години по-късно, един закърмен с комунизма ни предлага 3 стъпки към Чистилището. А една изчукана от комунистически наследник – 33 стъпки към Ада.

Сега 23 години по-късно, някои от нас си местят оная работа от единия крачол в другия и щракат каналите на плазмата, обяснявайки колко са мързеливи останалите. Що се отнася до останалите, част от тях си скъсват гъза от бачкане, но изкарват колкото за оная си работа… Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Друга част от останалите изкарват оная работа на други, за да се прехранват. Трета част пък се чудят защо са квалифицирани, грамотни, (почти) полиглоти и пак им се налага да ядат нечия работа… и то доста дребничка на размер, хич да не е… Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Май много се заговорихме (ако помните вица), та да свършвам: Ако идете да гласувате на 12 май, ваша (оная) работа. Сетете се обаче за майките и бащите си, за тези на приятелите си, за моите, и ги поздравете… Както само един българин може да го направи… През зъби… Защото алтернатива няма… Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Що се отнася до нас, ние сме мазохисти, които имат завидно юначество на маса. Или  са готови да орат браздата си до последен дъх, но не и да ИЗМЕТАТ ГНУСНАТА ПАСМИНА, КОЯТО РОДИТЕЛИТЕ НИ ТРЯБВАШЕ ДА ИЗМЕТАТ. Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Идете и гласувайте за бащите и майките ни… Или, ако прецените, идете да прекарате деня с бащите и майките си… Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре… Не ми казвайте, че не е християнско да обвиняваш родителите си и да не си смирен. Достатъчно време бяхме смирени. Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…