Журналисти от всички страни, осъзнайте се партийно!

Докато журналистите, за които професията им не е просто средство за изкарване на пари и пропуск за напудрени коктейли на елита, рискуват живота си и дори загиват в Либия, Сирия, Украйна и на още много места по света, с какво се занимават някои от родните знаменитости от екрана? Много просто – със създаване на партии, помпозни изказвания, популизъм и натегачество.
Във всяка следваща световна класация за свобода на медиите България се срива все по-главоломно. По този показател вече се съизмеряваме със страни от Централна Африка, Близкия Изток и Карибския регион. И ето – част от самообявилите се величия на журналистиката в България се разочароваха от медийния климат и прехвърлиха и другия си крак на лодката, която ги храни открай време. Политическата система.
Няма как да не завиждаме на извисения до небесата лидер на „България без цензура”. Всичко му се удава на този човек, бе! И маанетата с дудук в пояса пред мазни мутри в качеството му на водещ на празнични програми по чалготеките. И удивителното издигане оттам до програмен директор на телевизия. И сприятеляването със силните на деня и моменталното разприятеляване в момента, в който те спрат да са такива. И мелодраматичния неколкократен плач за страховити покушения срещу светлата му личност. И натрупването на завидни капитали, с които (само)финансира обиколките си из България и натрупващата дебилен вот „своя” партия. Най му се удава обаче да се сравнява с Ботев и Смирненски…
Та, решиха българските журналисти, че няма смисъл да се бутат в горещите точки на света или да разобличават родната сбирщина на олигархо-мафиото-политическата (точно в този ред подредени по значимост) гилдия и хоп! Партия! След Бареков в „България без цензура” се намъкна с пълни сили и Росен Петров. Години наред той ни убеждаваше колко е патриот, колко е родолюбец, колко е принципен и над нещата и сега превърна думите в дела. Посредством едно „пряко” предаване, в което се закле във вярност към заверата на Бареков. То му идваше на човек да се разплаче от умиление. Все едно Апостола на Свободата основава комитет в някое населено място и председателят му се врича. Само Библия, пищов и нож нямаше… А, нямаше и достойни българи, но това е друга тема.
Мисля си аз, защо не се съберат всички журналисти, които по някакъв начин са се докоснали до общественото внимание, и не се присъединят към „България без цензура”? Като почнеш Кулезич, Дачков, Кеворкян, Гарелов… Партията ще спечели изборите с главоломна преднина и ще се задържи на власт докато свят светува, защото стара истина е, че журналистите знаят всички номера на политиците. Пък и си е друго теб да те интервюират в ефир, вместо ти да го правиш. Нищо, че и в двата случая имаш слушалка в ухото, в която някой ти казва какво да говориш…
А пък какво от това, че някой беше пуснал в социалните мрежи твърде сполучливия виц, че това да си водеща партия не означава да си партия от водещи…

Въпрос на лични приоритети…

В България директори уволняват учители, защото са млади, с нестандартно мислене и използват нетрадиционен подход, за да имат по-непосредствени (и следователно по-ефективни) взаимоотношения с учениците си. По този начин обезсмислят десетките години усилия, които въпросните учители са полагали, смелостта (и жертвоготовността) им да живеят в мизерия, за да изпълняват призванието си и още веднъж показват на всички ученици, че са прави да крещят „Училището не струва!“.

http://vbox7.com/play:32e5f00fcc

От друга страна, ако сте безочлив, арогантен, подкупен, некомпетентен журналист, който мята гюбеци като последния шут, за да забавлява лумпените, можете да разчитате, че някой ден (в близкото бъдеще) ще печелите хиляди левове на месец като програмен директор на телевизия и ще можете да се хвалите нагло с доходите и чутовните си професионални подвизи.

http://www.vbox7.com/play:82869042

За съжаление горе-долу това са основните перспективи. Нали знаете „Или свиквайте, или се махайте“. Въпрос на лични приоритети…