Цифровизацията – триумфът на абсурда

Най-вероятно сте забелязали и сами, но колкото повече политиците по света се блъскат в гърдите и заявяват, че свободите на хората се увеличават, толкова повече в реалния живот се случва тъкмо обратното. Правата на обикновения човек, пък бил той и гражданин на Европейския съюз, Съединените американски щати или друга прехвалена демокрация, стават все по-малко, а ограниченията се множат. В тази посока се случва нещо положително единствено в редките случаи, когато желанията на обществото съвпадат с тези на политическите и икономически олигарси. Едва ли има по-добър пример за срастването между интересите на власт и пари на най-високо ниво, от прословутата цифровизация на телевизионния сигнал.

Сама по себе си цифровизацията хич не е лошо нещо. Тя става възможна благодарение на развитието на новите технологии и предлага на потребителите както някои безспорни предимства спрямо ефирния сигнал (по-високо качество на картината, безплатен достъп до по-голям брой канали), така и услуги от типа на телетекста, имащи твърде съмнителна стойност във века на информационните технологии.

Смущаващото обаче се появява тогава, когато страните членки на Международния телекомуникационен съюз не подновяват споразумението си, според което имат право на определен брой аналогови честоти и няма да се намесват в тези на другите държави. Този договор важи до юни 2015 година, като след това никоя аналогова честота не е защитена от смущения. На пръв поглед това е предупреждение към страните и операторите да имат предвид какво следва, но Европейският съюз решава, че трябва се намеси. Чрез свои препоръки (обвързани обаче с финансови санкции при неизпълнение) той побърза да накара страните членки да станат част от „модерното”.

Държавите са поставени пред дилемата или да цифровизират изцяло ефира си, или да плащат санкции. Едва ли обаче можем да обясним такъв императивен подход, ако се придържаме към широко прокламираните (поне на думи) в същия този Европейски съюз принципи на демокрацията и свободния избор. Единственият логичен мотив за подобна директива е много прост – от Брюксел защитават корпоративните интереси на компаниите, които произвеждат и продават модерни телевизионни приемници с вградени тунери за обработка на цифров сигнал или предлагат декодери. И практиката го доказва недвусмислено.

В страните, в които изключването на аналоговия и замяната му с цифров сигнал вече е станало, непосредствено преди промяната продажбите на нови LCD/LED телевизионни приемници, се е увеличило с десетки, а понякога и със стотици (например в Хърватия, която дори не е член на ЕС) проценти. Не трябва изобщо да се подвеждаме по упорито повтаряните от различни представители на институции, свързани с цифровизацията, мантри, че в България от промяната ще бъдат засегнати едва около 20% от населението, и то предимно живеещи в отдалечени и труднодостъпни региони. Според данни на компаниите, които са най-големи „играчи” на българския пазар с телевизионни приемници, продажбите им през миналата и особено през тази година бележат значителен ръст, защото не само „жертвите” на цифровизацията искат да подменят телевизорите си, но и много други хора, живеещи в големите градове и имащи достъп до кабелни и сателитни оператори. В условията на масирана мозъчна атака (основно чрез инструментите на широкомащабната рекламна кампания на цифровизацията), която индиректно ни убеждава, че телевизорите, неспособни да обработват цифров сигнал, са безвъзвратно остарели, едва ли е чудно, че стотици хиляди българи се насочват към магазините, за да се сдобият с по-модерен приемник.

Тоест, ако обобщим, много лесно можем да проумеем, защо Европейският съюз издава документ, който пряко влияе на повишението на печалбите на определен тип компании. А държавите или хората, които не искат да станат част от тази схема за облагодетелстване, биват или глобявани, или лишавани от едно от основните права на XXI век – достъпа до информация.

Някой би се възпротивил, че, за да се цифровизираме, не е нужно да си купуваме нов телевизор, а е достатъчно да се сдобием с декодер, но и в този случай интересите на определени компании прозират като бельо под официална рокля на чалгаджийка. Запитвали ли сте се защо „момчето от кутията”, което ни продъни ушите през последните няколко месеца, хитро отбягва някои въпроси, нищо, че уж е лице на разяснителна кампания? Защо, когато в един от многобройните недодялани рекламни клипове, му се налага да обясни дали декодерите са скъпи, той отговаря, че, ако имаме право на помощи за отопление, можем да получим и декодер безплатно?

Много просто. Защото, ако не ви дадат декодера безплатно (сиреч, ако не ви го платят другите данъкоплатци), трябва да се изръсите със съвсем не толкова скромна сума от порядъка на около 60 лева. А това е сериозна инвестиция, като имаме предвид, че от цифровизацията ще бъдат засегнати хора, които нямат средства, за да плащат дори месечния абонамент за сателитна или кабелна телевизия. И от всичко това печелят компаниите, които предлагат декодери.

В цялата схема има и още един печеливш. Вече споменатите сателитни и кабелни оператори също бележат значителен ръст на договорите си. Защото, след като така или иначе им се налага да се бръкнат в джоба, хората предпочитат да гледат в пъти повече канали, вместо да се доверят на цифровата телевизия, която, въпреки вече споменатата досадна разяснителна кампания, май не стана ясна на почти никого.

Без да отричаме безспорните предимства на цифровизацията, в крайна сметка излиза, че един уж прогресивен ход на Европейския съюз е чисто и просто схема за източване на стотици милиони (а може би и милиарди) евро от редовите граждани на Стария континент и пренасочването им към дълбоките каси на няколко големи компании. А за откриването на подобни порочни схеми е достатъчно да се запитаме защо нещо ни се представя като задължително. Ако спазваме принципите на демокрацията, задължителни могат да бъдат само неща, които ни пречат да навредим по какъвто и да било начин на останалите членове на обществото. Е, как ще ви навреди, ако съседът ви гледа аналогова телевизия, питам аз? Всички неща, обявявани за задължителни без ясна обосновка, са добре замаскирани инструменти, чрез които от ръцете ви да бъдат изтръгнати част от вашите пари. Независимо колко благовидно са представени…

И тук вече абсурдът става пълен, защото стигаме и до две специфични особености на цифровизацията в българския й контекст (дори ако забравим за невероятно скъпата разяснителна кампания на промяната и съдебното дело в Брюксел заради ограничителните условия, които държавата ни създава при издаването на разрешения за цифровия радиочестотен спектър). На първо място, около 5% от територията на страната, на които живеят десетки хиляди пълноправни граждани на страната ни и на Европейския съюз, от полунощ няма да имат достъп до информация. Става въпрос за планински, отдалечени и гранични региони, чиито жители често няма откъде да си купят вестници, нито пък хващат български радиа. И разчитат единствено на телевизорите си, за да разбират какво става зад билата на близките баири. Ако това не е дискриминация, здраве му кажете…

И второ, в момента сайтът http://www.cifrovizacia.bg, който уж е предназначен да информира хората за предстоящите промени, не работи! Само няколко часа преди цифровизацията да стане факт. Да останеш не само без телевизия, но и без думи…

Текстът е писан за OffNews.bg: Цифровизация

ГЕРБерите са от Марс, БСП – от Венера

„Поведението на ГЕРБ прилича на поведението на един джентълмен, който ухажва дама две седмици, кани я на вечеря, накрая тя склонява и той не се явява” – Сергей Станишев, лидер на Българската социалистическа партия

„Ние сме джентълменът, нали? Той се приема за дама.” – Бойко Борисов, лидер на Граждани за европейско развитие на България

„Люби ме два пъти, мила

Люби ме два пъти днес

Люби ме два пъти, момиче

Аз отивам надалеч” – Джим Морисън, The Doors, албум „Strange days”, 1967

Странната любовна игра между ГЕРБ и БСП смело превзема нови хоризонти, непознати дори на най-ерудираните сексолози. Лично аз съм чувал за „зоофили”, „възрастни бебета”, „копрофили” и какво ли още не… Как обаче да наречем пребиваващите в Народно събрание (по принцип символ на доминацията на нормалността над извращенията), които разиграват класическа порно сцена от филм, сниман през ранните години на осмото десетилетие на ХХ век? Нека за краткост ги назоваваме ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака… Нека ги сложим в едно легло (макар и с балдахин) и да им пожелаем дълга и пълноценна ерекция.

Аз обаче смятам да се съсредоточа върху изпълнителите на главните роли. Именно от тях можем да очакваме големите изненади и висотите в актьорското майсторство. Колкото и да се пънат, ДПС и Атака си остават част от масовката, ония, които галят, облизват, вадят, пъхат…

През последните седмици БСП и ГЕРБ ме карат неволно да се сещам за заглавието на книгата на Джон Грей „Мъжете са от Марс, жените – от Венера”. Тоталната неадекватност на изказванията, реакциите и постъпките им недвусмислено показват, че са паднали от друга планета. Дълго обаче се чудих кой от тях от кое небесно тяло е. Поведението им показва толкова хермафродитизъм, че ми се струваше абсолютно невъзможно да дам ясен отговор на този въпрос. Ето обаче, че дилемата се разреши от само себе си, след като лидерите на двете партии започнаха да се замерят със словесни каламбури, от които излезе, че ГЕРБ приличали на джентълмен, а БСП – на дама. Щом те го казват, кой съм аз, че да им противореча? А и ролите им пасват идеално.

Ето, да вземем ГЕРБ например. Как да не са от Марс!? Та нали лидерът им именно върху мачовството гради цялата си политическа кариера? То не бяха охранителни фирми, не беше футбол, пожарникарстване и главно секретарстване, суперменстване („Аз строя магистрали!”), журналистки, които искат да пипнат бицепса му, та да стигнем до нахаканото плюене върху волята на „над един милион избиратели” (по собствените му думи) чрез детски сръдни и бездействие на народните представители от ГЕРБ… Кое същество, което не е марсианец, може да мята обвинения в непочтеност наляво и надясно, след като е записано да участва в разговори като оня, дето го чухме на СРС-то от Банкя? Кой землянин би имал наглостта да обвинява Трайков, Найденов, Дянков, Фидосова и кого ли не, че са го подвели и да им преписва цялата вина за откровените си безчинства като премиер, при положение, че не пропуска случай да покаже, че „ГЕРБ, това съм аз”? Кой персонаж, притежаващ нормално работещи човешки сетива, може да не чуе, че вече няколко месеца протестиращите му заявяват, че го припознават за не по-малък виновник за беззаконията и мизерията в България, отколкото всички останали правителствени лидери? И да се опитва ката ден да се присламчва към тях; да бъде глас на исканията им в Народното събрание?

Ще кажете „ама в ГЕРБ има и други, не може да ги обявим за марсианци само, защото членуват в партията на Бойко Борисов”. Можем, и още как! Кой нормален човек ще остане във формация, която по своята същност е просто една феодална структура, целяща да облагодетелства десетина човека за сметка на похабените усилия и сринатите надежди на милиони? Ще кажете „но, то всички политически партии са такива” и май ще сте прави. Но пък и не е задължително да се членува в партии, нали така?

Като се замисли човек, БСП пък притежава редица признаци, характерни за женската природа. И то не за каква да е женска природа, а за тази на дама в климактериум. Нека да видим.

Внезапна смяна на настроенията. През 2007 година като министър-председател Сергей Станишев уволнява Делян Пеевски. Шест години по-късно заявява на депутатите си, че ако същият този Пеевски не бъде избран за шеф на ДАНС, кабинетът „Орешарски” пада, а на слисания български народ казва, че става въпрос за човек, преживял катарзис. Логика? Климактериумна.

Инат. Както всяка жена в менопауза, и БСП е готова да се запъне като магаре на мост и да отстоява приумиците си, та ако ще светът около нея да се срути, повличайки я в бездната заедно със себе си. Ето, примерът с въпроса „Кой?”, свързан с гения, предложил гореспоменатият Пеевски за шеф на ДАНС, доказва подобно твърдение недвусмислено. Наляво и надясно хвърчат глави на журналисти, осмелили се да питат „Кой?”. Премиерът, лидери на БСП, редови народни представители, всички замесени се превръщат в посмешище и обект на подигравки, но упорито се чешат по вратовете и повтарят „Не си спомням”. Но, като се замисля, може и истината да казват… Нали и слабата памет била странична негативна функция на климактериума…

Невротичност и непоследователност. Калин Тихолов беше министър за една нощ, Пеевски премина през ДАНС като Халеевата комета, Иван Иванов седя на зам.-министерското кресло няколко часа, Иван Йорданов пък стана заместник-министър против волята си, а квесторите броиха депутатите подобно на бай Пеньо от Ракитово – овцете в стадото си… В почти всички случаи управляващите действаха на принципа „ако мине”, до болка познат в българската политика, и когато не минаваше, казваха, че са сгрешили, посипваха си главата с пепел и просто правеха поредното абсурдно назначение. Това също е стар и изпитан метод – когато засипеш гражданското общество с безумия, то не успява да реагира на всички тях, така че някои се промъкват между капките…

Смущения в работата на мозъка. Във всички големи градове в България, на десетки места в чужбина, на планински върхове, концерти и къде ли още не стотици хиляди хора скандираха и продължават да скандират „Оставка”. Те ясно показват, че не искат правителството да ги баламосва с фиктивни понижения на цените на електричеството, че са се наслушали на лъжи и този път не са склонни да търпят, че много ясно прозират какво се случва под повърхността на политическата арена. БСП пък им отговаря, че са лумпени, изкарва на улиците няколко десетки „будни граждани” на преклонна възраст (добре, че никой не получи удар в големите жеги), а някои нейни симпатизанти ни призовават да благодарим на Пламен Орешарски за богатата реколта от жито…

Всъщност, не са само тези признаците, че БСП е от Венера. И то пресметлива палавница от Венера. Двете тройни коалиции, в които се включи, показват, че Столетницата е готова да омачка чаршафите с всекиго, само и само да постигне своето. В случая, да се докопа до властта. Независимо от цената (доброто й име) и унизителните позиции, които трябва да заема (по време на любовната игра).

Колкото и да са неуморни противниците на този и онзи субект, участвал по някакъв начин в управлението на страната през последните 24 години, обективността изисква да признаем, че именно БСП беше партията, която напълни политическия ни публичен дом с такива венерически болести като корупция, шуробаджанащина, безочливост, ненаситност. Поне в размери, неподозирани преди това… И вкара в употреба различни „играчки” като хиперинфлация, дефицит, изнасяне на пенсионни фондове, глад, режим на тока… За повдигане на либидото пък се използват реплики, които заслужават да останат евъргрийни: „Да разваляме седенката”, „Защото сме социалисти”, ”„Кризата ще ни заобиколи”, „Ако четете това, значи Елена е паднала”, „Въпросът „Кой?” не е на дневен ред”…

В момента ГЕРБ и БСП се държат като мачо с наранено самочувствие и отхвърлена прелъстителка. И двамата участници в тази порнографска сцена са жестоко обидени един на друг и са готови на всичко, за да си отмъстят за това, че се чувстват пренебрегнати. Лошото е, че взаимоотношенията им, нещо средно между груба сексуална игра и жестока схватка, от която единият съперник неминуемо ще излезе с краката напред, се разиграват на средата между планетите Марс и Венера. Тоест, на Земята. В България, в Народното събрание. И на ръководителите на нито една от двете партии, които иначе се бият в гърдите и се надпреварват да се самообявяват за единствени възможни спасители на българската нация, и през ум не им минава, че, докато вилнеят като хали едни срещу други, сриват с основите и последните остатъци от парламентаризъм, доверие в политиците и институциите, взаимно уважение, които се крият в обществото ни…

А, щях да забравя! Между другото, кой предложи Делян Пеевски?

 

Статията е писана за OffNews.bg:

ГЕРБ-ерите са от Марс, БСП – от Венера

Още по темата:

• Май ще имаме сделка
• Орешарски, ще разваляме ли седенката?
• Депутатската ваканция: Шизофрения ме вее на бял кон

Четиринадесет точки, ама не на Удроу Уилсън*…

След близо сто дена протести дори и витаещите в някаква паралелна реалност политически върхушки май започнаха да проумяват, че ще трябва поне малко да посмекчат дебелокожието и безочието си. Отчети за работата на правителството, извинения, катарзиси, разни други лъжи…  Разбираемо, искат да запазят конфортните си местенца в партийните централи и Народното събрание.

Разбира се, те са си дерибеи, всички знаем, и им се ще да управляват като другаря Сталин, но за тяхно съжаление времената са други. Затова гледат, според силите си, да орезилят протестиращите и да ги изкарат шайка безмозъчни полуидиоти, която няма никаква представа какво прави на улицата. С други думи, недоволните само мрънкат, ама не предлагат нищо градивно. Това само по себе си показва, колко са изтрещели нашите политически елити, защото покрай пърформансите и циците в протестите се чуват и редица идеи, които не са блянове на лунатици, а мерки, отдавна изпробвани на практика по други географски ширини, при това с отлични резултати.

Без да претендирам за изчерпателност, представителност или за пределна точност, ми се иска да обобщя част от тях, белким някой от политиците ни успее да вникне поне в част от това, което казва Улицата. Знае ли човек, надеждата умира последна…

1. Промяна на избрателната система

Никой, освен политическите елити, от които ни се доповръща през последните 24 години, не иска в Народното събрание да влизат пълни анонимници, които партийните централи блъскат в предизборните листи, за да могат лесно да им дърпат ушите и да ги водят по „правилния” път. Дали избирателите да получат възможност сами да подреждат кандидатите, преди да пуснат бюлетината? Дали чрез граждански квоти или посредством друг вид деятелност? Това трябва да е въпрос на обществен дебат, а не на законотворческия гений на Мая Манолова, която пише ли пише нов избирателен кодекс. Май й се иска да я приемем като един съвременен хилендарски монах, но здравомислещите българи са уморени от тайнствата на поредица управляващи, които постоянно ги убеждават, че народът не разбира какво е добро за него и някой месия трябва да се намеси.

2. По-нисък праг за влизане в Народното събрание

На никой не му пука, че вие (политици, олигарси и мафиоти) държите да си запазите порочния модел за разпределяне на политическата бохча. Знаем, че бихте дали всичко, за да задържите статуквото и да се влачите като свински черва из кулоарите докато свят светува, но на нас това не ни харесва. Намаляването на процента гласоподаватели, нужен, за да се влезе в Народното събрание, наистина ще означава, че в него могат да се прокраднат и разни откачалки и парашутисти. Това обаче хич не ни плаши, защото и сега си ги имаме. Важното е, че възможност да им се чуе гласа и реално да учасват в решаването на съдбата на България ще получат и нови хора с нови идеи. Всички нови лица и идеи по презумпция са по-добри от това, което имаме до момента!

3. Електронно гласуване

Струва ми се, че това е най-големият кошмар на управляващата клика (нямам предвид само Орешарски и Сие, а всички, докоснали властта през Прехода). Всички без изключение бягат от по-грамотната и модерна част от обществото като дявол от тамян. Затова и разчитат на незаинтересоваността на представителите й от политическите каши, която често е основната причина те да не се редят на опашките пред урните. Виж обаче, ако се гласуваше и през Интернет, а не само по начина, по който това е ставало и в Древна Гърция преди 2500 години, голяма част от споменатите хора биха упражнили правото си на вот. А също и българите в чужбина, които доста често решават да пропуснат изборите, вместо да бият три дена път с камили до най-близката избирателна секция.

И тогава структурата на Народното събрание току виж се променила драстично. Може и да намалее значението на отворените чували с бюлетини, които се разнасят насам-натам на всички избори; може и да нямат толкова голямо значение купеният и етнически вот, продажните избирателни комисии и неколкостотинте хиляди „бракувани” бюлетини, подредени чинно и подготвени за извозване по места…

4. Референдуми до дупка

Всички важни въпроси в държавата трябва да се решават с референдуми. Политиците, които роптаят колко скъпо би било това, да погледнат горното. Въведете електронното гласуване и няма да е толкова скъпо, а и, като се замисля, всяка цена си заслужава. Ако имаше референдуми, нямаше да се случат нито Виденовата зима, нито Костовата приватизация, нито Куневите затворени реактори, нито царската реституция, нито Станишевите заменки или Бойковите монополи. Ето, направихме си едно референдумче и не успяха да пробутат на народа ни (на брой колкото половината население на Ню Йорк) втора атомна централа… Засега…

Разбира се, за да има повече референдуми, трябва да се намалят драстично необходимите за предизвикването им подписи. Да, това ще доведе до организирането на референдуми за откровени тъпотии, но такава е цената на демокрацията и пътят към развито гражданско общество. Другото е „ЦК на БКП постанови, че народът единодушно желае…”

5. „Изтърсване” на избирателните списъци

От самото начало на беглата ни демокрация из публичното пространство, сред политолози, социолози и дори сред политическите елити съвсем открито се говори за някакви „мъртви души”. Става въпрос за хора, които не съществуват, но чудодейно гласуват на изборите, накланяйки везните в „правилната” посока. Всъщност, доста яко ги накланят, защото се говори за между половин и милион и половина гласоподаватели фантоми. Да се чуди човек, защо никоя партия не се е заела с този проблем, когато се докопа до властта. Явно всички в голямата политика имат изгода от това шизофренично състояние на нещата. Народът обаче определено няма полза от съвместното съществуване с разни призраци…

6. Полеви тестове за наркотици за всеки кандидат-депутат

Това май не съм го виждал сред исканията на протестиращите, но се изкушавам да го включа, защото имам „обосновани предположения” (Цв. Цв., благодаря искрено за спиращото дъха словосъчетание), че един сериозен процент от управниците ни се друсат, и то здравата. Едва ли е нужно да обяснявам мотивите си – дрогата е незаконна, пристрастяваш се към нея, ставаш неадекватен, параноичен, агресивен…

Освен това задължителните тестове за наркотици ще откажат много престъпници от добрата стара схема „Като стане напечено, се кандидатирам за депутат, за да имам имунитет”. И не само за Народното събрание, смятам, че за заемането на всички висши постове в държавата и местната администрация, тестването за наркотици трябва да е задължително условие.

7. No more Държавна сигурност!

Дойде ни до гуша от вашата Държавна сигурност, господа политици, „бизнесмени”, администратори! Отваряйте всички шибани досиета (ако все още са останали такива) и моментално да забраним хората, които имат такива, да заемат каквито и да било висши постове в централната, местната администрация и структурите, боравещи с поверителна информация. Нищо, че било дискриминация. Когато има желание, винаги може да се намери правилната формулировка.

Не е възможно да се гради каквато и да било демократична държава с хора, които са възпитавани да подслушват, мачкат, унижават и всяват параноя. Макар и да не съм песимист обаче, знам, че това няма да стане. Поне не скоро. Политиците не могат да застанат срещу BIG BOSS. Все пак ДС разпределя баницата, а ние, обикновените хора, ще си патим здраво точно дотогава, докато не успеем да преборим тези, които създават от политическия и икономическия живот нa страната една гротеска.

8. Електронно правителство

Самодоволни некадърни чиновници, безкрайни разрешителни режими и бумащини, корупция, саботиране на предприемчивите българи… Товa внушение е много по-близко до родната действителност от описанието на каквато и да било европейска структура на държавен живот. И това може да се промени много просто – с въвеждането на електронно правителство. По този начин сблъсъкът между бизнеса и администрацията ще е максимално облекчен, парите под масата значително ще намалеят, а тоновете документи, които всеки, имал неблагоразумието да започне собствен бизнес, трябва да носи от гише на гише, ще бъдат заменени с едно натискане на “ENTER”.

9. Възмездие за крадците!

Може и да не звучи много по християнски, но хич не ми пука. Всички приватизации, заменки, концесионни договори, огромни богатства, трябва да бъдат проучени до зората на Прехода (а защо не и преди това!?) и виновните за нарушаването на държавните интереси да влязат в затвора. Всички знаем, че това ще стане трудно и в най-добрия случай частично, но по-хубаво така, отколкото както сега. Трябва обаче да освирепеем още повече, след като на фона на всички Бат’ Сали влиза в Народното събрание, а не в затвора, разбирГаш ли?

10. Протекция за българските селскостопански производители

Някои хора щом чуят подобна идея, веднага скачат като ужилени. Как можело протекция в Европейския съюз на равнопоставеност и разнообразие!?

Но не се подвеждайте: те са от онези, които имат я каналче за внос на македонски домати, я десетина сергии с безмитни турски камби на Женския пазар, я цехче за преетикетиране на украински картофи, за да станат “Made in EU”… Механизми за защита на родното производство в европейските държави колкото искаш, само трябва да се препишат и приспособят към родната действителност. И едва тогава може и да ви повярваме, като се биете в гърдите, че ви пукало за българина..

11. Обстоен анализ на концесионните договори

По стар български обичай всяка следващо правителство се хваща за главата и си скубе косите пред медиите, оплаквайки се от скандалните концесии на предишните управляващи. По още по древна традиция обаче всички „разкрития” си остават само на думи, делата срещу виновниците се прекратяват поради липса на доказателства, а концесиите изсмукват богатствата на страната ни срещу мизерни стотинки.

Едва ли обаче има някой, който да вярва, че въпросните контракти са толкова „железни”, че нито един от тях да не може да се разтрогне без космически неустойки. Дори и така да е обаче, трябва да се направи списък на ощетяващите страната концесии и да се следи всяка една възможност те да бъдат прекратени или поне да бъде оказван засилен контрол върху собствениците им. И да се въведат механизми, които да прекратят нови подобни крадливи сделки.

12. Широк обществен дебат на тема „А сега накъде?”

В момента България се лута между миналото, настоящето и бъдещето като пияна кокошка и никой не може да ме убеди, че се работи сериозно по всички гръмко промотирани и изпълнени с лишени от смисъл високопарни изрази стратегии и планове (последният от които Орешарски обнародва преди няколко дни). Благодарение на това, че близо четвърт век ни управляват единствено клонинги на БКП, ние не можем да се ориентираме твърдо към определен цивилизационен избор. По тази причина нямаме истинското уважение на никой от важните играчи на световната политическа сцена. Подозират ни, че сме руски Троянски кон в ЕС, че сме развъдник на престъпност, трафик и беззаконие и какво ли още не. И в повечето случаи са прави. Необходимо е да се концентрираме върху няколко простички цели, за сме ефективни. Разбира се, всичко отново ще се превърне в голи думи, ако не се работи последователно и принципно, макар всички хубави думи у нас да са тотално девалвирали и лишени от стойност.

13. Спиране на изчезването ни като нация

Ако само ще си говорим празни приказки, няма никакъв смисъл. То няма смисъл и да се счупим от работа в името на прогреса на България, защото даже и според оптимистичните прогнози след 200 години етническият българин ще е като Йети – всички са чували за него, но данните на малцината, които твърдят, че са го виждали, са твърде противоречиви и несигурни. Трябва да се спасим от физическото изчезване, защото все се хвалим, че в много неща сме били първи, да не станем и първият изчезнал съвременен европейски народ!!!

Ако не се стимулира възпроизводството на образованите и предприемчиви млади хора, ако не върнем младите български семейства от САЩ, Италия, Гърция, Англия и къде ли още не, след някое и друго десетилетие някой екстравагантен милиардер ще построи луксозен парк, където посетителите ще могат да видят последната двойка българи…

14. Оставка на правителството на Пламен Орешарски

Не е възможно да сте толкова тъпи и глухи, че да не проумявате, че след Делян Пеевски, Емил Иванов, Бейхан Дуран, Данов, Тихолов, Писанчев, гореспоменатия Бат’ Сали, „Белене” и единия милиард дълг, който взехте на наш гръб, за да кърпите бюджет, за който най-ортодоксалните финансисти на МВФ в казват, че няма нужда от кърпене, едва ли ни трябва друга причина, за да искаме да си занимавате по най-бързия възможен начин. Единственото положително в управлението ви е, че в момента едва ли е останал българи, който да не е разбрал, че се пише „оставка”, а не „оТставка”…

*Четиринадесетте точки на Уилсън представляват пакет от мерки, предложени от американския президент Удроу Уилсън в края на Първата световна война, чрез които да бъдат установени нови правила в международните отношения и да бъдат предотвратени нови глобални милитаризирани конфликти.

ЛЕГНИ – СТАНИ! Моралните щитове на Борисов и Цветанов

Вчера ГЕРБ напусна поредният обиден, бившият депутат Петър Петров. Ето част от писмото му до Борисов: „Вие се гневите, не защото някой в ГЕРБ си позволява да има мнение и дързост да го обяви. Проблемът ви е много по-дълбок. Той ви измъчва постоянно и вие се опитвате да отстраните симптомите му, но не разбирате причината. Тя е простичка: Никога няма да спечелите уважението на интелигентните хора. А то е едно от задължителните условия човек да бъде успял“.

За първи път в писмо на напуснал ГЕРБ не става дума за политика, постове, неудовлетворени амбиции, а само за морал и най вече – за интелигентност. Ударът е право в десятката, защото интелигентността и моралът са основните тежки пропасти в менталния свят на тази параполитическа групировка. Очевидно присъствието в нея особено е тежало на Петров. Друг е въпросът защо не си е отишъл по-рано.

Вчерашният бунт на „интелигентните” повдига важна тема за политическото битие на ГЕРБ. Докога ще продължават да кротуват други такива хора като Лиляна Павлова, Томислав Дончев, Владислав Горанов, Дилян Добрев? Докога ще позволяват да бъдат използвани като морални щитове пред компрометирани типове като Борисов и Цветанов?

Последният случай в предаването на БНТ от събота „Животът и другите неща” беше повече от показателен. Бойко Борисов беше довлякъл/думата е точна/ със себе си Менда Стоянова и Томислав Дончев. Просна ги на столовете в студиото, сякаш свали военното си снаряжение. След това се оцъкли и не спря да говори за магистрали. Ако Менда Стоянова успя да се обади, то Дончев нямаше това щастие. Без да знае, камерата на няколко пъти показа безутешното му и самотно изражение. Е, накрая той се усмихна насреща й, но това вече нямаше никакво значение. Томислав Дончев беше унизен докрай. Дори не приличаше на шит, а на измачкан морален шлифер. Защо безсъмнено умният, самолюбив и напорист габровец позволява подобни упражнения със собствената си персона?

Защото е лоялен към боса? Защото се страхува да му противоречи? Защото кариерата за него е над всичко – самоуважение, достойнство, лично пространство?

Жалко, наистина. Този политик доскоро беше смятан за експерт, за нормален, един от малкото в групировката. Но това вече свърши. Завинаги. Той просто е част от познатата игра:

Легни – стани!

Идва ли след Турската пролет Фундаменталистко лято?

Едва ли има здравомислещ човек, които да не подкрепя протестите, които започнаха преди почти две седмици от истанбулския площад „Таксим” и заляха всички големи градове в Турция, изразявайки дълго таения гняв на гражданското общество. За близо десетгодишното си управление Реджеп Тайип Ердоган успя да се превърне в символ на всичко, което в момента ненавиждат прогресивните хора по света.

Някой  би възразил, че в момента Турция се радва на небивал икономически растеж. Да, но на каква цена? Цифрите показват, че Партията на справедливостта и развитието е създала среда, в която социалните неравенства се засилват със страшна сила. С други думи шепа магнати, едри капиталисти и икономически мастодонти обират царския дял от благата, а за огромната част от турския народ остават огризките.

За задоволяване на лакомията на определени кръгове се използват всякакви методи – от буквално изселване на собствениците на пострадали от земетресението от 2009 година къщи, които не са ги застраховали и нямат пари да ги ремонтират, до сегашната бутафория за възстановяване на османски казарми в парка „Гези”. Турците знаят какво стои зад паравана на гръмките приказки за благоустрояване на Истанбул.

Всъщност, през 2009-а срасналата се политическа и икономическа олигахия просто изгони бедното население на столицата от апетитните терени, които то обитаваше, принуждавайки го да продава имотите си набързо на маститите предприемачи. Те пък построиха на мястото на схлупените къщурки големи, лъскави комплекси. Същото е замислено и за парк „Гези” – реставрацията ще създаде животно, което може да се роди само в поболяло се от алчност съзнание – османски казарми с мол в тях…

Гражданското общество в Турция ненавижда Ердоган и по много други причини. Под благовидния предлог да създаде ред в страната той забрани и ограничи на практика изконни за Кемалистка Турция граждански достижения. Свободата на словото май е достигнала равнищата у нас, младите срещат редица затруднения в ползването на Интернет, а напоследък не само, че бе ограничена продажбата на алкохол, но и върви масирана кампания срещу употребата му. Както каза една от протестиращите в интервю „Ердоган ни убеждава, че, ако изпием дори една бира месечно, сме алкохолици”.

Къде по-тайно, къде по-явно бе смазана и съпротивата на 11,5-те милиона кюрди, които сега са по-кротки откогато и да било, а Кюрдската работническа партия на практика е обезглавена. Обезглавена бе и традиционно силната в Турция съпротива на военните, които от времето на Ататюрк са гарант срещу проислямски залитания. Сега обаче водачите им са в затвора по обвинение за опит за държавен преврат и Ердоган сякаш е пълновластен господар на положението.

Да резюмираме: Реджеп Таийп Ердоган и водената от него Партия на справедливостта и развитието са се превърнали в символ на срастването на властта и едрия капитал, потъпкването на гражданските права в името на користни интереси и използването на твърде съмнителни методи за отърваване от политическите противници. И за капак на всичко президентът действа безцеремонно срещу протестиращите в парка „Гези” и на площад „Таксим”… Бой, сълзотворен газ, обвинения, че не се държат цивилизовано, че и открити обиди, че са „маргинали”.

Отгоре на това се закани, че търпението му се е изчерпало и ще изгони мирните демонстранти от „Гези”. Кротките, усмихнати, симпатични младежи, които седят пред палатките си, четат книги и всичко, което искат, е да спасят едва ли не последните няколко дървета в центъра на многомилионния си град…

Затова едва ли е учудващо, че социалните мрежи буквално се взривиха от публикации, споделяния и коментари на репортажи, статии, анализи за случващото се в Истанбул… Откакто започна т.нар. Световна финансова и икономическа криза, милиарди хора по света осъзнаха, че в цялата система, създадена от политици, икономисти и предприемачи, няма нищичко справедливо и тя е безкрайно цинична, насочена единствено към запазването на интересите и имотите на малцина. Що се отнася до мнозинството, то може да разчита единствено да плаща грешките на богатите от скъсания си джоб и да се чуди с какво да нахрани децата си, докато истинските виновници за положението подрънкват с кристални чаши…

Справедливият гняв на световното обществено мнение се изля, излива се и ще се излива върху главата на Ердоган. Защото той е еманация на пошлостта на в момента  управляващата цивилизацията класа – готова да мине през човек, звяр и природа, само и само да запази кокала.

Нека обаче помислим в един малко по-различен план за случващото се в Турция. Много световни анализатори нарекоха демонстрации от площад „Таксим” „Турската пролет” по аналогия със започналите през 2011 година събития, резонирали на практика в целия арабски свят в Северна Африка и Близкия Изток. Тази аналогия обаче е колкото очевидна, толкова и стряскаща. Защо ли?

Да си представим, че Арабската пролет обхване и Турция, което съвсем не е толкова невероятно, колкото може би се струва на някои на пръв поглед. Протестите в Тунис, Египет, Сирия, пък дори и в Либия започнаха като наглед кротки и крехки демонстрации на гражданското общество, които докато да видиш се разгоряха и взривиха като буре барут. А в останките на взрива почти във всички страни, обхванати от Арабската пролет, избуя зловещото, задушаващо всичко около себе си, цвете на фундаментализма.

Къде повече, къде по-малко радикални ислямисти се докопаха или се борят за властта в цяла Северна Африка и Близкия Изток. А това, дори да го гледаме през призмата на задушаващата несправедливост, обхванала западното общество през последните няколко години, си е връщане векове назад – в един свят на верска омраза, конфронтация и витаещ зад всеки ъгъл призрак на войната.

Най-кошмарният сценарий, до който може да бъдат докарани идейно чистите протести от площад „Таксим”, е да излязат от контрол. От контрола на здравомислещото гражданско общество, не от този на Ердоган. Чрез продължаващото насилие на властите един подобен сценарий става все по-лесно реализируем. Когато кликата на богаташи и властимащи се капсулира, забрави за хората и си помисли, че е всесилна, това неминуемо е началото на края й. Така е било в Римската империя, в Третия райх, в СССР…

Дано обаче в югоизточната ни съседка нещата не се разиграят по този начин. Да се надяваме, че Ердоган ще успее да се върне към здравия разум, защото съвсем скоро може да се окаже, че усмивките на миролюбивите младежи от „Таксим” и (все още) умереният ислямизъм на сегашното управление на Турция са пометени от онзи фундаментализъм, който избуя от Арабската пролет. И тогава ние, българите, ще сме не само външна граница на Европейския съюз, но и ръба на света, в който си заслужава да живееш. Заради все пак намиращите се тук-таме, между алчността и безсърдечието, зрънца толерантност, разбиране и подкрепа….

Превърна ли се ЧЕЗ от обикновен грабител в убиец на децата ни?

снимка: bnews.bg

В неделния следобед се случи поредната нелепа трагедия, довела до смъртта на едно българско дете. 10-годишният Ангел Капсъзов от гоцеделчевското село Копривлен загина, играейки с приятелите си в училищния двор. Ако не знаехме какви са обстоятелствата около случая, бихме могли да си помислим, че фаталният край е резултат от необмислена постъпка, привична за възрастта на Ангел. Всъщност обаче съвсем не е така. Едно от и без това малкото млади българчета пое пътя нагоре, към другите ангели, заради ужасяващото безхаберие на държавността у нас и преклонението й пред тлъстия капитал.

Ангел Капсъзов и приятелите му играели футбол в двора на селското училище. Бях на техните години преди достатъчно малко време, за да си спомням неповторимото задоволство, което изпитва едно десетгодишно момче от ритането на топка през уикенда. И то на село. Идилия…

Идилия, която в една само секунда се превръща в кошмар. Топката прескача телената мрежа, която служи за ограда,  и Ангел понечва да я донесе. Минути по-късно той е мъртъв. Издъхва в ръцете на дядо си, който за съжаление пристига късно. Впрочем, никой не би могъл да пристигне навреме, след като веднъж инцидентът се е случил.

Ангел Капсъзов е убит от ток. Електричеството течало по училищната ограда, тъй като в нея се допирал оголен кабел. Повтарям: по училищната ограда в гоцеделчевското село Копривлен течал ток. Като по оградите в затворите… Метафората е много силна – обричаме децата си да живеят в затвор, който сами сме им изградили със своето безхаберие и индиферентност.

Всъщност, ако вярваме на думите им, хората в Копривлен в никакъв случай не могат да бъдат обвинявани в безразличие. Жителите на селото твърдят, че многократно са сигнализирали чрез обаждания до отговарящото за региона енергоразпределително дружество (ЧЕЗ) за наличието на оголени кабели, които висят от стълбовете и се опират училищната ограда. Копривленци твърдят, а ние нямаме никакво основание да се съмняваме в думите им. Още повече, че дружеството е задължено да пази записи с всички разговори с клиенти и това лесно може да се провери.

Едно българско дете загина нелепо, едно българско семейство бе почернено. Приятелите на Ангел без време пораснаха, виждайки го как умира. Хората от едно българско село, отрудени, бедни, низвергнати, получиха поредното доказателство, че на държавата изобщо не й пука за тях. Освен, когато си плащат данъците. Всички българи бяха зашлевени отново. От управниците си, от монополите, от задругата на капитала.

Докато енергоразпределителните дружества само ни ограбваха, търпяхме. Може и да протестирахме, но се държахме според правилата на демократичното общество. Ако монополите започнат да убиват децата ни не само индиректно, но и буквално, трябва да действаме крайно и решително. И да не обръщаме внимание на медиите, които описаха с едно изречение трагичния инцидент, а за съболезнованията и обещанието на Петър Докладал за обезщетение на семейството отделиха няколко абзаца. Защото медиите са чисто и просто буфер на властимащите и капиталодържателите.

Призовавам, ако се докаже, че жителите на Копривлен наистина са подавали сигнали до ЧЕЗ за оголените кабели, а от дружеството са им отговаряли, че това са телефонни жици, вместо да изпълнят задълженията си, договорните отношения между Република България и енергоразпределителната компания да бъдат прекратени. Моментално и окончателно.

Призовавам да не позволяваме на ЧЕЗ да поднася съболезнованията си на семейството на трагично загиналия Ангел Капсъзов (и то чрез кмета на селото; видите ли, Петър Докладал има прекалено много работа, за да обърне внимание на едно българско семейство, почернено по вина на дружеството, което управлява; дори и това все още да е само хипотеза). Призовавам да не позволяваме на въпросния господин Докладал да уверява, че ЧЕЗ ще подпомогне финансово семейството на Ангел.

Никой не ви иска парите, монополисти! Те не могат да върнат десетгодишното момче на близките му! Капиталите може да са по-важни от хората за вас, но за нас съвсем не е така… Искаме бързо и обективно разследване на случая. Ако се окаже, че сте виновни в престъпно бездействие, се махайте от страната ни! Веднага и завинаги!

Смрадливите гащи на ГЕРБ

Както обикновено медиите в милата ни рОдина извъртат всеки политически скандал под такъв ъгъл, преди да го представят пред обществото, че да се фокусираме върху възможно най-безболезнения за силните на деня ракурс. Вече няколко години около ГЕРБ се сипят чифт след чифт вонящи мръсни гащи. Нямаме време да се замислим дори чии са, и вездесъщият Бойко Борисов изскача пред камерите, посочва ни виновника, който моментално бива безмилостно разкостен от медиите.

То не бяха калинки, Румяна Желева, Ана-Мария Борисова, Трайчо Трайков, Сергей Игнатов, Мирослав Найденов, че дори и спретнатият юпи с шизофреничен тембър Симеон Дянков излезе с не съвсем изрядна лична хигиена… И след безцеремонното изритване на всеки от посочените (а и на много други) доверчивият български избирател, за пореден път пуснал бюлетината си за новия месия, си помисляше „най-после вече няма да смърди”. Но около ГЕРБ отново се разсмърдяваше много скоро. И вездесъщият тайфун, смятащ себе си за Крали Марко, но носещ нежното прозвище Буда, отново се развихряше, изплювайки поредният виновник.

Ако посмекчим метафорите и алегориите, едва ли е нужно някой да ни припомня колко пъти Бойко Борисов, в ролята си на министър-председател, използваше бушони, за да си спаси кожата. И то, поне за мое огромно учудване, успешно. Сияйният ни водач безкомпромисно подлагаше на другарски съд уволнените си министри, а те нямаше какво да кажат, дори и да искат. Или поне нямаше кой да ги чуе, защото щом Бойко ги отсвиреше, медиите дружно им обръщаха гръб и не се и сещаха за златното правило на журналистиката да представят всички гледни точки.

През първата година-две от управлението, когато натиск върху ГЕРБ на практика отсъстваше, министрите се надпреварваха да правят гаф след гаф и общо взето им се разминаваше. Когато обаче тук и там недоволните започнаха да надигат все по-високо глас, се оказа, че Бат’ Бойко е много сговорчив и отстъпчив и с лека ръка започна да фокусира народния гняв върху определен човек от своето обкръжение и да го отстрелва за неистово удоволствие на тълпата.

Да, но нищо не се променяше. Чиято и министерска глава да паднеше, следващите мръсни гащи неминуемо зацапваха светлия пейзаж на икономически стабилната ни, опасана от всички страни с магистрали и непрекъснато давана за пример от европейските институции страна.

Налагаше ни се да отмиваме блудкавия вкус на постни пици с мездренска бира; да гледаме как Човекът глас се жалва не само, че е неразбран от сънародниците си творец, а и че въоръжени командоси нахлули в дома му, за да го арестуват погрешка; да броим стотици хиляди фалирали фирми и стотици милиони за подслушване; да слушаме как със спестявания служител на МВР може да си купи 5-6 апартамента; как ако ядосваме Вездесъщия, той ще пусне шистовия газ напук…

А хората от обкръжението му си отиваха един след друг. На всички първоначално бе гласувал пълно доверие, всички до един го бяха подвели, във всички до един той се беше съмнявал отдавна, но еди-кой-си случай бе прелял чашата. Имаше си модел за озвобождаване на народната пара… И човекът си отиваше, но скоро се оказваше, че или не е той тоя с мръсните гащи, или има и друг, който още не е открит. Много хора тогава си задаваха въпроса „Абе, ако Бойко са го подвели, значи не става за ръководител на екип. Ако ли пък не са, значи е знаел какво се случва и вината е негова”. Доста логично. Да, но такива въпроси си ги задавахме наум или в камерни компании, защото медиите не си позволяваха да занимават Въздесъщия с подобни питания.

Постепенно се оказа, че кажи-речи управляващите всички министерства в правителството бяха подвеждали доверчивия господин Борисов и си заминаваха, придружени от шумен другарски съд пред медиите (на някои ведомства неколкократно). Изключение правеха няколко министри и премиерът нямаше да се забави да жертва и тях, защото недоволството нарастваше все повече. Мащабът на протестите в края на тази зима обаче май му дойде изневиделица и не можеше да продължава да стеснява кръга, уволнявайки Нона Караджова, Тотю Младенов и Вежди Рашидов, да кажем. Трябваше да се покаже пред народа воля да се реже месо и Бойко побърза да го направи. Бяха поискани и получени оставките на най-приближените му сподвожници след Цветан Цветанов – Мирослав Найденов и Симеон Дянков. В прочувствено слово премиерът отново показа разочарованието си, че е подведен, че е гласувал доверие, което не е оправдано (защо се сеща след 3 години и половина!?) и че е готов на промяна.

Хората обаче този път прозряха, че промяната, която той предлага, е само пепел и плява и не се прибраха по домовете си. И всеобщият любимец на народа от преди няколко години, който спечели почти половината гласове на народа през 2009-а, подаде оставка. Сега вече между гневните въпроси, обвиненията, разочарованието на хората от поредното пропиляно време и него, самият лидер на ГЕРБ, стоеше само още един бушон. Само един човек беше заедно с мистър „Най-експертен премиер в историята на България” от самото начало до момента. Наричаният негова дясна ръка Цветан Цветанов.

И ето, че въпреки героичните усилия на всички в партията, въпреки личната закрила на самия лидер, бившият министър на вътрешните работи ще бъде хвърлен на лъвовете. И то още утре, щом си свали имунитета. Дума да няма, гащите на Цветанов са омазани и то здраво. С показни арести на невинни, с подслушвания на още по-невинни, с фалшиви бюлетини, нерегламентиран натиск и имоти, далеч надвишаващи доходите, с кръвта на Златко Баретата пред Съдебната палата… Въпросът е обаче дали след като той бъде отсвирен, около Буда ще спре да смърди? Това, впрочем, е риторичен въпрос. Още повече, че след като виждат съдбата на приближените на господин Борисов и колко лесно той ги окаля и се разделя с тях, за да изкара себе си чист, едва ли ще се намерят нови бушони, склонни да поемат куршумите с гърди на амбразурата като Матросов.

И тогава наистина ще се разбере чии са смрадливите гащи, с които ни засипва така щедро ГЕРБ…

Гласувайте за бащите и майките си, скъпи сънародници!

В началото на деветдесетте българският народ можеше да вземе съдбата си в ръце. Не ми казвайте, че е щяло да стане по-зле или по-добре…

Родителите ни, на нас, който сега сме между 20 и 40, можеха да счупят оковите на комунистическото наследство. Но не го направиха. Избраха компромиса… Не ми казвайте, че щеше да е по-зле или по-добре…

Сега, вече 23 години по-късно, родителите ни се вайкат, че пенсиите им са ниски. Защото позволиха парите за пенсиите им да бъдат изнесени зад граница… Не ми казвайте, че щеше да е по-зле или по-добре…

Сега, 23 години по-късно, чуждоправителствени „неправителствени“ организации ни лъжат, че помагат на братята цигани, братята турци, братята черкези… Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Сега, 23 години по-късно олигофрени без реален работен ден и докторантури за… на майка си униформата… предлагат да гласуваме за тях. Всъщност, не за тях, а за един от ония, които разваляха седенки… Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Сега, 23 години по-късно, пожаро-мутро-олигархо-демагози ни убеждават, че пръднята им звучи добре. А нискочели милионери, имащи речник от три думи (една от които „заподозреният“), искат отново да стават вътрешни министри и няма да се откажат от политиката, докато не се докаже, че са правили това, което всъщност вече се доказа, че са направили. Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Сега, 23 години по-късно, мизерници лъжат етническите „малцинства“, че ще им помогнат да се освободят от „игото“ на „мнозинството“. Други мизерници мамят „мнозинството“, че могат да са горди, боеспособни, да търсят разплата или да вадят лопати.. Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Сега, 23 години по-късно, един закърмен с комунизма ни предлага 3 стъпки към Чистилището. А една изчукана от комунистически наследник – 33 стъпки към Ада.

Сега 23 години по-късно, някои от нас си местят оная работа от единия крачол в другия и щракат каналите на плазмата, обяснявайки колко са мързеливи останалите. Що се отнася до останалите, част от тях си скъсват гъза от бачкане, но изкарват колкото за оная си работа… Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Друга част от останалите изкарват оная работа на други, за да се прехранват. Трета част пък се чудят защо са квалифицирани, грамотни, (почти) полиглоти и пак им се налага да ядат нечия работа… и то доста дребничка на размер, хич да не е… Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Май много се заговорихме (ако помните вица), та да свършвам: Ако идете да гласувате на 12 май, ваша (оная) работа. Сетете се обаче за майките и бащите си, за тези на приятелите си, за моите, и ги поздравете… Както само един българин може да го направи… През зъби… Защото алтернатива няма… Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Що се отнася до нас, ние сме мазохисти, които имат завидно юначество на маса. Или  са готови да орат браздата си до последен дъх, но не и да ИЗМЕТАТ ГНУСНАТА ПАСМИНА, КОЯТО РОДИТЕЛИТЕ НИ ТРЯБВАШЕ ДА ИЗМЕТАТ. Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Идете и гласувайте за бащите и майките ни… Или, ако прецените, идете да прекарате деня с бащите и майките си… Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре… Не ми казвайте, че не е християнско да обвиняваш родителите си и да не си смирен. Достатъчно време бяхме смирени. Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Въпрос на лични приоритети…

В България директори уволняват учители, защото са млади, с нестандартно мислене и използват нетрадиционен подход, за да имат по-непосредствени (и следователно по-ефективни) взаимоотношения с учениците си. По този начин обезсмислят десетките години усилия, които въпросните учители са полагали, смелостта (и жертвоготовността) им да живеят в мизерия, за да изпълняват призванието си и още веднъж показват на всички ученици, че са прави да крещят „Училището не струва!“.

http://vbox7.com/play:32e5f00fcc

От друга страна, ако сте безочлив, арогантен, подкупен, некомпетентен журналист, който мята гюбеци като последния шут, за да забавлява лумпените, можете да разчитате, че някой ден (в близкото бъдеще) ще печелите хиляди левове на месец като програмен директор на телевизия и ще можете да се хвалите нагло с доходите и чутовните си професионални подвизи.

http://www.vbox7.com/play:82869042

За съжаление горе-долу това са основните перспективи. Нали знаете „Или свиквайте, или се махайте“. Въпрос на лични приоритети…

Защото сме социопати*

Вчера в предаването на бТВ „Нека говорят” лидерът на БСП Сергей Станишев сподели с потрепващи нотки в гласа, как сам бил жертва на монополите, защото сметката му за ток през януари била с около 50 лева по-висока от предишната. Отделно от това той и брат му (Георгий Станишев; архитект по професия и деен участник в „Дюнигейт” б.а.) помагали на майка им (проф. Дина Станишева б.а.), защото тя била пенсионер.

Авторът на вечния бестселър „Защото сме социалисти” звучеше толкова трогателно, че дори неволно се замислих дали не може да му се помогне по някакъв начин в трудната борба с ежедневието. И тогава се сетих, че всъщност целокупният народ отдавна му е помогнал не само да си плаща сметките, но и да живее повече от охолно. Индиректно, разбира се… Просто той и кликата му откраднаха толкова много пари от хората, че могат да купят НЕК, пък камо ли да изпитват затруднения със сметките си за ток…

Нямам обаче намерение нито да повтарям пак хилядите справедливи и несправедливи обвинения, които Бойко Борисов му отправяше 4 години, нито да изваждам нови факти за финансовите злоупотреби на БСП и Тройната коалиция. Смятам, че това е работа на Прокуратурата, с която е крайно време тя да се заеме. Изумен съм от друго. Как е възможно човек да е толкова безочлив и дебелокож, че стотици хиляди българи вече двадесетина дена да му заявяват, че го смятат за марионетка на монополни и чужди интереси и че не искат и да чуват за него вече, а той да се прави на глух и да повтаря едно и също като развалена грамофонна плоча?

Никой не може да отрече на другаря Станишев, че е съвършеният продукт на политическата гнусотия и мизерия, които заливаха българския народ в продължение на повече от 23 години. Той няма срам, съвест или памет. И е по-упорит от тексаски каубой. Дори и сто пъти да го хвърли конят Народно недоволство, той пак, с последни сили, ще се вкопчи за гривата му.

Въпреки опитите (закъснели и плахи) на десетки журналисти от също толкова медии да го накарат да обясни защо протестиращите упорито обвиняват и Столетницата не по-малко от ГЕРБ за сегашното дередже на държавата, никой не е успял да измъкне от другаря Станишев и капка признание. Освен многозначителното „И ние сме допускали грешки…”, което би зарадвало и поуспокоило народа, но на друго място и в друга епоха. Например, от устата на Луи XVI по време на Великата френска революция.

Поведението на Сергей Станишев и останалата част от върхушката на БСП определено е белег за тотално неосъзнаване на действителността. Повече от две седмици те се опитват всячески да яхнат протеста на недоволните от целокупната ни политическа класа българи. То не бяха внедрени представители на младежкото БСП, които раздаваха листовки на митингите… То не беше хилядократно изразяване на неискана и упорито отхвърляна от протестиращите съпричасност… А също: „Борисов, подай си оставката!”/”Борисов, защо си подаде оставката!?”

В друго медийно студио, това на предаването „Неделя 150” по Българското национално радио (отново вчера), Сергей Станишев изглеждаше дотолкова неадекватен, че водещата му каза, че звучи като римейк на Тодор Живков. Прозороливият лидер и талантлив писател обаче продължи да повтаря, че държавата е срината… Между впрочем, напълно правилно, но пропускайки да изтъкне водещата роля на себе си и на партията си в рушенето.

И в двете предавания Станишев упорито повтаряше и друг опротивял до стомашен спазъм рефрен. Че БСП има готова платформа за радикална промяна на посоката, в която се развива България. Няма да ви повтарям петте основни точки на въпросното „революционно” документче. Можете да ги прочетете в програмата на всяка партия, управлявала или искаща да управлява. Или и двете. Високопарни, звучащи така, че чак да се размечтаеш, но абсолютно неприложими. От тези политици, в тази среда, с това мислене. А и платформата била иозготвена много преди протестиращите да формулират исканията си. Един вид „Ние знаем какво иска народа, преди самият той да го поиска”…

Ако не вярвате на мен, нека пак се позова на безспорния авторитет на водещия на „Неделя 150” Лили Маринкова, която в прав текст каза на лидера на Столетницата, че социалната програма, която размахва насам-натам с цел да се присламчи към протестите, е „чиста утопия”. Станишев обаче не падна по гръб и влезе в схватка с водещата, показвайки за пореден път, че никой (па макар бил той и уважаван журналист)не може да го накара да говори за друго, освен за това, за което иска. И зареди предизборен лозунг след предизборен лозунг. АЕЦ „Белене” на практика била готова, ако спечелел изборите държавата щяла да регулира стриктно икономическите процеси, Борисов бягал от отговорност…

Оказа се обаче, че Сергей Станишев обвинява за ситуацията в държавата не само управлението на ГЕРБ, но и медиите и синдикатите, които гледали безучастно какво се случва с народа. Просто да занемееш… Разбира се, никой не отрича вината на ГЕРБ, медиите и синдикатите за проблемите. Лидерът на БСП обаче или е прекалено разглезен от верността на твърдия си електорат (впорчем, постоянно намаляващ по силата на природните и други закони), или наистина не може да осъзнае, че никой вече не му вярва. Дори и онази (доста голяма, между другото) част от привържениците и членовете на социалистическата партия, които мислят с главите си, а не се вслушват в безсмислени и лъжливи мантри.

*Чрез заглавието авторът не иска да обиди редовите социалисти, в болшинството си трудолюбиви, честни и отговорни хора, милеещи за бъдещето на България както всеки патриот.

*Социопат е човек, който има абнормално или патологично поведение в сферата на социалните взаимоотношения… В отношенията си с други хора той създава конфликтни ситуации и не се поучава от грешки или неприятни преживявания… Такъв индивид е неспособен на уважение… Социопатът никога не изпитва вина, тревога или разкаяние, тези чувства са му непознати, той се държи така, като че ли няма съвест, защото неговите понятия за критическо възприемане на поведението и за добро и зло са силно изкривени.

Източник – Уикипедия. Цитатът е със съкращения.