Пропуснах приказка за лека нощ да ви прочета Аз, мили деца. Направих го обаче, защото Аз съм затъпял до безумие, тъй като такава държава, в каквато живея Аз, няма! Но, пооблизах раните си Аз и пак съм ваш. Аз!
Ще ви разкажа приказка за един голям мъжкар. Да го наречем Боко. Много обичал Боко да казва “Аз”. Той бил най-силният, най-умният, най-славният пазач на тирани, най-големият пожарникар, най-точният стрелец с гранатомети, най-добрият кмет на столицата на царството, най-великият премиер, най-чутовната опозиция, бореща се със злото. Аз! Най! Аз! Най! Аз! Най! Поне в собствените си очички… И в тези на Цоко, разбира се.
Цоко бил неговата дясна ръчица и междувременно държал юздичките му, нищо че, меко казано, не бил най-умният човек на света, пък друг въпрос е дали изобщо и човек бил, мили деца. Но това нека го забравим. Неговата личност нека я забравим за момент, по-щастливи ще станем. И без това в тази приказка се разказва за Боко, не за Цоко.
Боко толкова много се харесвал, че чак щял да се вземе за съпруг, ако бил жена. Но не бил. Той си бил мъж. От време на време даже и мъжествеността си показвал. На разни женици дето управлявали банки…
– Какво са банки?
– Банки са там, дето ви дават парички, после ви изстискват и изхвърлят като парцал, а пък накрая правят всичко възможно да фалират, за да си изчистят смрадливите си дългчета. Даже вчера една направи така, но за Мустака и Дебелака вече ви разказах Аз, мили деца. Не ме прекъсвайте вече, защото ще спра да ви разказвам! Аз съм всичко на тоя свят! Другият човешки материал е лош!- подишах тежко, за да респектирам и продължих:
– Та, показвал мъжествеността си на банкерки, министърки, дето отговаряли за строежи на магистрали и понякога, ама само понякога, и на обикновени секретарки. Но мъжкар бил, това е безспорно. Девизът му бил “Аз”! Даже сутрин, в тоалетната, мили деца, когато се изхождал, поглеждал какво има и си казвал “Ееее, това е най-хубавото ако на света”. И Салвадор Дали правил така, но той е друга приказка. Ще ви я разкажа и нея някой ден. Един ден Боко се скарал с Мустака, Дебелака и Фитнесманиака (Боко бил го слагал на последния многократно, както и много други, Сред които Мустака и Дебелака) и в царството настанал хаос. А то и без това си не било много стабилно, помните, мили деца от предишната приказка. И не сте забравили са Сокола, надявам се.
Сокола си владял царството, мачкал хората, причинявал им страдания и мнооооооого се радвал на това. Изпитвал садистично удоволствие, така да се каже. Но и за Сокола не е тази приказка. Той е друг с девиз “Аз”.
Някой искал нещо да направи, пък Дебелака друго си мислел, а накрая нещо се объркало. И неофеодалите на царството се скарали. Ама здраво. Сбили се, но не наистина, като вас, с шамарчета, а само със звучни шамари, раздавани из Народното събрание на царството. Аз(овете) изтрещели. Едните си излизали, когато им падне, другите говорели глупост след глупост, особено една, Мая, се казвала… И нейния Аз бил голям, но пък за сметка на това бил тотално изпразнен от съдържание.
Но да се върнем към Боко Азът (не съм объркал пълният член, мили деца. Боко имал такъв Аз, че само с пълен член се пишел). Боко харесвал себе си, нали помните? Ама мнооого се харесвал, дори кифленско селфи с патешка човка обмислял да си направи. И не го радвало, че и други се харесвали.
Той искал да е единствената кифла в тази бедна, бедна страна. Когато Боко видял, че другите говорят много и ги снимат с едни неща, за да ги дават по едни големи кутии, които имало в почти всеки дом в страната, той почервенял от яд, скъсал един договор, за да привлече вниманието отново към себе си и обявил “война” и “реваншизъм до дупка” на другите претенденти за царчета. Аз!
Сега, мили деца, ако трябва да съм откровен, той в точно този случай бил прав, защото царчетата, който Сокола бил сложил в момента, се правели на луди и отлагали нещо много важно за страната, само тъй като искали да държат по-дълго инструментите за крадене. Но и Боко същото искал, не мислете, че обичал народа. “Аз”! Той обичал само себе си. Освен да си гледа акото, Боко сутрин си гледал лицето и мускулите по мнооого време. Сам, пред огледалото.
Боко, мили деца, обаче си сменял често настроенията и гневът му бързо се заменил с обичайния егоцентризъм. Той разбирал, че пред онези, които го снимат, за да се гледа той по кутията, която разпространявала мъдростта, красотата и изобщо великолепието му из цялата страна, трябва да е онзи мъжкар, който бил, когато развил шеметната си кариера, а не обикновен истерик. Затова казал нещо, което не било самата истина, но трябвало да изглежда приемливо за отрудените, бедни и затъпели жители на страната. Такива като мен, мили деца. Аз!
Казал „Ще се борим дотогава, докато имаме такова мнозинство, че всичко, което се приема от този Парламент, да бъде съборено. Толерантността ми я доказах пред целия народ, те се подиграха с мен”. Това обаче не било достатъчно на егото му и той размахал пръст още по-здраво “Те не разбраха урока за Сметната палата. Аз и тогава им казах – не правете главния одиторен орган на държавата от две провалени партии. Не го правете”.
В интерес на истината, мили деца, за някои неща, които казал, бил прав. Аз! Но той, както и останалите чудовища, управляващи страната, не казвали нищо, защото мислели за добруването й. Казвали го, защото искали да се надцакват и да крадат повече.
А накрая на Боко (Аз!) му се искало да си затвърди самочувствието докрай и пожелал, по примера на един Болен, да му се извинят. За какво ли? Той си знае… Аз!!!!!!!!
– Лека нощ, мили деца!
– А какво станало с образованието и здравеопазването в тази страна?
– Не знам, мили деца. Никой не знае. Лека нощ! Заспивайте веднага, защото ще ви забърша по един шамар Аз!
“Аз, Аз, Аз…” – мислел си Боко и надувал мускули пред огледалото…
Стоян Николов - Торлака 