Долу ръцете от училището, създатели на архонти и досиета!

Чудя се кога всякакъв вид властимащи у нас ще проумеят, че в Европейския съюз през XXI век думата „задължително” звучи смехотворно, нелепо и отблъскващо… Явно носталгията по комунизма е прекалено силна сред неговите отрочета и никакви промени и съвременни тенденции не могат да ги накарат да преразгледат поведението си.

Ето, разбесувалите се напоследък членове на Светия синод отново се напъват в училищата да се въведе задължително вероучение. Те искат предметът постепенно да стане част от програмата на всички ученици от 1 до 12 клас. Към съшитите си с бели конци аргументи църковните деятели прибавят и ”железния” довод, че в Сърбия и Русия (все държави, известни с демократизма си) изучаването на религия вече е задължително.

Не вярвам да има трезвомислещ човек у нас (независимо православен християнин или не), който да не е възмутен от поведението на висшия клир. След като се оказа, че почти всички членове на Светия синод са бивши агенти на Държавна сигурност, след като само преди седмици те узакониха поредното си уродливо чедо, наречено „архонтство”, претендират да обучават децата ни на висши християнски ценности…

Единствената стъпка в тази посока, която поне на мен ми изглежда логична, е изучаването на история на религиите в гимназиалния клас. Подобно нововъведение би помогнало на учениците да си изградят обща представа за различните учения и да направят информиран избор. Ако имат вътрешна потребност да изповядват дадена религия, разбира се. Всичко останало е средновековно, маниакално и натрапчиво.

Защото общението с бога е въпрос на личен избор и никое дете не трябва да бъде принуждавано да слуша проповеди, когато все още не е узряло за тях. И без това учебните програми са препълнени с ненужна информация, която затормозява учениците и не им позволява да се концентрират върху истински важните знания. Като това, че ГЕРБ е спечелила последните избори и Бойко строи магистрали например. На никого не е необходимо да се увеличават още повече учебните часове и обема на информацията.

Всъщност, не на никого. Необходимо е на лакомия църковен клир. За тях задължителното църковно обучение ще означава нови пари, които да влизат в бездънните им джобове. Също както и въвеждането на смехотворната титла „архонт”…

Откъде накъде явно неадекватните към диманичните промени в съвременния свят попове ще казват, че родителите и образователната система не могат да възпитават децата достатъчно добре и е необходима и тяхната намеса? На какъв език ще проповядват? На църковнославянски ли? Не се ли усещат, че Кирил и Методий, с които се гордеем толкова много, са се борили с цялата закостеняла църковна система, за да могат славянските народи да слушат проповедите на разбираем роден език? А сега, заради закостенялостта на съвременните църковни служители, ние отново не разбираме какво ни говорят свещениците в църквата… Как ще стигнат до сърцата ни, като не знаем какво ни казват? С палене на свещи и кръстене от дясно на ляво ли?

Нали Христос е любов? Как така задължително вероучение тогава? Задължителна любов? Типично в стила на Светия синод и агетите на ДС, с които той е пълен. Тъй като те не се чувстват сигурни нито във вярата си, нито в способността си да предават тази вяра на останалите, искат да я легитимират като задължителна.

Щом твърдите, че желаете децата ни да опознаят бога, направете така, че църквите да са привлекателно място, на което ние да ги заведем. Както Христос ви учи, бъдете близо до хората. Не се изключвайте от обществото, сещайки се за него само когато имате изгода. Бъдете достойни за уважение и хората ще търсят опора срещу несправедливостите на живота в църквата. И ще доведат децата си със себе си.

Проповедите на Исус задължителни ли бяха? Хората го следваха, защото виждаха, че е различен, чист, скромен, самоотвержен, нали? А вашите проповеди няма да бъдат посещавани, дори и да са задължителни. Защото не сте различни, чисти, скромни и самоотвержени. Вие сте по-земни, дребнави и прозаични и от самите нас, затова нямаме нужда да попиваме примера ви, камо ли да ви поверяваме децата си.

Един от доводите ви за въвеждане на задължително вероучение беше, че децата трябва да имат страх от бога, защото сега не ги е „шубе” от никого и правят каквото си поискат. Именно това показва истинската ви същност. В убеждението вие се облягате на страха, задължителното и принудата. Защото не сте достатъчно силни и вярващи да вмените религията си доброволно. Аз не искам децата ми да се страхуват от бога. Ако изобщо имат нужда той да е част от живота им, искам да го обичат. Огромният проблем на българите, причината да живеем толкова зле и да се чувстваме толкова нещастни е, че изпитваме прекалено много страх и злоба и прекалено малко любов. Задръжте страха за себе си, господа! Нито ние, нито децата ни ви го щем!

Прадедите ми не са имали избор дали да бъдат християни или не. Те са ставали и оставали такива по подражание и задължение. Родителите ми също не са имали избор. Те е трябвало да не са християни, защото пак някой друг, този път Партията, е решил. Е, няма да позволя и децата ми да нямат избор. Когато му дойде времето аз ще им обясня кои са Христос, Мохамед, Буда и Тангра, та дори и Шива, ако е необходимо.

Ако проявят интерес, ще направя всичко възможно, за да им помогна да открият бог в себе си. Ако са в труден момент, бих ги подкрепил във вярата им. В никакъв случай обаче не бих се съгласил някой да им отнема личния избор, когато са още деца и да ги приобщава към тази или онази вяра. Това, че православието е официалната религия у нас, за мен не означава нищо. Едва ли в XXI век държавите трябва да имат официални религии. По време на османската власт да си православен е било не само религиозен, а и етнически избор. Сега това не е така. Може да си избрал Буда или Тангра за свой бог и въпреки това да си истински патриот.

Не се нуждаем от задължителното ви вероучение, църковни деятели! В момента нашето общество има нужда да се научи как да е свободно и смело. Има нужда и от морални ценности, които наистина са свързани с религията, макар и не толкова, колкото ви се иска да ни убедите. Те обаче няма да бъдат придобити задължително.

Ако искате да помагате на обществото в това отношение, мислете как да привлечете повече хора на неделните си училища. Ако ги имате, разбира се. За тази цел ще ви се наложи да спрете да постоянно да се джафкате на дребно, да изчистите имената си на агенти и предатели и да се откажете да раздавате титли на дявола в лицето му на непочтен бизнесмен.

Ами помислихте ли за нещо друго? Та нали ако вероучението е задължителен предмет, трябва да поставяте оценки!? Не би ли било върхът на лицемерието и падението, ако започнете да раздавате оценки на вярата? Засрамете се най-после! Вместо пример за себеотрицание и подражание, вие се превърнахте в банда досадници, достойни единствено за присмех и пренебрежение. Не говоря за всички църковни служители, разбира се. Имам предвид онези, които дават облика на Българската православна църква…

Най-лошото обаче е, че идеята за задължително вероучение май допада и на политиците. Няма нищо чудно, тъй като с колкото повече догми и „задължителности” се напълнят главите на горките дечица, толкова по-лесна ще бъде промивката на мозъците и превръщането им в поредната „тухла в стената”. Не трябва да позволяваме това. Нека дадем шанс поне на децата си най-после да превърнат България в страна на свободни хора…

Православие по нашенски: Агенти на ДС обявяват мастити бизнесмени за архонти

Безобразниците от Светия синод приеха единодушно църквата да удостоява с титлата „архонт”  православни християни, които имат „видими, доказани и направени публично достояние заслуги по подпомагане дейността на Православната църква“. Десетки редови православни християни, сред които изявени журналисти, хора на изкуството и университетски преподаватели (някои от тях лектори в Богословския факултет на Софийския университет) пък се събраха вчера пред Синодалната палата, за да изразят съвсем справедливото си възмущение от този акт.

Дори и за човек като мен, който не се чувства православен християнин (точно заради лицемерието на огромната част от днешните ни „духовници”), веднага се появяват няколко изключително логични въпроса, свързани с този пореден „богоугоден” акт.

1. Защо лъжете като телевизионни гадатели, синодални старчета (така е думата; далеч не всички вие сте на преклонна възраст)? Как така сте приели единодушно да давате титлата „архонт”, след като поне двама от вас – Варненският митрополит Кирил и Неврокопският му „колега” Натанаил заявиха най-категорично, че са гласували „против” и имат основателни аргументи за вота си?

2. Каква е причината толкова да бързате да вземете решение? Защо, след като още от 2007 година връчването на архонтска доблест на Слави Бинев от страна на Старозагорския митрополит Галактион предизвика справедливото възмущение на обществото и ви накара да излезете с официално решение, че такава титла в българската православна традиция не съществува? Какво ви кара да бързате сега? Защо така припряно гласувате? Дали защото всичката тази пошлотия трябва да се случи в отсъствието на патриарх Максим?

3. Какво значи формулировката „видими, доказани и направени публично достояние заслуги по подпомагане дейността на Православната църква”? Поправете ме ако греша, но не беше ли един от основните християнски добродетели скромността? Не е ли толкова важно да не парадираш с дарението си, колкото и самият акт на даряване? Правейки заслугите си публично достояние, достойните според вас люде не заслужават ли порицание заради самохвалството си, вместо да бъдат обявявани за архонти?

4. Тези, които поне аз знам да са отличени досега (въпреки че титлата не съществуваше официално, митрополитите Николай от Пловдив и Галактион от Стара Загора си я раздаваха), са меко казано смущаващи. Според аргументацията на официализирането на титлата, хората, които я носят, „ще бъдат пример на останалите миряни, включително със смирение и скромност”. Е как така?

Какъв пример за смирение, скромност или каквото и да било, освен за хищнически нюх към парите и умение да се адаптира, може да бъде Слави Бинев, собственикът на „Sin city” (Дано в Светия синод да знаят, че името на заведението, известно с безпаметните чалга оргии, на които домакинства, означава „Град на греха”).

Според митрополитите начинът на придобиване на парите, които заслужилите високото отличие миряни са дарили за църквата, „не трябва да противоречи на християнския морал и на добрите нрави”. Дори и да забравим за участието на най-пресния архонт, Петър Манджуков, в скандала „Петролгейт” през 2004 година (когато той бе обвинен, че е продавал нелегално оръжие на режима на Саддам Хюсеин), то няма как да пропуснем, че голяма част от милионите му са натрупани именно чрез търговия с оръжие.

Признавам си, за третия ми известен архонт не знам почти нищо, а и нямам желание да научавам повече. Достатъчно ми е, че освен с името си (Иван Кочев) е познат в петричкия регион и с прякора Чомбе. Може и да е субективно и повърхностно, но ако бях православен християнин, последният човек, който ще искам за пример, е бизнесмен с прякор. Всички знаем за какво става дума…

5. Господа митрополити, не можахте ли да изчакате тихичко някой и друг месец, след като се оказа, че почти без изключение сте бивши агенти на Държавна сигурност, преди да се забърквате в поредната си каша? Или наглостта ви е присъща от онези комунистически времена и не можете да я обуздавате така лесно?

6. Защо, щом искате да поощрите щедрите дарители на Православната църква, не направихте архонт дядо Добри? Ако не се сещате, това е онзи 96-годишен старец от село Байлово, който всеки ден пътува до София, за да събира милостиня за православните църкви и манастири и който дари на Катедралния храм „Св. Александър Невски” 35 700 лева. Най-големият дарител на храма, а пенсията му е 160 лева…

Или пък отец Иван от Нови хан, който направи чудеса, за да осигури подслон и прехрана на бездомни и възрастни хора?

Дядо Добри и отец Иван обаче няма да искат да станат архонти, дори и по случайност да се сетите за тях. Те са истински последователи на Исус Христос и знаят, че той предупреждава последователите си да не искат отплата за добрините си на земята. Наградата за праведните е на небето. Поне ако вярваме на Христовите послания, а вие твърдите, че го правите, нали?

Бинев, Манджуков и Чомбе не даряват с чисто сърце. Те дори не даряват, за да замажат гузната си съвест. Напротив, правят го показно, само защото са суетни. Но защо пък не? След като и вие сте готови да четкате извратеното им его…