Posts Tagged ‘сергей станишев’

(Отворено писмо от анонимен контрапротестиращ пенсионер до ”Позитано“ 20)

sergei_stanishev-eu

Здравейте, мили другари!
Няма как да не започна това писмо с благодарност, че ми вдигнахте пенсията с 5 лева, които, за някои долни капиталисти и контрареволюцоинери може да са нищо, но за мен са си цифром и словом три кисели млека и още три хляба. Тоест, вие ми подарявате три дена спокоен живот месечно. Благодаря Ви още веднъж, нямате представа колко съм развълнуван и признателен! Но сега към основния въпрос, по който Ви пиша…
Наистина съм много притеснен от това, което разбрахме всички ние вчера. Сергей Дмитриевич щял да напуска страната и да заминава за Брюксел. Ама, другарю Станишев, как може!? Да, вярно, отдавна преминахте психологическата граница от десет поредни загубени парламентарни, местни, европейски и всякакви избори, но нима това може да измести от фокуса на вниманието ни, на нас, Вашите заклети симпатизанти, фактът, че имате толкова интелигентно излъчване, несъмнено наследено от Вашият велик баща и култивирано по време на престоя Ви в СССР!?
Да, някой давал пари на някой си Петер Хохегер, но да не би това да сте Вие!? Лично! Някой да Ви е заснел, да Ви е показал по телевизора или нещо подобно? Ни най малко! А едно време какво разузнаване имахме, другарю Станишев… Но това е друга тема, да не се отклонявам от посланието си към Вас, другарю Станишев…
Разбира се, могат да се кажат няколко думи и за прословутото Ви изказване, че кризата ще ни подмине, другарю Станишев. Вие и тогава бяхте много убеден в думите си, както винаги изглеждате – самоуверен и достолепен. Така трябва да се държи един истински мъж! Особено такъв, който е писал диплома работа на тема „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия“. Истински мъж сте Вие, другарю Станишев! Казахте го и не носите никаква вина, че на власт дойде онова мекере от Банкя и кризата ни удари с пълна сила.
Заради вашата самоотверженост и журналистите един въпрос, на който да отговорите, не могат да ви зададат. Защото сте школуван и подготвен за всякакви ситуации. Колкото и да се опитват, няма как да пробият бронята на танка Ви, ако ми позволите да се изразя метафорично. И още една метафора – за нас Вие сте като Матросов на амбразурата! Вие сам сте го казал отлично – “Защото сме социалисти!”.
Какво от това, че някакви си там в Бобовдол били принудени да гласуват? Ние преди Десети всички гласувахме под строй, пък пак сме си живи и здрави, нали другарю Станишев?
Или пък много пагубно за партията ни било, че сме правили безпринципни коалиции. За истинския комунист единствените цели винаги са били властта и светлото бъдеще, другарю, не обръщайте внимание на злостни клевети че, видите ли, сте достигнал до кокала по най-извратения възможен начин.
Обвиняват Ви, че под Ваше ръководство Столетницата главоломно губи подкрепа. Защо не изкрещите в наглите им лица: А Полски Тръмбеш???
Останете, другарю Станишев! Защо ви е този упадъчен Брюксел!? Тук си имате всичко. И премиер, който Ви е истинска марионетка, и все още мъждееща надежда да се строи “Южен Поток”, а и някакви блещукащи опции гадовете мръсни от ЕС дори и за АЕЦ “Белене” да позволят да продължите да мятате пачки в гьола… За да си играете, както обичате по невероятно специфичен за Вас начин, другарю Станишев. Лев в джоба, лев в партийна каса, лев в сараи някакви чух, лев в носа в някакъв си Болен псевдопартиот. Не му помня вече името.
В заключение ще ви припомня Вашите думи само отпреди дни:
„Според европейското законодателство мандатът на един евродепутат започва в първата сесия. Това е 1 юли. Не, заседанието на групата е преди това, имам преди това 7 дни да напиша писмено заявление до ЕП, че се отказвам, така че не правете драми. Както виждате, съм в София. Не ми задавайте глупави въпроси. Питате четири месеца едно и също, а аз съм отговорил много пъти. Имам задължение, което трябва да изпълня в групата на социалистите и демократите на 18 юни, защото аз предложих на премиерите да предложим Мартин Шулц за президент на групата и държа да го направя лично“.
Това е ясен ангажимент към нас, Вашите избиратели, да си останете тук, другарю Станишев. А Вие сте известен с мъжката си дума, Другарю Станишев!
Останете! Нищо, че заради Вас сме на път на следващите избори и гласове да прескочим четирипроцентовата бариера да не можем да съберем… Останете! Ние винаги ще Ви обичаме!

Advertisements

528059_529594337081392_1564551_n

Вчера в предаването на бТВ „Нека говорят” лидерът на БСП Сергей Станишев сподели с потрепващи нотки в гласа, как сам бил жертва на монополите, защото сметката му за ток през януари била с около 50 лева по-висока от предишната. Отделно от това той и брат му (Георгий Станишев; архитект по професия и деен участник в „Дюнигейт” б.а.) помагали на майка им (проф. Дина Станишева б.а.), защото тя била пенсионер.

Авторът на вечния бестселър „Защото сме социалисти” звучеше толкова трогателно, че дори неволно се замислих дали не може да му се помогне по някакъв начин в трудната борба с ежедневието. И тогава се сетих, че всъщност целокупният народ отдавна му е помогнал не само да си плаща сметките, но и да живее повече от охолно. Индиректно, разбира се… Просто той и кликата му откраднаха толкова много пари от хората, че могат да купят НЕК, пък камо ли да изпитват затруднения със сметките си за ток…

Нямам обаче намерение нито да повтарям пак хилядите справедливи и несправедливи обвинения, които Бойко Борисов му отправяше 4 години, нито да изваждам нови факти за финансовите злоупотреби на БСП и Тройната коалиция. Смятам, че това е работа на Прокуратурата, с която е крайно време тя да се заеме. Изумен съм от друго. Как е възможно човек да е толкова безочлив и дебелокож, че стотици хиляди българи вече двадесетина дена да му заявяват, че го смятат за марионетка на монополни и чужди интереси и че не искат и да чуват за него вече, а той да се прави на глух и да повтаря едно и също като развалена грамофонна плоча?

Никой не може да отрече на другаря Станишев, че е съвършеният продукт на политическата гнусотия и мизерия, които заливаха българския народ в продължение на повече от 23 години. Той няма срам, съвест или памет. И е по-упорит от тексаски каубой. Дори и сто пъти да го хвърли конят Народно недоволство, той пак, с последни сили, ще се вкопчи за гривата му.

Въпреки опитите (закъснели и плахи) на десетки журналисти от също толкова медии да го накарат да обясни защо протестиращите упорито обвиняват и Столетницата не по-малко от ГЕРБ за сегашното дередже на държавата, никой не е успял да измъкне от другаря Станишев и капка признание. Освен многозначителното „И ние сме допускали грешки…”, което би зарадвало и поуспокоило народа, но на друго място и в друга епоха. Например, от устата на Луи XVI по време на Великата френска революция.

Поведението на Сергей Станишев и останалата част от върхушката на БСП определено е белег за тотално неосъзнаване на действителността. Повече от две седмици те се опитват всячески да яхнат протеста на недоволните от целокупната ни политическа класа българи. То не бяха внедрени представители на младежкото БСП, които раздаваха листовки на митингите… То не беше хилядократно изразяване на неискана и упорито отхвърляна от протестиращите съпричасност… А също: „Борисов, подай си оставката!”/”Борисов, защо си подаде оставката!?”

В друго медийно студио, това на предаването „Неделя 150” по Българското национално радио (отново вчера), Сергей Станишев изглеждаше дотолкова неадекватен, че водещата му каза, че звучи като римейк на Тодор Живков. Прозороливият лидер и талантлив писател обаче продължи да повтаря, че държавата е срината… Между впрочем, напълно правилно, но пропускайки да изтъкне водещата роля на себе си и на партията си в рушенето.

И в двете предавания Станишев упорито повтаряше и друг опротивял до стомашен спазъм рефрен. Че БСП има готова платформа за радикална промяна на посоката, в която се развива България. Няма да ви повтарям петте основни точки на въпросното „революционно” документче. Можете да ги прочетете в програмата на всяка партия, управлявала или искаща да управлява. Или и двете. Високопарни, звучащи така, че чак да се размечтаеш, но абсолютно неприложими. От тези политици, в тази среда, с това мислене. А и платформата била иозготвена много преди протестиращите да формулират исканията си. Един вид „Ние знаем какво иска народа, преди самият той да го поиска”…

Ако не вярвате на мен, нека пак се позова на безспорния авторитет на водещия на „Неделя 150” Лили Маринкова, която в прав текст каза на лидера на Столетницата, че социалната програма, която размахва насам-натам с цел да се присламчи към протестите, е „чиста утопия”. Станишев обаче не падна по гръб и влезе в схватка с водещата, показвайки за пореден път, че никой (па макар бил той и уважаван журналист)не може да го накара да говори за друго, освен за това, за което иска. И зареди предизборен лозунг след предизборен лозунг. АЕЦ „Белене” на практика била готова, ако спечелел изборите държавата щяла да регулира стриктно икономическите процеси, Борисов бягал от отговорност…

Оказа се обаче, че Сергей Станишев обвинява за ситуацията в държавата не само управлението на ГЕРБ, но и медиите и синдикатите, които гледали безучастно какво се случва с народа. Просто да занемееш… Разбира се, никой не отрича вината на ГЕРБ, медиите и синдикатите за проблемите. Лидерът на БСП обаче или е прекалено разглезен от верността на твърдия си електорат (впорчем, постоянно намаляващ по силата на природните и други закони), или наистина не може да осъзнае, че никой вече не му вярва. Дори и онази (доста голяма, между другото) част от привържениците и членовете на социалистическата партия, които мислят с главите си, а не се вслушват в безсмислени и лъжливи мантри.

*Чрез заглавието авторът не иска да обиди редовите социалисти, в болшинството си трудолюбиви, честни и отговорни хора, милеещи за бъдещето на България както всеки патриот.

*Социопат е човек, който има абнормално или патологично поведение в сферата на социалните взаимоотношения… В отношенията си с други хора той създава конфликтни ситуации и не се поучава от грешки или неприятни преживявания… Такъв индивид е неспособен на уважение… Социопатът никога не изпитва вина, тревога или разкаяние, тези чувства са му непознати, той се държи така, като че ли няма съвест, защото неговите понятия за критическо възприемане на поведението и за добро и зло са силно изкривени.

Източник – Уикипедия. Цитатът е със съкращения.

Вчера бе обнародвана декларация за учредяване на политическа партия „Движение България на гражданите”. Никой не може да отрече на госпожа Меглена Кунева и съмишлениците й, че са успели да напишат една страхотна програма. Убедете се сами – „Декларация за учредяване на ПП „България на гражданите”. Никой обаче не може и да накара мислещите сред нас, граждани или селяни на България, да не изпаднем в безумна ярост от поредното дежавю.

Разберете, господа и госпожи политици, уморени сме от вас и, макар и понамачкани от мизерия, абсурди, преходи и кризи, не сме чак толкова оглупели, за да не забелязваме, че все същите хора се мотаете по медиите от както „демокрация” светува. Различно е само говоренето ви. То се променя през няколко години, защото шопът би казал, че от кокала на властта по-голем наркотик НЕМА.

То не беше „По-добре танковете да дойдат”… Не беше и „Който не скача, е червен”… „За бога, братя, не купувайте”… Жан, за щастие, не си спомням какво е казвал, спомням си само как заплатата на средностатистическия „гражданин” изведнъж се превърна в равностойността на три банички, два буркана лютеница и един пакет цигари. После всички прегърнаха алтернативата, жадни за промяна – СДС на Костов. После всички отново прегърнаха алтернативата (всички тафтологии в този текст са абсолютно умишлени) – 800-те дни, нищо че и 1200 години, почти колкото са минали от управлението на славния му съименник Симеон I Велики, нямаше да му стигнат да изпълни обещанието си.

После дойде и поредната прегърната алтернатива. Този път – тройна. Не вкарвам порно нюанси, ако правите такава „тройна“ асоциация, това си чисто и просто мръсно подсъзнание. Неуморен народ, големи надежди, безграничен оптимизъм! Лично за мен тази алтернатива е абсолютният фаворит. Ако има задгробен живот малцината убедени в идеите си партизани, малцината честни предприемачи, изпратени в лагерите след 1944 година и малцината пострадали от Възродителния процес българомохамедани са станали жертви на най-лошия си кошмар. Триглавата змия си стои на минарето, намествайки царската си корона, а лекият ветрец развява някак небрежно пионерската й връзка…

Последната прегърната алтернатива какво да я обсъждаме!? Може би е достатъчно да се обобщи в следния измислен анонс за новинарска емисия на частна национална телевизия „Симеон Дянков санкционира безработен младеж, който пуши открит край магистралата фас. Министърът глоби нарушител, запалил случайно намерена угарка на закрито (под билборд), защото изпаднал в шок след взривовете на боеприпаси край Петолъчката – едно от местата в най-бедната страна в ЕС, на което при автомобилни катастрофи всяка година загиват десетки виновни и невинни. Що се отнася до магистрала „Тракия”…”.

Права сте, госпожо Кунева. В декларацията за учредяване на партията си казвате, че пет години след приемането ни в ЕС България прилича все по-малко на европейска страна. Казвате също така, че много от нас са неграмотни, социално изключени, а всички заедно (почти) сме най-бедните на Стария континент. Не ни спестявате нито липсата на компетентност, нито популизма, нито партийния картел в управлението на страната. Давате и някои разумни решения на най-наболелите ни проблеми… Защо ли тогава не съм склонен да прегърна предлаганата от Вас алтернатива?

Може би защото съм станал песимист… Възможно е, не споря. Дори понякога искрено се дразня на себе си как от изпълнен с мечти, надежди и амбиции юноша бледен се превръщам все повече в отегчен, изнервен ветеран в безкрайната битка с вятърни мелници. Бидейки песимист обаче не мога да не забележа, че Вие сте омъжена за сина на бивш функционер на ЦК на БКП. Не казвам, че това Ви дава или Ви е давало облаги, не го правя. Казвам само, че ми омръзна от хора, които са свързани по този или онзи начин с комунизма в неподражаемия му български вариант и упорито отричат това да има отношение към издигането им в йерархията и участието им в днешния политически живот. Може и наистина да не сте получила никакво „рамо”. Не споря. Просто като „гражданин” това не ми харесва.

Бидейки песимист също така ми е трудно да преглътна, че на няколко пъти в декларацията за учредяване на политическата партия споменавате хала, на който е страната ни пет години след влизането ни в ЕС. Та вие, госпожо Кунева, бяхте част от управлението (под една или друга форма) от 2001 до 2006 година – времето, в което бяха заложени основите на това, което е в момента! Наистина, после бяхте еврокомисар и нямахте пряко отношение към случващото се в страната, но принципността Ви, която е в основата на медийния Ви образ в момента, не Ви накара да се откажете от подкрепата на НДСВ, нали така? А сега се държите все едно нямате нищо общо с това месианско политическо творение…

Бидейки реалист обаче не мога да Ви отрека отличията „Европеец на годината” и „Европейски комисар на годината”. Дори, като „гражданин”, се чуствам длъжен да Ви поздравя с тях. Несъмнени постижения, явно плод на усърден труд. Бидейки реалист обаче не мога да не си спомня и за прозвището „Miss “Yes, sir”, което така ви подхожда след присъединителните „преговори” за влизането ни в същия този Европейски съюз. За членството в който съвсем правилно твърдите, че не е донесло почти нищо на обикновените българи. До голяма степен заради несправедливата, неадекватна и неравнопоставена позиция, в която бяхме поставени от Брюксел. С ваше съучастие.

Ако не се случи чудо през следващата една година, няма да гласувам за Вас, госпожо Кунева. Няма да гласувам и за генерала, който смята страната за военно поделение, за което е достатъчно да има асфалтиран плацдарм. Народът според него пък е банда пъпчиви новобранци, с които може да се комуникира само чрез пръчка и салам. Не искам и да чувам за онзи съветски възпитаник, който твърдеше с усмивка на уста, че се е погрижил кризата да ни подмине или за другия, със сараите, почти успял с цената на 20-годишни усилия да накара българите мюсюлмани да мразят и да се страхуват от братята си християни. И обратното, разбира се.

Само със скърцане със зъби мога да удостоя най-вълнуващата българска сапунка, в която преминалата през катарзиса на „Атака” Капка прави нова, модерна националистическа партия, а Волен остава верен на идеята, гледа строго и търси някой студент и дядо да им удари по два шамара, за да избие поредния комплекс… Не ми пука нито за Костов, нито за СДС, защото съм убеден, че си имат цена и с всеки следващи избори тя става все по-ниска и жалка. Другите дори не заслужават и да ги споменавам.

Гласувал съм един-единствен път през живота си и горко съжалявам, че съм го сторил. Какво да се прави, склонен съм към самообвинения, защото съм песимист… Едва ли обаче може да се отрече, че ние, българите, нямаме полезен ход и го нямаме вече близо 70 години. Единственият начин да изберем някого, от когото да очакваме нещо полезно, положително и патриотично за себе си и за страната си, е да избираме управляващ на лотария, в която да са включени всички имена на хора с адресна регистрация в страната ни. В сегашната ни система има само до болка познати лица и… как го бяхте казали? Политически картел…