Posts Tagged ‘оставка’

konsultativen-savet

Българският политически живот сякаш става все по-абсурден с всеки следващ ден. Едно нелигитимно по волята на народа правителство продължава да прави всичко възможно да остане колкото се може по-дълго на власт, и то с цената на всичко. Пламен Орешарски е готов на влиза и излиза от Министерски съвет през всевъзможни задни и странични вратички, но да се закрепи. Ден по ден. Защото залогът за него е прекалено голям.
Нима управляващите не забелязаха, че преобладаващата част от народа протестира още от самото начало на мандата? Нима не осъзнаха, че хората са скандализирани и отвратени от безпринципите коалиционни игрички, чиято основна цел е някой в някоя партийна централа да краде и да отчислява проценти по-нависоко? Нима в една нормална държава скандали като този с Делян Пеевски и потулването на договорите по “Южен поток” не са достатъчен повод за незабавна и безусловна оставка? Разбира се, но за съжаление нормалността в нашата държавност отдавна е мираж.
Нищо не преля чашата на безочието на Орешарски да ни освободи от “експертността” си и да замине в политическия и професионален миманс – там, където всеки нормално мислещ човек знае, че му е мястото. Цирковете бяха многобройни, а целта една – да се изпълнят разни политически поръчки, за които да бъдат получени тлъсти комисиони.
Няма как да сме забравили как вездесъщият трегер на българското право Мая Манолова ковеше изборен кодекс, за да замаже очите ни, да мине време и правителството да се закрепи. И изкова една кръгла нула. Не може и да не помним, че миналото лято, в разгара на протестите, се говореше за европейските избори като за Рубикон, след преминаването на който кабинетът си заминава, ако подкрепящата го коалиция не получи достатъчно обществена подкрепа. Или пък, че наглостта на премиера стигна дотам, че заяви (в един от редките случаи, когато журналистите успяха да го накарат изобщо да каже нещо смислено; с цялата си наглост), че ще “подаде оставка, когато види, че не се справя”. Така ли!? Господин Орешарски вие не сте продавач на зарзават, за да ви уволнят, ако не можете да сметнете колко е две и две. От вас зависи съдбата на цяла държава, но това едва ли осмисляте, заслепен от подрънкването на стотинки в джоба си.
Ето, минаха европейските избори, видяхме по какъв начин въртите на пръста си хиляди човешки съдби в Бобовдол, а кой знае и още на колко други места. Видяхме, че въпреки това се провалихте с гръм и трясък. Виждаме и че продължавате да играете дребните си номерца, за да отлагате неизбежното. Най-вероятно, защото искате да крадете колкото се може по-дълго.
От друга страна, алтернативата Бойко плюс Цветан изобщо не е за предпочитане. Но най-вероятно е по-малкото зло. Съветът по национална сигурност обаче показа едно. И то безспорно е хубаво за българския народ – олигарсите, които стоят зад политическите сили, поддадоха на натиска на хората и са под напрежение. Проявление на това са и безкрайните циркове и размяна на словесни реплики в Народното събрание. Там, където уж “Съединението прави силата”. И зад този безсъдържателен в момента лозунг може да се появи смисъл. Защото статуквото рухва. Рухва безвъзвратно, да се надяваме…
Този път номерът няма да мине. Нито с коалиция между целувката на Юда от БСП, смехотворния катарсиз на ДПС и безпринципното, здраво подплатено с пари сервилчене на Атака. А и заявките за преговори между уж вечните балансьори и корпорацията ГЕРБ няма да се получат. Защото българският народ вече не е толкова глупав и робски мислещ, колкото преди години. Дали? Да се надяваме, че е така… А, господа управляващи, партньори по съвмешателство, отложихте лебедовата песен до края на октомври или началото на ноември. След това, заедно с Орешарски – в миманса, там където ви е мястото!

Поведението на ГЕРБ прилича на поведението на един джентълмен, който ухажва дама две седмици, кани я на вечеря, накрая тя склонява и той не се явява” – Сергей Станишев, лидер на Българската социалистическа партия

Ние сме джентълменът, нали? Той се приема за дама.” – Бойко Борисов, лидер на Граждани за европейско развитие на България

Люби ме два пъти, мила

Люби ме два пъти днес

Люби ме два пъти, момиче

Аз отивам надалеч” – Джим Морисън, The Doors, албум „Strange days, 1967

Странната любовна игра между ГЕРБ и БСП смело превзема нови хоризонти, непознати дори на най-ерудираните сексолози. Лично аз съм чувал за „зоофили”, „възрастни бебета”, „копрофили” и какво ли още не… Как обаче да наречем пребиваващите в Народно събрание (по принцип символ на доминацията на нормалността над извращенията), които разиграват класическа порно сцена от филм, сниман през ранните години на осмото десетилетие на ХХ век? Нека за краткост ги назоваваме ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака… Нека ги сложим в едно легло (макар и с балдахин) и да им пожелаем дълга и пълноценна ерекция.

Аз обаче смятам да се съсредоточа върху изпълнителите на главните роли. Именно от тях можем да очакваме големите изненади и висотите в актьорското майсторство. Колкото и да се пънат, ДПС и Атака си остават част от масовката, ония, които галят, облизват, вадят, пъхат…

През последните седмици БСП и ГЕРБ ме карат неволно да се сещам за заглавието на книгата на Джон Грей „Мъжете са от Марс, жените – от Венера”. Тоталната неадекватност на изказванията, реакциите и постъпките им недвусмислено показват, че са паднали от друга планета. Дълго обаче се чудих кой от тях от кое небесно тяло е. Поведението им показва толкова хермафродитизъм, че ми се струваше абсолютно невъзможно да дам ясен отговор на този въпрос. Ето обаче, че дилемата се разреши от само себе си, след като лидерите на двете партии започнаха да се замерят със словесни каламбури, от които излезе, че ГЕРБ приличали на джентълмен, а БСП – на дама. Щом те го казват, кой съм аз, че да им противореча? А и ролите им пасват идеално.

Ето, да вземем ГЕРБ например. Как да не са от Марс!? Та нали лидерът им именно върху мачовството гради цялата си политическа кариера? То не бяха охранителни фирми, не беше футбол, пожарникарстване и главно секретарстване, суперменстване („Аз строя магистрали!”), журналистки, които искат да пипнат бицепса му, та да стигнем до нахаканото плюене върху волята на „над един милион избиратели” (по собствените му думи) чрез детски сръдни и бездействие на народните представители от ГЕРБ… Кое същество, което не е марсианец, може да мята обвинения в непочтеност наляво и надясно, след като е записано да участва в разговори като оня, дето го чухме на СРС-то от Банкя? Кой землянин би имал наглостта да обвинява Трайков, Найденов, Дянков, Фидосова и кого ли не, че са го подвели и да им преписва цялата вина за откровените си безчинства като премиер, при положение, че не пропуска случай да покаже, че „ГЕРБ, това съм аз”? Кой персонаж, притежаващ нормално работещи човешки сетива, може да не чуе, че вече няколко месеца протестиращите му заявяват, че го припознават за не по-малък виновник за беззаконията и мизерията в България, отколкото всички останали правителствени лидери? И да се опитва ката ден да се присламчва към тях; да бъде глас на исканията им в Народното събрание?

Ще кажете „ама в ГЕРБ има и други, не може да ги обявим за марсианци само, защото членуват в партията на Бойко Борисов”. Можем, и още как! Кой нормален човек ще остане във формация, която по своята същност е просто една феодална структура, целяща да облагодетелства десетина човека за сметка на похабените усилия и сринатите надежди на милиони? Ще кажете „но, то всички политически партии са такива” и май ще сте прави. Но пък и не е задължително да се членува в партии, нали така?

Като се замисли човек, БСП пък притежава редица признаци, характерни за женската природа. И то не за каква да е женска природа, а за тази на дама в климактериум. Нека да видим.

Внезапна смяна на настроенията. През 2007 година като министър-председател Сергей Станишев уволнява Делян Пеевски. Шест години по-късно заявява на депутатите си, че ако същият този Пеевски не бъде избран за шеф на ДАНС, кабинетът „Орешарски” пада, а на слисания български народ казва, че става въпрос за човек, преживял катарзис. Логика? Климактериумна.

Инат. Както всяка жена в менопауза, и БСП е готова да се запъне като магаре на мост и да отстоява приумиците си, та ако ще светът около нея да се срути, повличайки я в бездната заедно със себе си. Ето, примерът с въпроса „Кой?”, свързан с гения, предложил гореспоменатият Пеевски за шеф на ДАНС, доказва подобно твърдение недвусмислено. Наляво и надясно хвърчат глави на журналисти, осмелили се да питат „Кой?”. Премиерът, лидери на БСП, редови народни представители, всички замесени се превръщат в посмешище и обект на подигравки, но упорито се чешат по вратовете и повтарят „Не си спомням”. Но, като се замисля, може и истината да казват… Нали и слабата памет била странична негативна функция на климактериума…

Невротичност и непоследователност. Калин Тихолов беше министър за една нощ, Пеевски премина през ДАНС като Халеевата комета, Иван Иванов седя на зам.-министерското кресло няколко часа, Иван Йорданов пък стана заместник-министър против волята си, а квесторите броиха депутатите подобно на бай Пеньо от Ракитово – овцете в стадото си… В почти всички случаи управляващите действаха на принципа „ако мине”, до болка познат в българската политика, и когато не минаваше, казваха, че са сгрешили, посипваха си главата с пепел и просто правеха поредното абсурдно назначение. Това също е стар и изпитан метод – когато засипеш гражданското общество с безумия, то не успява да реагира на всички тях, така че някои се промъкват между капките…

Смущения в работата на мозъка. Във всички големи градове в България, на десетки места в чужбина, на планински върхове, концерти и къде ли още не стотици хиляди хора скандираха и продължават да скандират „Оставка”. Те ясно показват, че не искат правителството да ги баламосва с фиктивни понижения на цените на електричеството, че са се наслушали на лъжи и този път не са склонни да търпят, че много ясно прозират какво се случва под повърхността на политическата арена. БСП пък им отговаря, че са лумпени, изкарва на улиците няколко десетки „будни граждани” на преклонна възраст (добре, че никой не получи удар в големите жеги), а някои нейни симпатизанти ни призовават да благодарим на Пламен Орешарски за богатата реколта от жито…

Всъщност, не са само тези признаците, че БСП е от Венера. И то пресметлива палавница от Венера. Двете тройни коалиции, в които се включи, показват, че Столетницата е готова да омачка чаршафите с всекиго, само и само да постигне своето. В случая, да се докопа до властта. Независимо от цената (доброто й име) и унизителните позиции, които трябва да заема (по време на любовната игра).

Колкото и да са неуморни противниците на този и онзи субект, участвал по някакъв начин в управлението на страната през последните 24 години, обективността изисква да признаем, че именно БСП беше партията, която напълни политическия ни публичен дом с такива венерически болести като корупция, шуробаджанащина, безочливост, ненаситност. Поне в размери, неподозирани преди това… И вкара в употреба различни „играчки” като хиперинфлация, дефицит, изнасяне на пенсионни фондове, глад, режим на тока… За повдигане на либидото пък се използват реплики, които заслужават да останат евъргрийни: „Да разваляме седенката”, „Защото сме социалисти”, ”„Кризата ще ни заобиколи”, „Ако четете това, значи Елена е паднала”, „Въпросът „Кой?” не е на дневен ред”…

В момента ГЕРБ и БСП се държат като мачо с наранено самочувствие и отхвърлена прелъстителка. И двамата участници в тази порнографска сцена са жестоко обидени един на друг и са готови на всичко, за да си отмъстят за това, че се чувстват пренебрегнати. Лошото е, че взаимоотношенията им, нещо средно между груба сексуална игра и жестока схватка, от която единият съперник неминуемо ще излезе с краката напред, се разиграват на средата между планетите Марс и Венера. Тоест, на Земята. В България, в Народното събрание. И на ръководителите на нито една от двете партии, които иначе се бият в гърдите и се надпреварват да се самообявяват за единствени възможни спасители на българската нация, и през ум не им минава, че, докато вилнеят като хали едни срещу други, сриват с основите и последните остатъци от парламентаризъм, доверие в политиците и институциите, взаимно уважение, които се крият в обществото ни…

А, щях да забравя! Между другото, кой предложи Делян Пеевски?

 

Статията е писана за OffNews.bg:

ГЕРБ-ерите са от Марс, БСП – от Венера

Още по темата:

030768159-big

След близо сто дена протести дори и витаещите в някаква паралелна реалност политически върхушки май започнаха да проумяват, че ще трябва поне малко да посмекчат дебелокожието и безочието си. Отчети за работата на правителството, извинения, катарзиси, разни други лъжи…  Разбираемо, искат да запазят конфортните си местенца в партийните централи и Народното събрание.

Разбира се, те са си дерибеи, всички знаем, и им се ще да управляват като другаря Сталин, но за тяхно съжаление времената са други. Затова гледат, според силите си, да орезилят протестиращите и да ги изкарат шайка безмозъчни полуидиоти, която няма никаква представа какво прави на улицата. С други думи, недоволните само мрънкат, ама не предлагат нищо градивно. Това само по себе си показва, колко са изтрещели нашите политически елити, защото покрай пърформансите и циците в протестите се чуват и редица идеи, които не са блянове на лунатици, а мерки, отдавна изпробвани на практика по други географски ширини, при това с отлични резултати.

Без да претендирам за изчерпателност, представителност или за пределна точност, ми се иска да обобщя част от тях, белким някой от политиците ни успее да вникне поне в част от това, което казва Улицата. Знае ли човек, надеждата умира последна…

  1. Промяна на избрателната система

Никой, освен политическите елити, от които ни се доповръща през последните 24 години, не иска в Народното събрание да влизат пълни анонимници, които партийните централи блъскат в предизборните листи, за да могат лесно да им дърпат ушите и да ги водят по „правилния” път. Дали избирателите да получат възможност сами да подреждат кандидатите, преди да пуснат бюлетината? Дали чрез граждански квоти или посредством друг вид деятелност? Това трябва да е въпрос на обществен дебат, а не на законотворческия гений на Мая Манолова, която пише ли пише нов избирателен кодекс. Май й се иска да я приемем като един съвременен хилендарски монах, но здравомислещите българи са уморени от тайнствата на поредица управляващи, които постоянно ги убеждават, че народът не разбира какво е добро за него и някой месия трябва да се намеси.

  1. По-нисък праг за влизане в Народното събрание

На никой не му пука, че вие (политици, олигарси и мафиоти) държите да си запазите порочния модел за разпределяне на политическата бохча. Знаем, че бихте дали всичко, за да задържите статуквото и да се влачите като свински черва из кулоарите докато свят светува, но на нас това не ни харесва. Намаляването на процента гласоподаватели, нужен, за да се влезе в Народното събрание, наистина ще означава, че в него могат да се прокраднат и разни откачалки и парашутисти. Това обаче хич не ни плаши, защото и сега си ги имаме. Важното е, че възможност да им се чуе гласа и реално да учасват в решаването на съдбата на България ще получат и нови хора с нови идеи. Всички нови лица и идеи по презумпция са по-добри от това, което имаме до момента!

  1. Електронно гласуване

Струва ми се, че това е най-големият кошмар на управляващата клика (нямам предвид само Орешарски и Сие, а всички, докоснали властта през Прехода). Всички без изключение бягат от по-грамотната и модерна част от обществото като дявол от тамян. Затова и разчитат на незаинтересоваността на представителите й от политическите каши, която често е основната причина те да не се редят на опашките пред урните. Виж обаче, ако се гласуваше и през Интернет, а не само по начина, по който това е ставало и в Древна Гърция преди 2500 години, голяма част от споменатите хора биха упражнили правото си на вот. А също и българите в чужбина, които доста често решават да пропуснат изборите, вместо да бият три дена път с камили до най-близката избирателна секция.

И тогава структурата на Народното събрание току виж се променила драстично. Може и да намалее значението на отворените чували с бюлетини, които се разнасят насам-натам на всички избори; може и да нямат толкова голямо значение купеният и етнически вот, продажните избирателни комисии и неколкостотинте хиляди „бракувани” бюлетини, подредени чинно и подготвени за извозване по места…

  1. Референдуми до дупка

Всички важни въпроси в държавата трябва да се решават с референдуми. Политиците, които роптаят колко скъпо би било това, да погледнат горното. Въведете електронното гласуване и няма да е толкова скъпо, а и, като се замисля, всяка цена си заслужава. Ако имаше референдуми, нямаше да се случат нито Виденовата зима, нито Костовата приватизация, нито Куневите затворени реактори, нито царската реституция, нито Станишевите заменки или Бойковите монополи. Ето, направихме си едно референдумче и не успяха да пробутат на народа ни (на брой колкото половината население на Ню Йорк) втора атомна централа… Засега…

Разбира се, за да има повече референдуми, трябва да се намалят драстично необходимите за предизвикването им подписи. Да, това ще доведе до организирането на референдуми за откровени тъпотии, но такава е цената на демокрацията и пътят към развито гражданско общество. Другото е „ЦК на БКП постанови, че народът единодушно желае…”

  1. „Изтърсване” на избирателните списъци

От самото начало на беглата ни демокрация из публичното пространство, сред политолози, социолози и дори сред политическите елити съвсем открито се говори за някакви „мъртви души”. Става въпрос за хора, които не съществуват, но чудодейно гласуват на изборите, накланяйки везните в „правилната” посока. Всъщност, доста яко ги накланят, защото се говори за между половин и милион и половина гласоподаватели фантоми. Да се чуди човек, защо никоя партия не се е заела с този проблем, когато се докопа до властта. Явно всички в голямата политика имат изгода от това шизофренично състояние на нещата. Народът обаче определено няма полза от съвместното съществуване с разни призраци…

  1. Полеви тестове за наркотици за всеки кандидат-депутат

Това май не съм го виждал сред исканията на протестиращите, но се изкушавам да го включа, защото имам „обосновани предположения” (Цв. Цв., благодаря искрено за спиращото дъха словосъчетание), че един сериозен процент от управниците ни се друсат, и то здравата. Едва ли е нужно да обяснявам мотивите си – дрогата е незаконна, пристрастяваш се към нея, ставаш неадекватен, параноичен, агресивен…

Освен това задължителните тестове за наркотици ще откажат много престъпници от добрата стара схема „Като стане напечено, се кандидатирам за депутат, за да имам имунитет”. И не само за Народното събрание, смятам, че за заемането на всички висши постове в държавата и местната администрация, тестването за наркотици трябва да е задължително условие.

  1. No more Държавна сигурност!

Дойде ни до гуша от вашата Държавна сигурност, господа политици, „бизнесмени”, администратори! Отваряйте всички шибани досиета (ако все още са останали такива) и моментално да забраним хората, които имат такива, да заемат каквито и да било висши постове в централната, местната администрация и структурите, боравещи с поверителна информация. Нищо, че било дискриминация. Когато има желание, винаги може да се намери правилната формулировка.

Не е възможно да се гради каквато и да било демократична държава с хора, които са възпитавани да подслушват, мачкат, унижават и всяват параноя. Макар и да не съм песимист обаче, знам, че това няма да стане. Поне не скоро. Политиците не могат да застанат срещу BIG BOSS. Все пак ДС разпределя баницата, а ние, обикновените хора, ще си патим здраво точно дотогава, докато не успеем да преборим тези, които създават от политическия и икономическия живот нa страната една гротеска.

  1. Електронно правителство

Самодоволни некадърни чиновници, безкрайни разрешителни режими и бумащини, корупция, саботиране на предприемчивите българи… Товa внушение е много по-близко до родната действителност от описанието на каквато и да било европейска структура на държавен живот. И това може да се промени много просто – с въвеждането на електронно правителство. По този начин сблъсъкът между бизнеса и администрацията ще е максимално облекчен, парите под масата значително ще намалеят, а тоновете документи, които всеки, имал неблагоразумието да започне собствен бизнес, трябва да носи от гише на гише, ще бъдат заменени с едно натискане на “ENTER”.

  1. Възмездие за крадците!

Може и да не звучи много по християнски, но хич не ми пука. Всички приватизации, заменки, концесионни договори, огромни богатства, трябва да бъдат проучени до зората на Прехода (а защо не и преди това!?) и виновните за нарушаването на държавните интереси да влязат в затвора. Всички знаем, че това ще стане трудно и в най-добрия случай частично, но по-хубаво така, отколкото както сега. Трябва обаче да освирепеем още повече, след като на фона на всички Бат’ Сали влиза в Народното събрание, а не в затвора, разбирГаш ли?

  1. Протекция за българските селскостопански производители

Някои хора щом чуят подобна идея, веднага скачат като ужилени. Как можело протекция в Европейския съюз на равнопоставеност и разнообразие!?

Но не се подвеждайте: те са от онези, които имат я каналче за внос на македонски домати, я десетина сергии с безмитни турски камби на Женския пазар, я цехче за преетикетиране на украински картофи, за да станат “Made in EU”… Механизми за защита на родното производство в европейските държави колкото искаш, само трябва да се препишат и приспособят към родната действителност. И едва тогава може и да ви повярваме, като се биете в гърдите, че ви пукало за българина..

  1. Обстоен анализ на концесионните договори

По стар български обичай всяка следващо правителство се хваща за главата и си скубе косите пред медиите, оплаквайки се от скандалните концесии на предишните управляващи. По още по древна традиция обаче всички „разкрития” си остават само на думи, делата срещу виновниците се прекратяват поради липса на доказателства, а концесиите изсмукват богатствата на страната ни срещу мизерни стотинки.

Едва ли обаче има някой, който да вярва, че въпросните контракти са толкова „железни”, че нито един от тях да не може да се разтрогне без космически неустойки. Дори и така да е обаче, трябва да се направи списък на ощетяващите страната концесии и да се следи всяка една възможност те да бъдат прекратени или поне да бъде оказван засилен контрол върху собствениците им. И да се въведат механизми, които да прекратят нови подобни крадливи сделки.

  1. Широк обществен дебат на тема „А сега накъде?”

В момента България се лута между миналото, настоящето и бъдещето като пияна кокошка и никой не може да ме убеди, че се работи сериозно по всички гръмко промотирани и изпълнени с лишени от смисъл високопарни изрази стратегии и планове (последният от които Орешарски обнародва преди няколко дни). Благодарение на това, че близо четвърт век ни управляват единствено клонинги на БКП, ние не можем да се ориентираме твърдо към определен цивилизационен избор. По тази причина нямаме истинското уважение на никой от важните играчи на световната политическа сцена. Подозират ни, че сме руски Троянски кон в ЕС, че сме развъдник на престъпност, трафик и беззаконие и какво ли още не. И в повечето случаи са прави. Необходимо е да се концентрираме върху няколко простички цели, за сме ефективни. Разбира се, всичко отново ще се превърне в голи думи, ако не се работи последователно и принципно, макар всички хубави думи у нас да са тотално девалвирали и лишени от стойност.

  1. Спиране на изчезването ни като нация

Ако само ще си говорим празни приказки, няма никакъв смисъл. То няма смисъл и да се счупим от работа в името на прогреса на България, защото даже и според оптимистичните прогнози след 200 години етническият българин ще е като Йети – всички са чували за него, но данните на малцината, които твърдят, че са го виждали, са твърде противоречиви и несигурни. Трябва да се спасим от физическото изчезване, защото все се хвалим, че в много неща сме били първи, да не станем и първият изчезнал съвременен европейски народ!!!

Ако не се стимулира възпроизводството на образованите и предприемчиви млади хора, ако не върнем младите български семейства от САЩ, Италия, Гърция, Англия и къде ли още не, след някое и друго десетилетие някой екстравагантен милиардер ще построи луксозен парк, където посетителите ще могат да видят последната двойка българи…

  1. Оставка на правителството на Пламен Орешарски

Не е възможно да сте толкова тъпи и глухи, че да не проумявате, че след Делян Пеевски, Емил Иванов, Бейхан Дуран, Данов, Тихолов, Писанчев, гореспоменатия Бат’ Сали, „Белене” и единия милиард дълг, който взехте на наш гръб, за да кърпите бюджет, за който най-ортодоксалните финансисти на МВФ в казват, че няма нужда от кърпене, едва ли ни трябва друга причина, за да искаме да си занимавате по най-бързия възможен начин. Единственото положително в управлението ви е, че в момента едва ли е останал българи, който да не е разбрал, че се пише „оставка”, а не „оТставка”…

*Четиринадесетте точки на Уилсън представляват пакет от мерки, предложени от американския президент Удроу Уилсън в края на Първата световна война, чрез които да бъдат установени нови правила в международните отношения и да бъдат предотвратени нови глобални милитаризирани конфликти.

Протестите, които започнаха като масово народно недоволство срещу енергоразпределителните дружества и преминаха през яростни искания за ревизия на монополите, доведоха до оставката на правителството на Бойко Борисов. Ето и няколко извода, които можем да направим на първо четене…

http--blog.pantaleev.com-wp-content-uploads-2009-07-Boyko_borisov_premier

  1. Протестите все пак се политизираха. За добро или за лошо, въпреки желанието на инициаторите им, въпреки всички заявления в тази посока. ГЕРБ отнесе негативите не само на своите грешки, които безспорно съвсем не са малко, но и на тези на предишните управления. Хората излязоха да протестират срещу конкретни негативи в живота си, но в крайна сметка се поддадоха на изкушението, подхвърлено им от същите тези предишни управления и свалиха правителството. Изглежда ужасяващата мизерия си каза думата и имаме изкупителна жертва.
  2. Българският народ вече не е стадо. Той е разнородна група от хора, които имат редица сходни желания и интереси и са готови да ги защитават. Заедно. Вярно, учим се в крачка, но все пак показахме, че се справяме сравнително добре. Изразяването на ясна и конкретна позиция обаче носи и своята отговорност. Тя се състои в това натрупването на енергия и сила да се използва за целите, които са поставени от самия народ. На първо място това означава на протестите да не се допускат политически провокатори и хронични хулигани, които да използват народа за свои цели.
  3. Необходимо е споменатата гражданска енергия да се канализира в граждански сдружения, които да вземат реално участие във властта. Не става въпрос за досегашните „граждански” сдружения, които са просто задкулисни изпълнители на политическата воля на тази или на онази партия или едър икономически интерес. Сдружения, които да дават израз на волята на мнозинството от българите. Тези, които работят, гласуват, отглеждат бъдещото поколение на България, милеят за природата и културата на страната и не са склонни да потърсят спасение навън. Тези, които всеки ден се чудят как да се борят с кошмарната икономическа ситуация, гневят се на лъжливите политически обещания и стискат зъби, за да оцелеят. Материално и духовно.
  4. Времето на политическите месии свърши. След супермена Бойко Борисов, който минаваше за любимец на народа и експолатира този си образ до такава степен, че едва ли ще осъзнае и след седмици, че същите тези хора са се изправили срещу него, българите няма да повярват на нов пишман спасител на нацията.
  5. Приказките бяха дотук. Бойко Борисов наистина построи доста инфраструктура. Симеон Дянков наистина запази финансова стабилност във времена на криза. Потекоха спрени фондове, постигнаха се определени успехи в борбата с престъпността и комуникацията с Брюксел, Вашингтон и Москва. Народът обаче вече е осъзнал, че това не са грандиозни успехи, а ежедневни задължения на всяко правителство във всяка нормална държава. И докато от всички медии Бойко и сие му повтаряха до втръсване какво са свършили, народът не изпускаше нишката. Той не забравяше, че е ужасняващо беден, че безработицата расте, а хиляди дребни фирми фалират; че младите и способни българи отказват да раждат деца и бягат от страната; че продължават да го крадат, лъжат и ограбват, а на свобода се разхождат продажни политици и нагли мафиоти. Народът даде достатъчно време на управлението да свърши нещо реално за подобряване на положението му, а след като му писна резултатът веднага е налице. И никой управляващ занапред няма да има толкова дълъг кредит на доверие.
  6. Оставката на Бойко Борисов не е емоционална реакция, а добре премерен ход. Въпреки убежденията, които лидерът на ГЕРБ ни отправи от парламентарната трибуна преди броени минути, не трябва да се заблуждаваме. Той не сдава властта защото не може да гледа Народното събрание оградено. Нито заради сцепените протестни глави. Прави го, защото иска да прегрупира партията си до предсрочните избори (които няма да се проведат преди края на април) и да вкара максимален брой депутати в Парламента. Прави го, защото след провала на вчерашните полумерки срещу монополите му и онзиденшното отстраняване на поредния жертвен агнец Симеон Дянков стана ясно, че протестите ще продължат. А за оставащите няколко месеца до регулярните избори това би сринало рейтинга на ГЕРБ близо до този на НДСВ. Прави го, за да измисли как да привлече отново народната любов.
  7. В сегашното политическо статукво ГЕРБ няма алтернатива. Въпреки всичките си неосъществени обещания към народа, ужасяващата си кадрова политика в министерствата и Народното събрание, бездействието си срещу монополите и едрата престъпност, Бойко Борисов е най-малкото зло за страната. Повтарям, най-малкото зло, а не най-добрият вариант. При положение, че със сигурност на следващите избори няма да успее да постигне абсолютно мнозинство и ще трябва да усмири грандоманията си; при положение, че ще има за коректив други силно представени в Парламента политически сили; при положение, че възкръсналото като Феникс от пепелта гражданското общество ще може да му оказва подкрепа или да го спира, ако залети в неправилната посока, Бойко Борисов е правилният вариант. Политикът, който се докосна до властта и излезе от нея по-малко изцапан от когото и да било през последните 24 години. Ако отърси от гърба си Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и още една дузина свои „сподвижници”, Борисов би могъл да осигури на България по-добро управление от Станишев, Кунева, Местан, Сидеров или Костов.
  8. Чакат ни ужасно трудни месеци. Държавата пуска на пазара ценни книжа за 800 милиона, за да покрие плащанията към земеделските производители, чието забавяне бе поводът за отстраняването на министър Дянков. Това става на фона на правителство в оставка, следователно на срив в доверието към стабилността в България. Сривът на доверието винаги оказва негативно влияние върху цените, лихвите и изобщо върху цялата финансова сфера. В този смисъл не можем да очакваме никакви свежи външни инвестиции в страната. Едва ли ще запазим и финансовата стабилност на сегашното й ниво. Твърде съмнително е да преживеем каквото и да било положително през следващите месеци. Така че ще продължаваме да стискаме зъби. Поне до изборите…
  9. Все пак можем да използваме времето до вота продуктивно. Голяма част от българския народ показа, че провижда зад празните политически фрази. Почти сигурно ни очаква служебно правителство. Сега именно е моментът да продължим натиска и да получим отговори на много въпроси. Какво е истинското финансово състояние на държавата? Какво пише в прословутите монополни договори, които не дават никакви права на страната ни, а ни заробват с милиардни неустойки? Кой ги е подписал? Какви са начините вместо в следващото Народно събрание, той да влезе в затвора? Задълго. Как да изринем кръвосмучещата бюрокрация и да освободим бизнеса от ужасяващите разрешителни режими и корупционни практики, които му пречат да осигури стабилни доходи и работа за по-голяма част от българския народ? Как законово и окончателно да се измъкнем от всички монополи? Не само топлофикации и ЕРП-та, а и кредитни институции, туристически картели и т.н. Тъкмо сега можем да получим максимално конкретни отговори на подобни въпроси, без да ни замазват очите с политически лъжи.
  10. Да продължим новосъздадената традиция и на изборите да гласуваме (или не) с главите си. През следващите месеци партиите могат да ни покажат готовността си да се променят. Защото безспорно всички са маскари. Да не гласуваме на принципа „Кой не скача е еди какъв си!”. Доказахме, че не сме глупаци и не се водим от политически лозунги. Да дадем вота си за тези, които изритат най-много от корумпираните си кадри. За тези, които ни предложат най-много нови лица. Но не такива, познати ни от други политически проекти, които искат да се включат в новото политическо раздаване на картите. Нови в смисъл на необременени с гнусните практики, на които се нагледахме от всичките партии. Без изключение. Да гласуваме за тези, които ни дадат конкретни обещания с конкретни срокове и поемат конкретни ангажименти кога ще сдадат властта, ако не изпълнят думата си. Защото изборите са договор. Ние даваме вота си на този, който поема ангажимент да изпълни най-голяма част от исканията ни. Ако не го направи? Е, последният пример е твърде пресен…

Тази сутрин Златомир Иванов, известен като Златко Баретата, бе прострелян с четири куршума в корема и краката пред Съдебната палата. На пъпа на София… Само десетина дни след като атентатор (или не?) размахваше негоден за нищо газов пистолет в Националния дворец на културата (отново в центъра на столицата), а после бе пребит от озверели депесари. Само два дни след като министърът на вътрешните работи на Република България Цветан Цветанов обяви, че реализирането на първия в посткомунистическата ни история референдум бил напразно пилеене на пари…

449px-Zvetanov_01

Не, че през предишните години липсваха поводи да се иска оставката на вътрешния министър. Не, че нямаше основания. Но ако и сега Цветанов остане на поста си, това чисто и просто би показало, че Бойко Борисов е министър-председател на България само проформа и не той дърпа конците във върешния сектор.

Защото вместо с ареста и вкарването в затвора на закоравели престъпници и корумпирани политици, страната ни отново попадна в центъра на световните медийни прожектори със стрелбата срещу един от безспорните лидери на подземния свят и размахването на пистолет пред лицето на лидера на политическа партия. Защото никой не може да казва, че не е трябвало да се проведе референдум след като 700 000 българи са поискали такъв. Защото повторените стотици пъти двадесетина милиона похарчени лева са пари на данъкоплатците и те решават дали да бъдат харчени за референдум или не. А не един министър, па бил той и вицепремиер. Един министър, чието ведомство харчи десетки пъти по двадесет милиона всяка година, а резултатите не се виждат.

По политически лидери от опозицията се стреля в едни други държави, които нямат място в Европейския съюз, г-н Цветанов. Никой не се интересува дали ДПС или охраната на НДК е трябвало да предотврати инцидента. Интересуваме се (както и останалата част от „демократичния” свят, колкото и условно да е това понятие), че такива инциденти са възможни у нас през XXI век. Не ни харесва и да гледаме как десетина човека ритат и удрят някого, без да има кой да ги усмири. Не сме съгласни, когато някой ни казва, че не трябва да се дават парите ни за нещо, за което ние сме решили да ги дадем. Не искаме и да се връщаме към началото на деветдесетте години на миналия век, когато престъпниците се стреляха където и както си поискат. И държим вие, господин Цветанов, да понесете политическата отговорност за всичко случило се.

Защото ние искаме да живеем в правова и развиваща се държава, а натам не ни водят нито показните акции с откровено идиотски имена и пребити невинни, нито стрелбите из центъра на столицата, нито пък изказването на противодемократични мнения от човека, който уж трябва да е най-сигурният гарант на демокрацията и правата на гражданите в страната.

Може би ще попитате кой съм аз, че да говоря от името на целия народ, господин Цветанов? Просто един човек, който следи изявите ви, липсата на такива от ваша страна и рейтингите ви. Това е напълно достатъчно.