Posts Tagged ‘Народно събрание’

http--blog.pantaleev.com-wp-content-uploads-2009-07-Boyko_borisov_premier

Пропуснах приказка за лека нощ да ви прочета Аз, мили деца. Направих го обаче, защото Аз съм затъпял до безумие, тъй като такава държава, в каквато живея Аз, няма! Но, пооблизах раните си Аз и пак съм ваш. Аз!

Ще ви разкажа приказка за един голям мъжкар. Да го наречем Боко. Много обичал Боко да казва “Аз”. Той бил най-силният, най-умният, най-славният пазач на тирани, най-големият пожарникар, най-точният стрелец с гранатомети, най-добрият кмет на столицата на царството, най-великият премиер, най-чутовната опозиция, бореща се със злото. Аз! Най! Аз! Най! Аз! Най! Поне в собствените си очички… И в тези на Цоко, разбира се.
Цоко бил неговата дясна ръчица и междувременно държал юздичките му, нищо че, меко казано, не бил най-умният човек на света, пък друг въпрос е дали изобщо и човек бил, мили деца. Но това нека го забравим. Неговата личност нека я забравим за момент, по-щастливи ще станем. И без това в тази приказка се разказва за Боко, не за Цоко.
Боко толкова много се харесвал, че чак щял да се вземе за съпруг, ако бил жена. Но не бил. Той си бил мъж. От време на време даже и мъжествеността си показвал. На разни женици дето управлявали банки…
– Какво са банки?
– Банки са там, дето ви дават парички, после ви изстискват и изхвърлят като парцал, а пък накрая правят всичко възможно да фалират, за да си изчистят смрадливите си дългчета. Даже вчера една направи така, но за Мустака и Дебелака вече ви разказах Аз, мили деца. Не ме прекъсвайте вече, защото ще спра да ви разказвам! Аз съм всичко на тоя свят! Другият човешки материал е лош!- подишах тежко, за да респектирам и продължих:
– Та, показвал мъжествеността си на банкерки, министърки, дето отговаряли за строежи на магистрали и понякога, ама само понякога, и на обикновени секретарки. Но мъжкар бил, това е безспорно. Девизът му бил “Аз”! Даже сутрин, в тоалетната, мили деца, когато се изхождал, поглеждал какво има и си казвал “Ееее, това е най-хубавото ако на света”. И Салвадор Дали правил така, но той е друга приказка. Ще ви я разкажа и нея някой ден. Един ден Боко се скарал с Мустака, Дебелака и Фитнесманиака (Боко бил го слагал на последния многократно, както и много други, Сред които Мустака и Дебелака) и в царството настанал хаос. А то и без това си не било много стабилно, помните, мили деца от предишната приказка. И не сте забравили са Сокола, надявам се.
Сокола си владял царството, мачкал хората, причинявал им страдания и мнооооооого се радвал на това. Изпитвал садистично удоволствие, така да се каже. Но и за Сокола не е тази приказка. Той е друг с девиз “Аз”.
Някой искал нещо да направи, пък Дебелака друго си мислел, а накрая нещо се объркало. И неофеодалите на царството се скарали. Ама здраво. Сбили се, но не наистина, като вас, с шамарчета, а само със звучни шамари, раздавани из Народното събрание на царството. Аз(овете) изтрещели. Едните си излизали, когато им падне, другите говорели глупост след глупост, особено една, Мая, се казвала… И нейния Аз бил голям, но пък за сметка на това бил тотално изпразнен от съдържание.
Но да се върнем към Боко Азът (не съм объркал пълният член, мили деца. Боко имал такъв Аз, че само с пълен член се пишел). Боко харесвал себе си, нали помните? Ама мнооого се харесвал, дори кифленско селфи с патешка човка обмислял да си направи. И не го радвало, че и други се харесвали.
Той искал да е единствената кифла в тази бедна, бедна страна. Когато Боко видял, че другите говорят много и ги снимат с едни неща, за да ги дават по едни големи кутии, които имало в почти всеки дом в страната, той почервенял от яд, скъсал един договор, за да привлече вниманието отново към себе си и обявил “война” и “реваншизъм до дупка” на другите претенденти за царчета. Аз!
Сега, мили деца, ако трябва да съм откровен, той в точно този случай бил прав, защото царчетата, който Сокола бил сложил в момента, се правели на луди и отлагали нещо много важно за страната, само тъй като искали да държат по-дълго инструментите за крадене. Но и Боко същото искал, не мислете, че обичал народа. “Аз”! Той обичал само себе си. Освен да си гледа акото, Боко сутрин си гледал лицето и мускулите по мнооого време. Сам, пред огледалото.
Боко, мили деца, обаче си сменял често настроенията и гневът му бързо се заменил с обичайния егоцентризъм. Той разбирал, че пред онези, които го снимат, за да се гледа той по кутията, която разпространявала мъдростта, красотата и изобщо великолепието му из цялата страна, трябва да е онзи мъжкар, който бил, когато развил шеметната си кариера, а не обикновен истерик. Затова казал нещо, което не било самата истина, но трябвало да изглежда приемливо за отрудените, бедни и затъпели жители на страната. Такива като мен, мили деца. Аз!
Казал „Ще се борим дотогава, докато имаме такова мнозинство, че всичко, което се приема от този Парламент, да бъде съборено. Толерантността ми я доказах пред целия народ, те се подиграха с мен”. Това обаче не било достатъчно на егото му и той размахал пръст още по-здраво “Те не разбраха урока за Сметната палата. Аз и тогава им казах – не правете главния одиторен орган на държавата от две провалени партии. Не го правете”.
В интерес на истината, мили деца, за някои неща, които казал, бил прав. Аз! Но той, както и останалите чудовища, управляващи страната, не казвали нищо, защото мислели за добруването й. Казвали го, защото искали да се надцакват и да крадат повече.
А накрая на Боко (Аз!) му се искало да си затвърди самочувствието докрай и пожелал, по примера на един Болен, да му се извинят. За какво ли? Той си знае… Аз!!!!!!!!
– Лека нощ, мили деца!
– А какво станало с образованието и здравеопазването в тази страна?
– Не знам, мили деца. Никой не знае. Лека нощ! Заспивайте веднага, защото ще ви забърша по един шамар Аз!
“Аз, Аз, Аз…” – мислел си Боко и надувал мускули пред огледалото…

Advertisements

Тази сутрин българските народни представители гласуваха за пореден път дали правителството да продължи да управлява страната. Гласуваха както и предишните пъти. Гласуваха както всички знаеха, че ще гласуват. Гласуваха против.

Да се чуди човек кому е нужно да се организират такива безсмислени вотове с предизвестен резултат? Имам чувството, че функционерите на БСП, които неизменно са сред инициаторите на всички гласувания, целящи сваляне на правителството, живеят още в епохата на Коминтерна и се интересуват единствено от показността и отчитането на дейност про форма.

Няма как иначе да си обясним, че социалистите организират четвърти вот на недоверие спрямо кабинета на Бойко Борисов и всеки път резултатите са горе-долу сходни – депутатите, които гласуват в подкрепа на правителството, са около два пъти повече, отколкото опонентите си. В конкретния случай „за” бяха 72 народни представители от БСП и партньорите им ДПС, а „против” гласуваха 136 „гербери” и независими.

Да се върнем на въпроса кому са нужни подобни предизвестени вотове. Дали социалистите демонстрират на оредяващите заради силата на естествените природни закони и безславните им участия в предишни управления свои привърженици, че са активни, непримирими и упорити? Или пък изпробват в опозиционни условия работата в екип с най-верните си съюзници през последните няколко години – депутатите от ДПС?

Гадаенето едва ли ще ни доведе донякъде. Още повече, че често мотивацията на действията на българските политици няма нищо с логиката, така че само си губим времето. Едно обаче е сигурно: БСП не са се водили от интересите на народа, когато са решили да искат вот на недоверие. Защото са били наясно, че няма да го спечелят и следователно просто губят ценно парламентарно време, което може да бъде използвано за далеч по-конструктивни неща. А дори и допуснем, че са достатъчно наивни, за да са си помислили, че имат сили да свалят правителството, едва ли има по-неподходящо време да се сменя един кабинет.

ГЕРБ трябва да си доизкарат мандата именно заради мотивите, които от БСП изтъкнаха като причина да искат вот на недоверие. За оставащата година до следващите избори Бойко Борисов трябва веднъж завинаги да даде ясен отговор на няколко въпроса, които до момента висят във въздуха и са невъзможни за анализ.

Първо, има ли правителството сили да промени тенденциите и явленията, заради които ни критикува в доклада си от 18 юли? Второ, способни ли са управляващите да вземат реални и ефективни мерки, за да предотвратят случването на повече атентати? Защото да си мислим, че терористите доброволно ще ни оставят на мира е наивно. В близко бъдеще България ще е особено популярна дестинация за тях. И заради относителния етнически мир у нас, и заради членството ни в ЕС, и заради местоположението ни. И трето, защото трябва да се научим да стоим зад решенията си. Едва ли има по-лош вариант за една страна от политическата нестабилност и безкрайната преждевременна смяна на управляващите.

Друг е въпросът какво ще правим на следващите избори. За кого по дяволите ще гласуваме, ако ГЕРБ се провалят (което изглежда почти неминуемо, особено в сферата на енергетиката и социалната политика)? За невероятно безпринципната и сформирана единствено на базата на най-примитивно интересчийство коалиция на БСП и ДПС? Която отгоре на всичко категорично доказа некадърността си в предишния мандат… За остатъците от СДС от края на миналия век, които се размножават на принципа на клетъчното делене? Или за Miss “Yes”, цената от чиито предприсъединителни решения ще трябва да плащаме десетилетия наред?

Някой ми беше казал, че най-страшната клетва на китайците била „Да живееш в интересни времена”. Е, ако това е вярно, няма съмнение – ние сме народ от проклетници…

При специализирана акция на ДАНС и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” бе задържан депутатът от ГЕРБ Димитър Аврамов. Операцията, която е била ръководена  от Софийската градска прокуратура, е проведена, защото народният представител поискал и получил „дар” от 50 000 лева, за да повлияе на длъжностно лице от Областна дирекция „Земеделие” да вземе „правилното” решение във връзка с отпускането на субсидии за ползвани земи.

От ГЕРБ реагираха моментално и поискаха сваляне на имунитета на Димитър Аврамов, освободиха го от заеманите длъжности в партията и прекратиха членството му в нея. Освен това ГЕРБ-ерите поискаха бившият им колега да подаде оставката си като депутат в 41-ото Народно събрание.

Разследването е установило, че Димитър Аврамов е „отнесъл” общо около 100 бона, за да повлияе на длъжностните лица от държавната администрация в Монтана (откъдето е избран за депутат) да решат спор за земеделска земя в полза на определено лице. Част от парите са открити в дома на народния представител. По време на акцията той е заловен в момента, в който получавал парите.

Ако бъде доказана вината му (което май ще стане бързо на фона на скандалите с отстраняването на съдия Мирослава Тодорова от ВСС и не особено позитивния доклад за съдебната реформа, който Европейската комисия трябва да обяви по-късно днес) Димитър Аврамов може да получи от 1 до 6 години. Най-вероятно присъдата ще е по-близо до максималната, отколкото до минималната предвиждана от закона, защото това съвсем не е първото провинение на монтанския депутат.

Преди година, през юли 2011-а, Димитър Аврамов и колегата му Стоян Гюзелев станаха носители на печалната титла „първи народни представители, наказани за конфликт на интереси при приемането на закони”. Всички знаем, че лобизмът е широко застъпена практика в Народното събрание още от началото на 90-те години. Представяте ли си колко очевадно е било нарушението на двамата, за да се стигне до някакви последствия за тях?

Последствията за двамата ГЕРБ-ери Аврамов и Гюзелев бяха възможно най-минималните: те бяха глобени с по 5 000 лева. А конфликтът на интереси наистина беше фрапиращ. Монтанският депутат (същевременно и едър арендатор в Северозападния регион) и колегата му внесоха в Народното събрание поправка в Закона за собствеността и ползването на земеделска земя, според която собствениците на такава, които искат да я продават, са задължени да я предложат първо на… арендаторите.

На фона на масовите злоупотреби на различни групировки и сенчести бизнесмени с арендувана от тях земеделска земя, подобен текст в закона би докарал до отчаяние десетки хиляди собственици. При положение, че една от най-често срещаните практики е забавянето или неизплащането на наемите, какъв изход се оставя на собственика? Да продаде земята на безценица на арендатора, който (защо не умишлено?) не му плаща дължимото, за да го докара до отчаяние…

В момента обаче Димитър Аврамов, който за скромните си 35 години има завидна кариера в птицепреработвателната индустрия и арендаторството, го е загазил здравата. На фона на споменатите по-горе скандали, които раздират съдебната ни система, една строга осъдителна присъда срещу депутат ще е добре дошла, за да се замаже поне малко калния имидж на българската Темида.

Да не говорим, че Аврамов очевидно съвсем не е цвете за мирисане, а не е правил и особени опити да прикрива простъпките си. Още в началото на мандата му като народен представител, името му бе замесено в минискандал, тъй като стана ясно, че семейната му фирма за преработка на птиче месо работи без комплексно разрешително и при нарушаване на санитарно-защитна зона в Монтана.

Тук е мястото да си зададем един въпрос, но нека първо направим една констатация. Голяма част от депутатите, които стават част от Народното събрание на всеки четири години, са хора, попадащи в политическия елит на страната, без да имат каквито и да било качества за това.

Подобна констатация важи в особена сила за представителите на различните „месиански” партии, които са си чисто наш феномен и периодично влизат във властта или направо я окупират. Естествено, говоря за НДСВ и ГЕРБ. Набързо събраните им „екипи” се оказаха пълни с бизнесмени от „другия” вид, корумпирани държавни служители или просто с некадърници. Какво да се прави, това са рисковете, когато бързаш да „заковеш” властта и нямаш време да си избереш качествени хора.

А сега и въпросът. Дотук ли трябваше да се стигне, ръководители на ПП ГЕРБ, за да разберете, че работата на Димитър Аврамов не е чиста и трябва да му поискате партийната книжка, имунитета и депутатското място? Малко ли ви бяха предишните сигнали, показващи, че съвсем не е в Народното събрание, за да работи за благото на България? Да не би голяма част от вас да са имали интерес да си затварят очите? Или пък да се поинтересуваме какви са тарифите за избираемо депутатско място? Все пак наближава следващият парламентарен вот…