Posts Tagged ‘наводнения’

zx620_2327121

“I’m only happy when it rains

I’m only happy when it’s complicated”

Garbage, Shirley Manson, 1995 година

Докога, мили мои управници!? Докога!? Хората умряха. Няма ги. Мъртви са. Близките им страдат за тях. Няма го и едно малко, сладко детенце на пет години. Защото вие, мили, драги гадни копелета, сте крали парите, които ние сме ви давали чрез данъците си, за да си вършите работата. Много деца ли се раждат напоследък в България? Защо убивате и тези, които имаме, драги нищожества!?
Господин Портних, вие свършихте ли си работата? За която варненци, към които, освен съпричастие, имам и огромен сантимент, както към всичките си сънародници, между другото, са ви плащали за хляба. Но аз не съм важен…
Важни са труповете. Господин Йовчев, вие свършихте ли си работата? Малкото петгодишно трупче няма ли да ви тежи на съвестта, ако си сложите ръка на сърцето?
И на двама ви!? И на институциите, които представлявате. И на шибаните, повтарям, шибаните партии, политически и едри корпоративни интереси, които защитавате. Разбира се, че няма! Вие сте оперирани от чувства…
Знаете ли защо? Знаете много добре, но хората не смеят да го кажат на глас. И аз не смея. Защото имам най-красивата жена на света и три здрави, палави и щастливи момчета. Точно такива като онова, чието трупче плува ЗАРАДИ ВАС. А пък от друга страна не смея, защото вие сте гадове и можете да ми причините много страдание. Но именно заради това ще го кажа. Защото някой някога трябва да посмее. За да спре страданието в тази страна рано или късно. Трябва да се почне отнякъде…
Орешарски, Борисов, Станишев, Плевнелиев, Портних, Сакскобургготски и всички пАтки майни! Къде са парите от данъците на варненци, които трябваше да отидат за канализация на квартал “Аспарухово”!? В партийни каси? В нечии джобове? В (с извинение) трътките ви?
Къде е гората на Джанавара? Кой я изсече, за да се случи това ужасяващо събитие, за което цяла България, освен вас скърби? В партийните каси? В нечии джобове? В (вече без извинение) трътките ви?
Вие всички на местно, централно и ако щете интерконтинентално ниво сте долни, крадливи, гнусни изверги! Това мисля аз за вас. И имам аргументи. Петгодишното трупче вчера е било детенце, което се е радвало на живота, смяло се е, играло си е с приятелчета в пясъчника и Вселената му е дала всичко. Дала е всичко и на родителите му в негово лице. Опа, личице. Ама за вас едва ли има значение…
И вие, крадливи боклуци, сте му отнели и смеха, и пясъчника и живота. Защото, (тафтологията е умишлена), сте крадливи боклуци. Вие ще си живеете, да, телата ви ще съществуват, но душите ви отдавна са мъртви. Безвъзвратно мъртви и смърдят, тъй като гният. Гният бавно и зловонно. А малкото телце и ония другите десет трупа (поне по досегашни информации; дано не станат повече) си лежат в гробовете, но душите им са на едно по-добро място. Там където вашите никога няма да бъдат.
В заключение искам да кажа три неща:
– Обожавам дъжда. Веднага след като свърша с тази статия, излизам навън, за да ме вали и да рева (сега разбирам, че имало някакъв смисъл и в сладникавата песен на Ковърдейл с плача в дъжда. Сещате се… Не, не се! Вие дъните чалга денонощно! В буквалния и в преносния смисъл). Ще рева за детенцето, ще рева за другите жертви на простотията, наглостта и крадливостта ви, ще рева и за себе си. Ще рева, докато очите ми се подуят. За другите неща май ви казах, но да споделя защо ще рева за себе си, мили, драги български политици. И на местно, и на интергалактическо ниво. Мили изроди гадни, ще рева за себе си, защото това, което правите с нас, убива детското в мен. Точно както безхаберието ви уби онова петгодишно детенце. Точка. Опорна точка.;
– Скапахте ми песента! На Garbage, с вокалната партия на доста добре изглеждащата за шотландка и достатъчно луда за жена фронтуъманка Shirley Manson. Наистина обожавам дъжда. Наистина обожавам песента. Вие, драги управляващи по места и на национално ниво ужасяващи същества, направихте един пиклив дъжд от 35 литра на квадратен метър повод за национална трагедия. Защото сте крадливи и влачите рейсове с парички;
– Как успяхте да се скарате в ефир, и то национален, господа Портних и Йовчев!? В такъв момент, в който сте се осрали до плешките!? Предизборна кампания, на фона на единадесет трупа, ли правите!? Толкова ме е гнус от вас, че искам да отида и да си измия ръцете, след което да изляза и да рева на глас под дъжда. И вече наистина схващам посланието на Ковърдейл, защото понякога човек наистина се чувства безпомощен. Едва ли си спомняте какво писах до момента, но ще го ви опресня паметта поради няколко причини. Една от тях е, че благодарение на крадливостта ви единадесет човека, от които едно малко дете, са мъртви. Няма ги. Но на вас паричките си ви ги има. Капят ли капят ежеминутно…
Вие не знаете какво е обич, но това е едно такова състояние на духа, при което в определени моменти от живота си излизаш от вас, дъждът те вали, а ти плачеш…, не, ревеш! На глас!

Варненци в мислите и молитвите си съм с вас!

 

Advertisements

Мост край гр. Дебелец

Шотландците имат поверие, според което всеки човек трябва да казва молитва преди и след преминаването си по мост. Преди – за да изрази благодарността и уважението си към този, който е построил съоръжението, а след – с цел да осигури безпрепятствено пресичане на реката на тези, които идват след него. Разбира се, традицията е част от безвъзвратно отминали времена и едва ли в момента някой я спазва. Освен може би членовете на клубовете за съхраняване на келтските обичаи…

Ние, българите, обаче трябва сериозно да се замислим дали да не последваме примера на древните хайлендъри. От кажи-речи една седмица в страната ни вали (не особено слабо, но и не особено силно. С прекъсвания. Сиреч, дъжд, който не би направил впечатление на никого на Острова…). Вали си кротичко (въпреки че новинарските емисии твърдят, че било най-проливно именно тук, където живея), а във всички краища на България падат мост след мост, сякаш е минал ураганът Катрина примерно…

Първата „жертва” на дъждовете беше мостът над река Струма край село Рибник. Макар срутването му на 22 май да направи невъзможно използването на най-прекия път до Петрич, а в реката да падна автомобил, инцидентът с наглед солидното съоръжение не получи подобаващо внимание от медиите. Някой би казал, че явно българските журналисти вече се европеизират и спират да изпълняват присъщата си роля на неуморни презентатори на сеири, кървища, драми и празни политически плямпания. Все пак шофьорът на автомобила по чудо се отърва с леки наранявания, държавата обеща да вземе мерки за бързото възстановяване на съоръжението, а за Петрич има обходен път през Марикостиново…

Защо да се преекспонира случаят? Дано да е така, но май причината беше, че малко по на север се разиграваше доста по-сериозна драма (тази със земетресенията в Пернишко), та ограниченото време на новинарските емисии и страници на вестниците не позволяваха фокусът да се отклонява много…

Тутакси се появиха догадки, че може би двете събития са свързани, което все пак би дало по-сериозен шанс на горкия мост край Рибник да попадне в светлината на прожекторите. Специалистите обаче веднага отнеха и последната надежда това да се случи и заявиха твърдо, че причината за срутването е подкопаване на носеща колона от придошлите води на реката и няма нищо общо със земетресението.

На връх 24 май пък река Бебровска срути моста в златаришкото село Сливовица. За щастие инцидентът не причини нищо сериозно, освен да постави десетки гости на селото, дошли да прекарат празниците с роднините си, в твърде деликатно положение, защото не се знаеше как ще напуснат Сливовица с автомобилите си, за да отидат на работа. Иначе жителите и приходящите имаха пешеходна връзка с останалата част от света, но инцидентът предизвика далеч по-сериозен медиен интерес. Дали защото трусовете в Пернишко ставаха все по-плахи…?

Държавата отново реагира бързо. Все пак изборите наближават, безработицата се увеличава, доходите намаляват, братя Галеви си се разхождат необезпокоявано… Трябва да се прави нещо, за да се привлекат гласоподавателите. Цветан Цветанов гарантира нов мост на сливовчани, а сам премиерът ще дойде да пререже лентата. Макар и да не го е обещал, не вярвам да има нормален човек, който да се съмнява в това…

Днес падна и мостът в софийското село Владая. Този път вина, макар и частична, бе вменена и на земетресението, което свлякло брега, а дъждовете довършили останалото. За щастие, а и като по чудо, защото за една седмица да паднат три моста, без да се стигне до сериозен инцидент, си е наистина чудо, отново няма жертви или пострадали.

Кметът на столицата Йорданка Фандъкова бързо пристигна на мястото и съобщи, че събитията са изпреварили местната управа, тъй като по план до дни ще започне строителството на нови мостове в близост до срутилия се и след два месеца хората от Владая ще могат да се придвижват спокойно. Може и така да е, може и да не е. Само времето ще покаже.

Ясно обаче е едно. На никой българин една молитва преди да стъпи на моста и една въздишка на облекчение след като премине по него, няма да навредят. Така хем няма да копираме шотландците мотамо, хем донякъде ще се успокояваме, че свръхестествените сили са с нас. Защото няма как да знаем ще се срути или не избраният от нас мост. Все пак сме само XXI век и няма достатъчно развити технологии.

Поне у нас. Както отбелязахме по-горе, шотландците едва ли спазват традицията си. Защото им е ясно, че след като са платили данъците си (тоест изпълнили са своята част от обществения договор), държавата се е погрижила мостовете да издържат на нещо повече от „проливен” дъжд и придошли реки. Или рекички…