Posts Tagged ‘Израел’

„Хизбулла” стои зад атентата на летище „Сарафово”, обяви на днешното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност вицепремиерът Цветан Цветанов. Според министъра на вътрешните работи разследващите органи са събрали достатъчно данни, за да се направи „обосновано предположение”, че двама от терористите принадлежат към военното крило на ливанската партия, спрягана за организатор на кървавия взрив, при който на 18 юли 2012 година загинаха петима граждани на Израел и българинът Мустафа Кьосов.

20_129

Достатъчно е да помислим логично, без да сме теоретици на конспирацията, за да си зададем няколко простички въпроса:

1. Поддаде ли се България на „внушенията” на САЩ и Израел?

Двете страни обявиха „Хизбулла” и сочения за неин финансов благодетел Иран за виновници за терористичния акт само часове след зловещия взрив. За всеобщо учудване България отсече, че няма да изразява официална позиция преди края на разследването. Последва небивал интерес на най-високо ниво от САЩ и Израел към управниците ни. Официални визити в САЩ, официални визити в Израел… Похвали на България (напомнящи много на потупване по рамото), самодоволни изказвания на премиера ни как не са го критикували за нищо…

Последното посещение, на външния ни министър Николай Младенов в Обетованата земя, беше само преди три седмици (17 януари). Въпреки че официалният повод бе съвсем различен, в израелските медии се появи информация, че Младенов е „споделил” в Тел Авив  резултатите от разследването и дори е предал доклад, сочещ, че „Хизбулла” е организатор на атентата.

Разбира се, Николай Младенов категорично отрече подобно нещо да се е случвало. Разбира се, едва ли има кой да му повярва след днешното изказване на Цветан Цветанов.

Световноизвестна тайна е, че милитаристичните кръгове в Израел и САЩ отдавна търсят благовиден повод за военен удар срещу новия трън в очите им. Иран. Е, не оставате ли с впечатлението, че българското правителство осигурява точно такъв повод?

Естествено, напълно възможно е „Хизбулла” да е организатор на атентата в Бургас. Дали обаче, дори и да е така, трябва, преди да е завършило разследването, да се изнасят факти, които могат да имат съдбоносни последици не само за България и Балканите, а и за целия свят?

Не е ли косвено доказателство за подобна теза бързият призив на Израел и САЩ ЕС най-после да обяви „Хизбулла” за терористична организация, което Брюксел упорито отказва, твърдейки, че няма достатъчно улики за подобна стъпка?

2.Защо точно сега?

А. Защото „обосновано предположение” е достатъчна причина, за да направим страната си потенциална жертва на нов терористичен акт?

Б. Защото президентските избори в САЩ минаха наскоро, а правителствените в България и Израел предстоят? В първия случай администрацията на Барак Обама може да си „позволи” да стабилизира икономиката на страната по добре познатия от времето на династията Буш кървав начин. За втория ще стане въпрос само след малко, а в третия като че ли всичко е ясно: „Лихуд” и Бенямин Нетаняху ще спечелят доста проценти, ако България (а после и ЕС) обяви, че ”Хизбулла” е терористична организация и Иран трябва да „плати” за атентата на летище „Сарафово”.

В. Дали Цветан Цветанов не се опитва (една държава не може да се позовава на „обосновани предположения”, за да обвинява някого в тероризъм!) да „замаже” явните сривове, натрупали се в системата, която ръководи, напоследък? На първо (на хронологически принцип) място истинския цирк от „атентата” срещу Ахмед Доган; на второ  – абсолютно необезпокояваната стрелба по подсъдим пред сградата на Съдебната палата? Дали Бойко Борисов не иска да премести прожекторите далеч от „Буда”? И целокупно правителството и ГЕРБ да засилят разклатената си международна подкрепа, надявайки се същевременно да си „измият” очите и пред скорошните избиратели?

3. Стреляйте по музикантите, защото толкова си могат!

Нека не си помисляме какво би се случило, ако България стане обект на сериозна терористична атака. Щом човек с фалшив пропуск и негоден пистолет може да осъществи „атентат” в НДК; щом някой може да стреля безнаказано по човек, намиращ се на стълбите на Съдебната палата… Лошото обаче е, че главните действащи фигури, „обосновали предположението”, са пазени несравнимо по-добре от обикновения български гражданин. И именно той би „отнесъл” всички негативи от изказването на Цветан Цветанов. Без да е убеден в „пръста” на „Хизбулла” в атентата на „Сарафово”. Без да има вина за политическите игрички.

Народът само плаща. И в буквалния, и в преносния смисъл…

Advertisements

След атентата в Бургас от 18 юли, когато автобус с израелски туристи бе взривен на летище „Сарафово” и загинаха 7 души, сред които българският шофьор Мустафа Кисьов и самият терорист, България изведнъж стана изключително важен партньор на „големите”. Американското, израелското и британското правителства се надпреварват да канят родни официални лица и да гостуват у нас. Дали съпричастността към получилата първи ъперкът от световния тероризъм България е основната причина или това е само поводът?

Буквално минути след взрива в следобеда на 18 юли, по времето, по което почти всички български медии гузно мълчаха, защото нямаха никаква достоверна информация за случилото се, Израел излезе с ясна и категорична позиция: атентатът на българска територия е насочен срещу израелските туристи и е дело на свързаната с Иран ислямистка организация „Хизбулла”.

Реакцията на официален Тел Авив първоначално не смути никого. Така или иначе шокът от терористичния акт беше достатъчно силен. След като преминаха първите часове и стана ясно с какви факти разполагат разследващите обаче, на преден план се появиха някои въпроси.

Как Израел разбра толкова бързо какво се е случило и, най-важното, кой е виновникът? Има ли някаква логика в първоначалната реакция на правителството на страната, по презумпция пълна с болка и скръб по жертвите, да се споменава не само организацията предполагаем извършител, но и с коя страна се подозира, че е свързана? И последно, ако Израел обвинява „Хизбулла”, че е очаквал техен терористичен акт, защо не са взети мерки за предотвратяването му?

Само няколко дни след зловещия атентат в България пристигна министърът на туризма на Израел Стас Месежников, който, между уверенията за подкрепа на страната си към нашата и гарантиран интерес на туристите от близкоизточната държава към родните дестинации, подхвърли и едно внушение. България трябвало да обяви, че виновник за атентата от 18 юли е „Хизбулла”. Без каквито и да било реални доказателства, без да се знае дори самоличността на взривилия се терорист…

По същото време течаха и други дипломатически атаки на Израел. Външният министър Авигдор Либерман настоятелно, но безсрезултатно се опита да убеди външните министри на Европейския съюз, които заседаваха в Брюксел, че трябва най-после да признаят „Хизбулла” за терористична организация. В свое дефиле по най-рейтинговите политически предавания на американските телевизии СВС и Fox News пък премиерът Бенямин Нетаняху заяви категорично, че виновни за атентата в Бургас са именно „Хизбулла” и Иран.

Шеметната дипломатическа и политическа игра беше жадно подхваната и от двамата претенденти за президентския стол във Вашингтон Барак Обама и Мит Ромни. Всеки от тях обяви, че разпознава „Хизбулла” и Иран като организатори на пъкленото дело. Двамата предложиха различни мерки за реакция в конкретната ситуация. Никой обаче не изключи изпитаното, но все по-яростно критикувано средство за консолидиране на американската нация – нападателната война.

Ето, че у нас пристигна и съветникът на настоящия американски президент за борбата с тероризма Джон Бренън, който се срещна с премиера. Отново акт, който може да се тълкува и като подкрепа за страната ни в трудния момент, и като опит нашите официални власти да бъдат „склонени” да обявят, че са съгласни с официалната позиция на съюзниците си от НАТО.

Учудващо или не, официалните власти в България обаче отказаха (дипломатично, разбира се) да заемат категорична позиция преди края на разследването. Изключително достойно поведение на страна, подложена на дипломатически внушения да вземе „правилната” страна. Отново учудващо или не, след посещението си у нас Джон Бренън излетя направо за Израел.

Дипломатическите визити продължиха. В края на месец юли пък министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев замина за Израел, където се срещна с президентът на страната Шимон Перез и колегата си Стас Месежников. Официалният повод за визитата беше обсъждане на мерките срещу евентуален отлив на израелските туристи в България. Едва ли обаче страната домакин е пропуснала да засегне темата за „Хизбулла”, която разисква при абсолютно всеки повод в последните седмици.

Малко преди това президентът на България Росен Плевнелиев посети Лондон, където беше гост на официалната церемония по откриването на ХХХ Летни олимпийски игри и се срещна с кралица Елизабет II, престолонаследникът Чарлс, принцовете Хари и Уилям, както и с други официални лица.

Днес министър-председателят на България Бойко Борисов пристигна на официално посещение в британската столица. Целта на визитата е да се обсъдят съвместни мерки за борба срещу тероризма, сътрудничество в областта на сигурността и специалните служби и съвместното участие на двете страни в енергийни проекти. Разбира се, премиерът няма да пропусне да се срещне и със спортистите ни, участващи в Олимпиадата.

Борисов беше посрещнат от британския си колега като „приятел”, всички въпроси бяха обсъдени, като страната ни получи уверение, че има подкрепата на Великобритания по ключовите теми. Учудващо, защото едва ли е нужно да си припомняме, че именно островната държава е сред най-яростните ни критици още от преди да се присъединим към Европейския съюз, като тази линия на поведение продължава и до момента.

На какво ли се дължи промяната? Дали на изказването на Дейвид Камерън, че Великобритания има достоверна информация, доказваща, че „Хизбулла” и Иран стоят зад атентата в Бургас от 18 юли и необходимостта България най-после да „кандиса” да подкрепи едно такова твърдение?

Българският премиер Бойко Борисов изненада приятно с моменталната си реакция. Дипломатично, с такт и неоспорими доводи, той заяви, че страната ни все още не разполага с информация, уличаваща когото и да било, и помоли Дейвид Камерън да ни предостави такава, ако я има. Министър-председателят обясни застоя в разследването с липсата на данни за терориста – самоубиец в полицейските масиви по целия свят, макар и вече да разполагаме с ДНК-то, пръстовите му отпечатъци и съвсем достоверен негов фоторобот.

Няма съмнение, че официалната позиция на България по случая с терористичния акт в Бургас е достойна за уважение. По-точно, единствената достойна за уважение. Хвърлянето на тежки и прибързани обвинения не е непознато в теорията  и практиката на политиката в Близкия изток. Без да се връщаме безкрайния конфликт между араби и евреи, е достатъчно да си припомним мнимото химическо оръжие, в разполагането с което САЩ, Израел и Великобритания обвиниха Саддам Хюсеин като извинение, за да го нападнат. В момента Саддам е покойник, Ирак е барутен погреб, а химическо оръжие така и не бе открито.

Нека го кажем ясно и точно, подобно на Бойко Борисов: Който има доказателства за вината на „Хизбулла”, да ги сложи на масата. Едва тогава може да се търси и евентуална „иранска връзка”. Близо две десетилетия след разпадането на Съветския съюз номерата на САЩ и съюзниците им с посочването на виновник и нападението му без много доказване и колебания вършеха работа.

Сега обаче това време е безвъзвратно отминало. На целия свят му е ясно, че големите играчи имат нужда от нова война и този път твърде вероятният потърпевш ще е Иран. Сега обаче геополитическата обстановка няма нищо общо с тази преди 6, да не говорим преди 20 години. Светът вече не посочва „лоши” на доверие към световния жандарм. Искаме доказателства.

България трябва да продължава да не взема страна преди да се появят неоспорими доказателства. Не „подобен атентат е подготвян в Кипър”, а истински доказателства. Такива, за които кой да е съд би обявил за виновен поне човек, камо ли държава.

В момента нашата позиция е твърде важна и това си личи от ухажването, на което сме подложени. Все пак атентатът е станал у нас. Без ние да посочим виновник, нещата са далеч по-сложни.

Време е обаче да покажем, че отново сме суверенни и сме избягали от залитанията през втората половина на ХХ и първото десетилетие на XXI век. Няма да обслужваме ничии интереси, преди обстоятелствата да се изяснят. А когато се намери виновникът, „Хизбулла”, Иран или третата луна на Сатурн, ще се борим той да получи заслуженото с всички сили.

Дано и правителството да продължава тази достойна политика. Това е единственият начин да ни уважават и да играем някаква роля на международната сцена. Макар и невинаги толкова ключова, колкото в момента, но все пак роля.

P.S. Някой би казал, че ако наистина се подготвя война срещу Иран, повод винаги ще се намери. Може и така да е. Ние не можем да предотвратим подобно нещо. Можем обаче да се държим с достойнство и да не се страхуваме да търсим и казваме истината.

Още щом Саддам Хюсеин увисна на „демократичното” бесило в предпоследния ден на 2006 година, теоретиците на конспирацията посочиха с пръст на изток от Ирак и заявиха уверено, че това ще е следващата цел на безмилостната война срещу тероризма, за чийто лидер, идеен ръководител и генералисимус се обяви САЩ. И наистина – причини имаше предостатъчно, само трябваше да се намери благовиден повод.

Някои обстоятелства обаче принудиха американците да ограничат реакцията си до показване на словесна неопоколебимост срещу Махмуд Ахмадинеджад и аспирациите на неговия режим Иран да се сдобие с ядрено оръжие. На първо място всички гръмки фрази, извадени сякаш от „Властелина на пръстените”, с които Белият дом се стремеше на набие в главите на останалата част от света, че той е еманацията на доброто и следователно може да решава къде да стоварва могъщия си юмрук, за да предпази човечеството от Саурон (разбирай тероризма), неусетно станаха смехотворни.

Защото животът не е „Денят на независимостта”, „Армагедон”, „Пърл Харбър” или някоя друга холивудска боза. Защото, въпреки всичките си усилия, САЩ тотално подцениха интелектуалния капацитет на света и не успяха да обяснят къде са химическите оръжия, в чието съществуване бяха сигурни и заради които (официално) нападнаха суверенна държава, каквато е Ирак. И може би най-важното – защото вече не са 90-те години на ХХ век. САЩ не могат да се радват на едноличната си доминантна роля в света. Русия и Китай решиха да го покажат ясно и натискът срещу Иран се заключи в празни декларации на ООН и още по-смехотворно ембарго.

За сваляне на режима на Ахмадинеджад не помогна и прословутата „Арабска пролет”, режисирана или поне силно подкрепена от САЩ, Израел и останалите им съюзници. Вярно, голяма част от режимите в северноафриканските страни бяха мракобесни, незачитащи елементарни човешки права и плачеха да си отидат. Вярно е и обаче, че щом прехвърли Суецкия канал, полъхът на Арабската пролет се превърна в лек бриз, който ще доведе до промяна на управлението само в Сирия. За голямо съжаление на американците Иран си остана спокоен и поне видимо стабилен.

Преди да продължа тази статия искам да направя едно уточнение. Не вземам страната на нито един от двата противопоставящи се сили (САЩ и Израел срещу Иран). Не поставям под съмнение, че в ислямската република спазването на човешките права е под всякаква критика, а правителството се опитва да превърне страната в ядрена сила. Не твърдя и че Иран има нещо общо с това, което разбираме под „демокрация”.

Дали обаче не е време ние, представителите на западната цивилизация, да проумеем, че единственият начин да „изнасяме” това, което наричаме „демокрация”, е чрез убеждение, а не чрез сила? Или, още по-логично, че не можем да налагаме собствените си разбирания на цивилизации, съществуващи далеч преди нашата. Не е ли време страните, които имат ядрено оръжие, да се изправят честно пред света и да обяснят що за безумен двоен стандарт налагат, опитвайки се да го замаскират зад напудрени фрази? Бъдещето на света трябва да е в унищожението на всички ядрени оръжия, а не в забраната на определени страни да имат такива. Иначе ядрените сили дават нагледен урок как се действа тиранично и в разрез с всички принципи на демокрацията.

Та, в никакъв случай не смятам, че Иран е модел за подражание в много отношения. Пиша тази статия обаче, защото говоренето и действията на израелските и (донякъде) американските политици през петте дни след атентата на бургаското летище „Сарафово” ме карат да смятам, че сега, шест години след смъртта на Саддам, най-после се появи така силно желаният повод да започне война срещу Иран. А войната е последното нещо, което трябва да се случва във все по-объркания ни и несигурен свят.

Нека обаче проследим последователността от събития, защото нишката води точно към такава мрачна развръзка. Още не се бяха разнесли облаците от горящия автобус на летище „Сарафово”, когато Бенямин Нетаняху заяви ясно и категорично, че отговорна за атентата е ливанската „терористична организация” Хизбула, свързана с режима в Иран и финансирана от него.

През всичките дни оттогава досега израелските политици не се уморяват нито за секунда да повтарят непоколебимо същата теза, макар и да привеждат твърде рехави доказателства за достоверността й. Сами преценете – уликите им се базират на това, което в съда едва ли биха нарекли дори и косвени доказателства – сходство с опити за атентати в други точки по света през последните месеци и съвпадение на датата на взрива в Буграс с 18-годишнината от атентата в еврейския център AMIA в аржентинската столица Буенос Айрес (18 юли 1994 година).

Отправям моите искрени съболезнования към роднините на жертвите и пострадалите на „Сарафово”, но това не променя мнението ми, че подобна аргументация звучи направо смехотворно. Дори по-смехотворно от аргументациите на Джордж Буш – Младши за неговите военни акции. Напротив – паметта на жертвите заслужава да се разкрие истината, а не да се търсят изкупителни жертви.

Като споменахме американския президент, в момента е в разгара си кампанията за избор на следващ такъв. Както знаем ужасно добре, по време на избори правилата не важат, обещанията са щедри, а изказванията – съобразени единствено с възможността да се привлекат колкото се може повече гласове. Това доказа и до момента създаващият си образ на пацифист настоящ господар на Белия дом, който веднага след първите речи на израелските политици изрази съпричастността си с трагедията и заяви, че Израел е най-верният съюзник на САЩ в Близкия Изток и страната му ще действа в синхрон със Звездата на Давид срещу тероризма. Тоест, използва политическо говорене без реален пълнеж.

В момента предизборните щабове и на Барак Обама, и на Мит Ромни трескаво се опитват да отложат отговора на един въпрос, който ще окаже голямо влияние както върху бъдещето на САЩ, така и върху това на света. Въпрос, който освен всичко може да обърне или затвърди предварителните очаквания за това кой ще е следващият президент на Съединените Щати – ще започнем ли поредната война в Близкия Изток?

Ситуацията наистина е деликатна, защото обществените нагласи в момента са много по-различни от тези преди десет години, когато масата от американците беше шокирана от атентатите на 11 септември 2001-а, страхът тласкаше всички към безрезервна подкрепа за справянето с терористите и изобщо „арабин” бе приемано като синоним на „талибанин”.

Зле прикритата лакомия на Джордж Буш – Младши, военните и петролните корпорации може би завинаги лишиха американското правителство от подобна широка гражданска подкрепа. Сега преобладаващите настроения са антивоенни и това си личи от пръв поглед. Затова кандидатите за президент са поставени в незавидната ситуация да избират дали да угодят на най-верния си съюзник в Близкия Изток и мегакомпаниите или да последват волята на народа. Само времето ще покаже какво ще се случи…

Твърде интересна е и кампанията, поведена през последните няколко дни от Израел спрямо страните от Европейския съюз и в частност България. Тази кампания направо си граничи с дипломатически натиск и има за цел „Хизбула” да бъде обявена за терористична организация (нещо, което ЕС отказа да направи преди години поради липса на достатъчно доказателства) и отговорността за атентата от „Сарафово” да бъде хвърлена върху нея. За което вече видяхме, че няма достатъчно доказателства към настоящия момент.

Отново не искам да бъда разбран погрешно. Нито мога, нито желая да твърдя категорично, че „Хизбула” не е терористична организация или не е подготвила взрива в Бургас. Твърдя обаче, че здравата логика ме кара да се съмнявам във всичко, преди да има достатъчно категорични доказателства за достоверността му.

Така че обвиненията срещу „Хизбула” и Иран за мен в момента са си чисто и просто… обвинения. И те не трябва да водят до никакви крайни действия, камо ли до война. (Президентът на Израел Шимон Перез заяви вчера по CNN, че страната му е в състояние на открита война с Иран).

На всички ни е ясно, че в Близкия Изток са отворени хилядолетни дълбоки рани, които едва ли ще зараснат скоро. Кой крив, кой прав едва ли някой можа да каже. Дотолкова са преплетени историческите факти и днешната нездрава реалност; дотолкова справедливостта е залята с тонове кръв на невинни и заглушена от безброй писъци и стонове.

Това, което България и Европейския съюз са длъжни да направят в момента, е да стоят настрана. Или, много по-точно казано, да не вземат страна.

Похвално е, че посланикът на силна и влиятелна държава като Израел Негово превъзходителство Камиса-Раз, външният министър Авигдор Либерман, министърът на отбраната Ехуд Барак , министърът на туризма Стас Мисежников, премиерът Бенямин Нетаняху и дори президентът Шимон Перез показват недвусмислената си подкрепа за страната ни и не търсят никаква вина за случилото се у нас. Това обаче не трябва да означава, че ние сме длъжни да върнем жеста и да обявим „Хизбула” и Иран за виновни, преди това да е доказано.

Да покажем още веднъж, че сме толерантни и здравомислещи въпреки всичко. Големи решения,способни да променят съдбата на човечеството, не трябва да се вземат в състояние на афект. Или още по-зле, със задни помисли. Моментът е наистина подходящ целият свят да покаже, че е станал малко по-мъдър.

Още повече, че след броени дни започват Олимпийските игри – време, в което дори в Древността хората оставяли оръжието и се съревновавали честно и открито на стадиона. Да се потопим в атмосферата на спортсменство, а през това време различните тайни служби, полиции и разузнавания може и да хвърлят повече светлина върху атентата в Бургас, за да знаем чия е вината за ужасното деяние…