Posts Tagged ‘бойко борисов’

http--blog.pantaleev.com-wp-content-uploads-2009-07-Boyko_borisov_premier

Пропуснах приказка за лека нощ да ви прочета Аз, мили деца. Направих го обаче, защото Аз съм затъпял до безумие, тъй като такава държава, в каквато живея Аз, няма! Но, пооблизах раните си Аз и пак съм ваш. Аз!

Ще ви разкажа приказка за един голям мъжкар. Да го наречем Боко. Много обичал Боко да казва “Аз”. Той бил най-силният, най-умният, най-славният пазач на тирани, най-големият пожарникар, най-точният стрелец с гранатомети, най-добрият кмет на столицата на царството, най-великият премиер, най-чутовната опозиция, бореща се със злото. Аз! Най! Аз! Най! Аз! Най! Поне в собствените си очички… И в тези на Цоко, разбира се.
Цоко бил неговата дясна ръчица и междувременно държал юздичките му, нищо че, меко казано, не бил най-умният човек на света, пък друг въпрос е дали изобщо и човек бил, мили деца. Но това нека го забравим. Неговата личност нека я забравим за момент, по-щастливи ще станем. И без това в тази приказка се разказва за Боко, не за Цоко.
Боко толкова много се харесвал, че чак щял да се вземе за съпруг, ако бил жена. Но не бил. Той си бил мъж. От време на време даже и мъжествеността си показвал. На разни женици дето управлявали банки…
– Какво са банки?
– Банки са там, дето ви дават парички, после ви изстискват и изхвърлят като парцал, а пък накрая правят всичко възможно да фалират, за да си изчистят смрадливите си дългчета. Даже вчера една направи така, но за Мустака и Дебелака вече ви разказах Аз, мили деца. Не ме прекъсвайте вече, защото ще спра да ви разказвам! Аз съм всичко на тоя свят! Другият човешки материал е лош!- подишах тежко, за да респектирам и продължих:
– Та, показвал мъжествеността си на банкерки, министърки, дето отговаряли за строежи на магистрали и понякога, ама само понякога, и на обикновени секретарки. Но мъжкар бил, това е безспорно. Девизът му бил “Аз”! Даже сутрин, в тоалетната, мили деца, когато се изхождал, поглеждал какво има и си казвал “Ееее, това е най-хубавото ако на света”. И Салвадор Дали правил така, но той е друга приказка. Ще ви я разкажа и нея някой ден. Един ден Боко се скарал с Мустака, Дебелака и Фитнесманиака (Боко бил го слагал на последния многократно, както и много други, Сред които Мустака и Дебелака) и в царството настанал хаос. А то и без това си не било много стабилно, помните, мили деца от предишната приказка. И не сте забравили са Сокола, надявам се.
Сокола си владял царството, мачкал хората, причинявал им страдания и мнооооооого се радвал на това. Изпитвал садистично удоволствие, така да се каже. Но и за Сокола не е тази приказка. Той е друг с девиз “Аз”.
Някой искал нещо да направи, пък Дебелака друго си мислел, а накрая нещо се объркало. И неофеодалите на царството се скарали. Ама здраво. Сбили се, но не наистина, като вас, с шамарчета, а само със звучни шамари, раздавани из Народното събрание на царството. Аз(овете) изтрещели. Едните си излизали, когато им падне, другите говорели глупост след глупост, особено една, Мая, се казвала… И нейния Аз бил голям, но пък за сметка на това бил тотално изпразнен от съдържание.
Но да се върнем към Боко Азът (не съм объркал пълният член, мили деца. Боко имал такъв Аз, че само с пълен член се пишел). Боко харесвал себе си, нали помните? Ама мнооого се харесвал, дори кифленско селфи с патешка човка обмислял да си направи. И не го радвало, че и други се харесвали.
Той искал да е единствената кифла в тази бедна, бедна страна. Когато Боко видял, че другите говорят много и ги снимат с едни неща, за да ги дават по едни големи кутии, които имало в почти всеки дом в страната, той почервенял от яд, скъсал един договор, за да привлече вниманието отново към себе си и обявил “война” и “реваншизъм до дупка” на другите претенденти за царчета. Аз!
Сега, мили деца, ако трябва да съм откровен, той в точно този случай бил прав, защото царчетата, който Сокола бил сложил в момента, се правели на луди и отлагали нещо много важно за страната, само тъй като искали да държат по-дълго инструментите за крадене. Но и Боко същото искал, не мислете, че обичал народа. “Аз”! Той обичал само себе си. Освен да си гледа акото, Боко сутрин си гледал лицето и мускулите по мнооого време. Сам, пред огледалото.
Боко, мили деца, обаче си сменял често настроенията и гневът му бързо се заменил с обичайния егоцентризъм. Той разбирал, че пред онези, които го снимат, за да се гледа той по кутията, която разпространявала мъдростта, красотата и изобщо великолепието му из цялата страна, трябва да е онзи мъжкар, който бил, когато развил шеметната си кариера, а не обикновен истерик. Затова казал нещо, което не било самата истина, но трябвало да изглежда приемливо за отрудените, бедни и затъпели жители на страната. Такива като мен, мили деца. Аз!
Казал „Ще се борим дотогава, докато имаме такова мнозинство, че всичко, което се приема от този Парламент, да бъде съборено. Толерантността ми я доказах пред целия народ, те се подиграха с мен”. Това обаче не било достатъчно на егото му и той размахал пръст още по-здраво “Те не разбраха урока за Сметната палата. Аз и тогава им казах – не правете главния одиторен орган на държавата от две провалени партии. Не го правете”.
В интерес на истината, мили деца, за някои неща, които казал, бил прав. Аз! Но той, както и останалите чудовища, управляващи страната, не казвали нищо, защото мислели за добруването й. Казвали го, защото искали да се надцакват и да крадат повече.
А накрая на Боко (Аз!) му се искало да си затвърди самочувствието докрай и пожелал, по примера на един Болен, да му се извинят. За какво ли? Той си знае… Аз!!!!!!!!
– Лека нощ, мили деца!
– А какво станало с образованието и здравеопазването в тази страна?
– Не знам, мили деца. Никой не знае. Лека нощ! Заспивайте веднага, защото ще ви забърша по един шамар Аз!
“Аз, Аз, Аз…” – мислел си Боко и надувал мускули пред огледалото…

томислав

Вчера ГЕРБ напусна поредният обиден, бившият депутат Петър Петров. Ето част от писмото му до Борисов: „Вие се гневите, не защото някой в ГЕРБ си позволява да има мнение и дързост да го обяви. Проблемът ви е много по-дълбок. Той ви измъчва постоянно и вие се опитвате да отстраните симптомите му, но не разбирате причината. Тя е простичка: Никога няма да спечелите уважението на интелигентните хора. А то е едно от задължителните условия човек да бъде успял“.

За първи път в писмо на напуснал ГЕРБ не става дума за политика, постове, неудовлетворени амбиции, а само за морал и най вече – за интелигентност. Ударът е право в десятката, защото интелигентността и моралът са основните тежки пропасти в менталния свят на тази параполитическа групировка. Очевидно присъствието в нея особено е тежало на Петров. Друг е въпросът защо не си е отишъл по-рано.

Вчерашният бунт на „интелигентните” повдига важна тема за политическото битие на ГЕРБ. Докога ще продължават да кротуват други такива хора като Лиляна Павлова, Томислав Дончев, Владислав Горанов, Дилян Добрев? Докога ще позволяват да бъдат използвани като морални щитове пред компрометирани типове като Борисов и Цветанов?

Последният случай в предаването на БНТ от събота „Животът и другите неща” беше повече от показателен. Бойко Борисов беше довлякъл/думата е точна/ със себе си Менда Стоянова и Томислав Дончев. Просна ги на столовете в студиото, сякаш свали военното си снаряжение. След това се оцъкли и не спря да говори за магистрали. Ако Менда Стоянова успя да се обади, то Дончев нямаше това щастие. Без да знае, камерата на няколко пъти показа безутешното му и самотно изражение. Е, накрая той се усмихна насреща й, но това вече нямаше никакво значение. Томислав Дончев беше унизен докрай. Дори не приличаше на шит, а на измачкан морален шлифер. Защо безсъмнено умният, самолюбив и напорист габровец позволява подобни упражнения със собствената си персона?

Защото е лоялен към боса? Защото се страхува да му противоречи? Защото кариерата за него е над всичко – самоуважение, достойнство, лично пространство?

Жалко, наистина. Този политик доскоро беше смятан за експерт, за нормален, един от малкото в групировката. Но това вече свърши. Завинаги. Той просто е част от познатата игра:

Легни – стани!

http--blog.pantaleev.com-wp-content-uploads-2009-07-Boyko_borisov_premier

Както обикновено медиите в милата ни рОдина извъртат всеки политически скандал под такъв ъгъл, преди да го представят пред обществото, че да се фокусираме върху възможно най-безболезнения за силните на деня ракурс. Вече няколко години около ГЕРБ се сипят чифт след чифт вонящи мръсни гащи. Нямаме време да се замислим дори чии са, и вездесъщият Бойко Борисов изскача пред камерите, посочва ни виновника, който моментално бива безмилостно разкостен от медиите.

То не бяха калинки, Румяна Желева, Ана-Мария Борисова, Трайчо Трайков, Сергей Игнатов, Мирослав Найденов, че дори и спретнатият юпи с шизофреничен тембър Симеон Дянков излезе с не съвсем изрядна лична хигиена… И след безцеремонното изритване на всеки от посочените (а и на много други) доверчивият български избирател, за пореден път пуснал бюлетината си за новия месия, си помисляше „най-после вече няма да смърди”. Но около ГЕРБ отново се разсмърдяваше много скоро. И вездесъщият тайфун, смятащ себе си за Крали Марко, но носещ нежното прозвище Буда, отново се развихряше, изплювайки поредният виновник.

Ако посмекчим метафорите и алегориите, едва ли е нужно някой да ни припомня колко пъти Бойко Борисов, в ролята си на министър-председател, използваше бушони, за да си спаси кожата. И то, поне за мое огромно учудване, успешно. Сияйният ни водач безкомпромисно подлагаше на другарски съд уволнените си министри, а те нямаше какво да кажат, дори и да искат. Или поне нямаше кой да ги чуе, защото щом Бойко ги отсвиреше, медиите дружно им обръщаха гръб и не се и сещаха за златното правило на журналистиката да представят всички гледни точки.

През първата година-две от управлението, когато натиск върху ГЕРБ на практика отсъстваше, министрите се надпреварваха да правят гаф след гаф и общо взето им се разминаваше. Когато обаче тук и там недоволните започнаха да надигат все по-високо глас, се оказа, че Бат’ Бойко е много сговорчив и отстъпчив и с лека ръка започна да фокусира народния гняв върху определен човек от своето обкръжение и да го отстрелва за неистово удоволствие на тълпата.

Да, но нищо не се променяше. Чиято и министерска глава да паднеше, следващите мръсни гащи неминуемо зацапваха светлия пейзаж на икономически стабилната ни, опасана от всички страни с магистрали и непрекъснато давана за пример от европейските институции страна.

Налагаше ни се да отмиваме блудкавия вкус на постни пици с мездренска бира; да гледаме как Човекът глас се жалва не само, че е неразбран от сънародниците си творец, а и че въоръжени командоси нахлули в дома му, за да го арестуват погрешка; да броим стотици хиляди фалирали фирми и стотици милиони за подслушване; да слушаме как със спестявания служител на МВР може да си купи 5-6 апартамента; как ако ядосваме Вездесъщия, той ще пусне шистовия газ напук…

А хората от обкръжението му си отиваха един след друг. На всички първоначално бе гласувал пълно доверие, всички до един го бяха подвели, във всички до един той се беше съмнявал отдавна, но еди-кой-си случай бе прелял чашата. Имаше си модел за озвобождаване на народната пара… И човекът си отиваше, но скоро се оказваше, че или не е той тоя с мръсните гащи, или има и друг, който още не е открит. Много хора тогава си задаваха въпроса „Абе, ако Бойко са го подвели, значи не става за ръководител на екип. Ако ли пък не са, значи е знаел какво се случва и вината е негова”. Доста логично. Да, но такива въпроси си ги задавахме наум или в камерни компании, защото медиите не си позволяваха да занимават Въздесъщия с подобни питания.

Постепенно се оказа, че кажи-речи управляващите всички министерства в правителството бяха подвеждали доверчивия господин Борисов и си заминаваха, придружени от шумен другарски съд пред медиите (на някои ведомства неколкократно). Изключение правеха няколко министри и премиерът нямаше да се забави да жертва и тях, защото недоволството нарастваше все повече. Мащабът на протестите в края на тази зима обаче май му дойде изневиделица и не можеше да продължава да стеснява кръга, уволнявайки Нона Караджова, Тотю Младенов и Вежди Рашидов, да кажем. Трябваше да се покаже пред народа воля да се реже месо и Бойко побърза да го направи. Бяха поискани и получени оставките на най-приближените му сподвожници след Цветан Цветанов – Мирослав Найденов и Симеон Дянков. В прочувствено слово премиерът отново показа разочарованието си, че е подведен, че е гласувал доверие, което не е оправдано (защо се сеща след 3 години и половина!?) и че е готов на промяна.

Хората обаче този път прозряха, че промяната, която той предлага, е само пепел и плява и не се прибраха по домовете си. И всеобщият любимец на народа от преди няколко години, който спечели почти половината гласове на народа през 2009-а, подаде оставка. Сега вече между гневните въпроси, обвиненията, разочарованието на хората от поредното пропиляно време и него, самият лидер на ГЕРБ, стоеше само още един бушон. Само един човек беше заедно с мистър „Най-експертен премиер в историята на България” от самото начало до момента. Наричаният негова дясна ръка Цветан Цветанов.

И ето, че въпреки героичните усилия на всички в партията, въпреки личната закрила на самия лидер, бившият министър на вътрешните работи ще бъде хвърлен на лъвовете. И то още утре, щом си свали имунитета. Дума да няма, гащите на Цветанов са омазани и то здраво. С показни арести на невинни, с подслушвания на още по-невинни, с фалшиви бюлетини, нерегламентиран натиск и имоти, далеч надвишаващи доходите, с кръвта на Златко Баретата пред Съдебната палата… Въпросът е обаче дали след като той бъде отсвирен, около Буда ще спре да смърди? Това, впрочем, е риторичен въпрос. Още повече, че след като виждат съдбата на приближените на господин Борисов и колко лесно той ги окаля и се разделя с тях, за да изкара себе си чист, едва ли ще се намерят нови бушони, склонни да поемат куршумите с гърди на амбразурата като Матросов.

И тогава наистина ще се разбере чии са смрадливите гащи, с които ни засипва така щедро ГЕРБ…

Протестите, които започнаха като масово народно недоволство срещу енергоразпределителните дружества и преминаха през яростни искания за ревизия на монополите, доведоха до оставката на правителството на Бойко Борисов. Ето и няколко извода, които можем да направим на първо четене…

http--blog.pantaleev.com-wp-content-uploads-2009-07-Boyko_borisov_premier

  1. Протестите все пак се политизираха. За добро или за лошо, въпреки желанието на инициаторите им, въпреки всички заявления в тази посока. ГЕРБ отнесе негативите не само на своите грешки, които безспорно съвсем не са малко, но и на тези на предишните управления. Хората излязоха да протестират срещу конкретни негативи в живота си, но в крайна сметка се поддадоха на изкушението, подхвърлено им от същите тези предишни управления и свалиха правителството. Изглежда ужасяващата мизерия си каза думата и имаме изкупителна жертва.
  2. Българският народ вече не е стадо. Той е разнородна група от хора, които имат редица сходни желания и интереси и са готови да ги защитават. Заедно. Вярно, учим се в крачка, но все пак показахме, че се справяме сравнително добре. Изразяването на ясна и конкретна позиция обаче носи и своята отговорност. Тя се състои в това натрупването на енергия и сила да се използва за целите, които са поставени от самия народ. На първо място това означава на протестите да не се допускат политически провокатори и хронични хулигани, които да използват народа за свои цели.
  3. Необходимо е споменатата гражданска енергия да се канализира в граждански сдружения, които да вземат реално участие във властта. Не става въпрос за досегашните „граждански” сдружения, които са просто задкулисни изпълнители на политическата воля на тази или на онази партия или едър икономически интерес. Сдружения, които да дават израз на волята на мнозинството от българите. Тези, които работят, гласуват, отглеждат бъдещото поколение на България, милеят за природата и културата на страната и не са склонни да потърсят спасение навън. Тези, които всеки ден се чудят как да се борят с кошмарната икономическа ситуация, гневят се на лъжливите политически обещания и стискат зъби, за да оцелеят. Материално и духовно.
  4. Времето на политическите месии свърши. След супермена Бойко Борисов, който минаваше за любимец на народа и експолатира този си образ до такава степен, че едва ли ще осъзнае и след седмици, че същите тези хора са се изправили срещу него, българите няма да повярват на нов пишман спасител на нацията.
  5. Приказките бяха дотук. Бойко Борисов наистина построи доста инфраструктура. Симеон Дянков наистина запази финансова стабилност във времена на криза. Потекоха спрени фондове, постигнаха се определени успехи в борбата с престъпността и комуникацията с Брюксел, Вашингтон и Москва. Народът обаче вече е осъзнал, че това не са грандиозни успехи, а ежедневни задължения на всяко правителство във всяка нормална държава. И докато от всички медии Бойко и сие му повтаряха до втръсване какво са свършили, народът не изпускаше нишката. Той не забравяше, че е ужасняващо беден, че безработицата расте, а хиляди дребни фирми фалират; че младите и способни българи отказват да раждат деца и бягат от страната; че продължават да го крадат, лъжат и ограбват, а на свобода се разхождат продажни политици и нагли мафиоти. Народът даде достатъчно време на управлението да свърши нещо реално за подобряване на положението му, а след като му писна резултатът веднага е налице. И никой управляващ занапред няма да има толкова дълъг кредит на доверие.
  6. Оставката на Бойко Борисов не е емоционална реакция, а добре премерен ход. Въпреки убежденията, които лидерът на ГЕРБ ни отправи от парламентарната трибуна преди броени минути, не трябва да се заблуждаваме. Той не сдава властта защото не може да гледа Народното събрание оградено. Нито заради сцепените протестни глави. Прави го, защото иска да прегрупира партията си до предсрочните избори (които няма да се проведат преди края на април) и да вкара максимален брой депутати в Парламента. Прави го, защото след провала на вчерашните полумерки срещу монополите му и онзиденшното отстраняване на поредния жертвен агнец Симеон Дянков стана ясно, че протестите ще продължат. А за оставащите няколко месеца до регулярните избори това би сринало рейтинга на ГЕРБ близо до този на НДСВ. Прави го, за да измисли как да привлече отново народната любов.
  7. В сегашното политическо статукво ГЕРБ няма алтернатива. Въпреки всичките си неосъществени обещания към народа, ужасяващата си кадрова политика в министерствата и Народното събрание, бездействието си срещу монополите и едрата престъпност, Бойко Борисов е най-малкото зло за страната. Повтарям, най-малкото зло, а не най-добрият вариант. При положение, че със сигурност на следващите избори няма да успее да постигне абсолютно мнозинство и ще трябва да усмири грандоманията си; при положение, че ще има за коректив други силно представени в Парламента политически сили; при положение, че възкръсналото като Феникс от пепелта гражданското общество ще може да му оказва подкрепа или да го спира, ако залети в неправилната посока, Бойко Борисов е правилният вариант. Политикът, който се докосна до властта и излезе от нея по-малко изцапан от когото и да било през последните 24 години. Ако отърси от гърба си Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и още една дузина свои „сподвижници”, Борисов би могъл да осигури на България по-добро управление от Станишев, Кунева, Местан, Сидеров или Костов.
  8. Чакат ни ужасно трудни месеци. Държавата пуска на пазара ценни книжа за 800 милиона, за да покрие плащанията към земеделските производители, чието забавяне бе поводът за отстраняването на министър Дянков. Това става на фона на правителство в оставка, следователно на срив в доверието към стабилността в България. Сривът на доверието винаги оказва негативно влияние върху цените, лихвите и изобщо върху цялата финансова сфера. В този смисъл не можем да очакваме никакви свежи външни инвестиции в страната. Едва ли ще запазим и финансовата стабилност на сегашното й ниво. Твърде съмнително е да преживеем каквото и да било положително през следващите месеци. Така че ще продължаваме да стискаме зъби. Поне до изборите…
  9. Все пак можем да използваме времето до вота продуктивно. Голяма част от българския народ показа, че провижда зад празните политически фрази. Почти сигурно ни очаква служебно правителство. Сега именно е моментът да продължим натиска и да получим отговори на много въпроси. Какво е истинското финансово състояние на държавата? Какво пише в прословутите монополни договори, които не дават никакви права на страната ни, а ни заробват с милиардни неустойки? Кой ги е подписал? Какви са начините вместо в следващото Народно събрание, той да влезе в затвора? Задълго. Как да изринем кръвосмучещата бюрокрация и да освободим бизнеса от ужасяващите разрешителни режими и корупционни практики, които му пречат да осигури стабилни доходи и работа за по-голяма част от българския народ? Как законово и окончателно да се измъкнем от всички монополи? Не само топлофикации и ЕРП-та, а и кредитни институции, туристически картели и т.н. Тъкмо сега можем да получим максимално конкретни отговори на подобни въпроси, без да ни замазват очите с политически лъжи.
  10. Да продължим новосъздадената традиция и на изборите да гласуваме (или не) с главите си. През следващите месеци партиите могат да ни покажат готовността си да се променят. Защото безспорно всички са маскари. Да не гласуваме на принципа „Кой не скача е еди какъв си!”. Доказахме, че не сме глупаци и не се водим от политически лозунги. Да дадем вота си за тези, които изритат най-много от корумпираните си кадри. За тези, които ни предложат най-много нови лица. Но не такива, познати ни от други политически проекти, които искат да се включат в новото политическо раздаване на картите. Нови в смисъл на необременени с гнусните практики, на които се нагледахме от всичките партии. Без изключение. Да гласуваме за тези, които ни дадат конкретни обещания с конкретни срокове и поемат конкретни ангажименти кога ще сдадат властта, ако не изпълнят думата си. Защото изборите са договор. Ние даваме вота си на този, който поема ангажимент да изпълни най-голяма част от исканията ни. Ако не го направи? Е, последният пример е твърде пресен…

images

Нямам никаква представа защо българският народ реши да се вдигне толкова масово точно сега, 16 години по-късно. Защо не го направи, когато сини, червени, жълти и философи приватизираха наред за жълти стотинки, крадяха, заменяха, сключваха договори с разни презумптирани монополисти…

Дали защото сега вече озверяхме от бедност дотам, че сме готови да загърбим колкото прословутата си, толкова и дискусионна робска психика? Едва ли е за това… През Виденовата зима търпяхме много повече. Тогава една заплата не беше равностойността на сметката за ток. В много случаи срещу нея можеха да се купят най-много две кила месо. Значи няма как да сме достигнали прага на волското си търпение….

Дали защото ГЕРБ са най-лошите от всички? Едва ли… Да, наистина изстъпленията на Бойко-Борисовата партия срещу материалното и духовно съществуване на българина са факт. Те обаче в никакъв случай не са по-драстични от тези на предхождащите правителства. Дори напротив. Хипотетични четири години криза по време на Тройната коалиция биха означавали стотици хиляди умрели от глад и студ българи.

Отговорът на въпроса ми обаче няма абсолютно никакво значение, макар по стар свой навик медиите да насочват огромно внимание към него, за да ни вменяват вина, че сме търпели толкова дълго. Изобщо не ми пука защо българите се наканиха да протестират точно сега. Пука ми, че го правят. Пука ми също така, че вече са гърмени зайци и не дават на разни политически измекяри да използват искреното им недоволство. Пука ми, че съм българин и в момента се гордея много повече с това, отколкото когато ми пробиват ушите с приказки, че Джон Атанасов и Карл Джераси са нашенци.

Нямам никаква представа защо „родните” ни политици (както от това, така и от предишните правителства) и „независимата” ни съдебна власт чакаха стотици хиляди българи да изскочат по улиците, за да започнат да проверяват шефове на ДКЕВР, ЕРП-та, ТЕЦ-ове и фотоволтаични паркове, за които и малкото чукчи от вицовете от години знае, че са монополисти, блюдолоизци и перачи на кални пари. Дали защото им липсва воля и енергия да защитават правата на народа, каквото всъщност би трябвало да е основното им призвание? Сигурно и заради това… Дали защото участват в цялата тази помия? Твърде вероятно…  Дали защото имат изгода да се мълчи? Напълно сигурно… Убеден съм обаче, че всичко, което се случва в момента по улиците на България, е прекрасно. Прекрасно би било също и да не спира сега. Както и да се подновява пак и пак, докато се превърнем в поне средноевропейска държава по завета на един прясно влязъл в историята финансов министър.

Нямам никаква представа каква е тая вездесъща изпълнителна власт, която ни загробва с милиарди неустойки и сключва договори, в който България (тоест, ние) има само задължения и никакви права… Нямам представа и как така е възможно да има засекретени контракти с инвеститори, в които народът е едната страна (тази, която плаща), но няма право да знае за какво харчи последните си пари. Не ми пука за всички правни и икономически термини, с които могат да ме засипят разни поставени лица, за да ми докажат, че това, което изтича от джоба ми, е „търговската тайна”. Убеден съм обаче, че щом нещо се крие от народа, то не е полезно за него. Напротив. Също така съм убеден, че щом има такава практика, трябва да се протестира, докато тя се премахне. Не само за ЕРП-тата. За всички договори, които се сключват от наше, на народа име. С изключение на тези, които абсолютно пряко касаят държавната сигурност.

Нямам представа и дали най-после някой политик ще получи ефективна и строга присъда заради алчността, продажността и подкупността си. Силно се съмнявам това да стане скоро. Защото за съжаление съдебната ни система май е доста по-прогнила дори и от политическата.

Това, в което съм убеден обаче е, че протестите от последните дни са последната червена светлина за политическите партии в България. Двадесетте процента активност на „спечеления” от всички тях референдум бяха предпоследната. Вгледайте се внимателно в огледалото, драги политици. Поемете си дълбоко въздух. Ако мутрата ви е мазна и воните на гнилоч, бягайте или се покрийте някъде.

Не е лошо и да се съберете на партийни конгреси. И без това ги обожавате. Огледайте се около себе си. Ако вие не знаете кой е продажник, корумпиран и безпринципен във вашата собствена партия, няма кой да знае. Прогонете го. Всъщност, прогонете ги, защото наглеците сред вас са много. Ако трябва да сме точни, почти всички сте такива.

И след няколко месеца се изправете пред народа с вдигната глава. Предложете ни нови, неопетнени лица. Предложете ни смислени идеи, които да ни помогнат да преодолеем демографската, материална и духовна криза, в която ни запратихте със замах.

Защото връщане назад няма. Когато народът се обедини срещу политиците, за тях трябва да настъпи време разделно с мършата. Иначе вместо избиратели, след няколко месеца ще видите по улиците милиони протестиращи. Хората се отърсиха от заблудите си. Срещу произвола ви се изправиха всички – пенсионери и млади, десни и леви, етнически българи, турци, цигани и националисти. Така че не ни подценявайте! Номерата ви вече не минават…

След атентата в Бургас от 18 юли, когато автобус с израелски туристи бе взривен на летище „Сарафово” и загинаха 7 души, сред които българският шофьор Мустафа Кисьов и самият терорист, България изведнъж стана изключително важен партньор на „големите”. Американското, израелското и британското правителства се надпреварват да канят родни официални лица и да гостуват у нас. Дали съпричастността към получилата първи ъперкът от световния тероризъм България е основната причина или това е само поводът?

Буквално минути след взрива в следобеда на 18 юли, по времето, по което почти всички български медии гузно мълчаха, защото нямаха никаква достоверна информация за случилото се, Израел излезе с ясна и категорична позиция: атентатът на българска територия е насочен срещу израелските туристи и е дело на свързаната с Иран ислямистка организация „Хизбулла”.

Реакцията на официален Тел Авив първоначално не смути никого. Така или иначе шокът от терористичния акт беше достатъчно силен. След като преминаха първите часове и стана ясно с какви факти разполагат разследващите обаче, на преден план се появиха някои въпроси.

Как Израел разбра толкова бързо какво се е случило и, най-важното, кой е виновникът? Има ли някаква логика в първоначалната реакция на правителството на страната, по презумпция пълна с болка и скръб по жертвите, да се споменава не само организацията предполагаем извършител, но и с коя страна се подозира, че е свързана? И последно, ако Израел обвинява „Хизбулла”, че е очаквал техен терористичен акт, защо не са взети мерки за предотвратяването му?

Само няколко дни след зловещия атентат в България пристигна министърът на туризма на Израел Стас Месежников, който, между уверенията за подкрепа на страната си към нашата и гарантиран интерес на туристите от близкоизточната държава към родните дестинации, подхвърли и едно внушение. България трябвало да обяви, че виновник за атентата от 18 юли е „Хизбулла”. Без каквито и да било реални доказателства, без да се знае дори самоличността на взривилия се терорист…

По същото време течаха и други дипломатически атаки на Израел. Външният министър Авигдор Либерман настоятелно, но безсрезултатно се опита да убеди външните министри на Европейския съюз, които заседаваха в Брюксел, че трябва най-после да признаят „Хизбулла” за терористична организация. В свое дефиле по най-рейтинговите политически предавания на американските телевизии СВС и Fox News пък премиерът Бенямин Нетаняху заяви категорично, че виновни за атентата в Бургас са именно „Хизбулла” и Иран.

Шеметната дипломатическа и политическа игра беше жадно подхваната и от двамата претенденти за президентския стол във Вашингтон Барак Обама и Мит Ромни. Всеки от тях обяви, че разпознава „Хизбулла” и Иран като организатори на пъкленото дело. Двамата предложиха различни мерки за реакция в конкретната ситуация. Никой обаче не изключи изпитаното, но все по-яростно критикувано средство за консолидиране на американската нация – нападателната война.

Ето, че у нас пристигна и съветникът на настоящия американски президент за борбата с тероризма Джон Бренън, който се срещна с премиера. Отново акт, който може да се тълкува и като подкрепа за страната ни в трудния момент, и като опит нашите официални власти да бъдат „склонени” да обявят, че са съгласни с официалната позиция на съюзниците си от НАТО.

Учудващо или не, официалните власти в България обаче отказаха (дипломатично, разбира се) да заемат категорична позиция преди края на разследването. Изключително достойно поведение на страна, подложена на дипломатически внушения да вземе „правилната” страна. Отново учудващо или не, след посещението си у нас Джон Бренън излетя направо за Израел.

Дипломатическите визити продължиха. В края на месец юли пък министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев замина за Израел, където се срещна с президентът на страната Шимон Перез и колегата си Стас Месежников. Официалният повод за визитата беше обсъждане на мерките срещу евентуален отлив на израелските туристи в България. Едва ли обаче страната домакин е пропуснала да засегне темата за „Хизбулла”, която разисква при абсолютно всеки повод в последните седмици.

Малко преди това президентът на България Росен Плевнелиев посети Лондон, където беше гост на официалната церемония по откриването на ХХХ Летни олимпийски игри и се срещна с кралица Елизабет II, престолонаследникът Чарлс, принцовете Хари и Уилям, както и с други официални лица.

Днес министър-председателят на България Бойко Борисов пристигна на официално посещение в британската столица. Целта на визитата е да се обсъдят съвместни мерки за борба срещу тероризма, сътрудничество в областта на сигурността и специалните служби и съвместното участие на двете страни в енергийни проекти. Разбира се, премиерът няма да пропусне да се срещне и със спортистите ни, участващи в Олимпиадата.

Борисов беше посрещнат от британския си колега като „приятел”, всички въпроси бяха обсъдени, като страната ни получи уверение, че има подкрепата на Великобритания по ключовите теми. Учудващо, защото едва ли е нужно да си припомняме, че именно островната държава е сред най-яростните ни критици още от преди да се присъединим към Европейския съюз, като тази линия на поведение продължава и до момента.

На какво ли се дължи промяната? Дали на изказването на Дейвид Камерън, че Великобритания има достоверна информация, доказваща, че „Хизбулла” и Иран стоят зад атентата в Бургас от 18 юли и необходимостта България най-после да „кандиса” да подкрепи едно такова твърдение?

Българският премиер Бойко Борисов изненада приятно с моменталната си реакция. Дипломатично, с такт и неоспорими доводи, той заяви, че страната ни все още не разполага с информация, уличаваща когото и да било, и помоли Дейвид Камерън да ни предостави такава, ако я има. Министър-председателят обясни застоя в разследването с липсата на данни за терориста – самоубиец в полицейските масиви по целия свят, макар и вече да разполагаме с ДНК-то, пръстовите му отпечатъци и съвсем достоверен негов фоторобот.

Няма съмнение, че официалната позиция на България по случая с терористичния акт в Бургас е достойна за уважение. По-точно, единствената достойна за уважение. Хвърлянето на тежки и прибързани обвинения не е непознато в теорията  и практиката на политиката в Близкия изток. Без да се връщаме безкрайния конфликт между араби и евреи, е достатъчно да си припомним мнимото химическо оръжие, в разполагането с което САЩ, Израел и Великобритания обвиниха Саддам Хюсеин като извинение, за да го нападнат. В момента Саддам е покойник, Ирак е барутен погреб, а химическо оръжие така и не бе открито.

Нека го кажем ясно и точно, подобно на Бойко Борисов: Който има доказателства за вината на „Хизбулла”, да ги сложи на масата. Едва тогава може да се търси и евентуална „иранска връзка”. Близо две десетилетия след разпадането на Съветския съюз номерата на САЩ и съюзниците им с посочването на виновник и нападението му без много доказване и колебания вършеха работа.

Сега обаче това време е безвъзвратно отминало. На целия свят му е ясно, че големите играчи имат нужда от нова война и този път твърде вероятният потърпевш ще е Иран. Сега обаче геополитическата обстановка няма нищо общо с тази преди 6, да не говорим преди 20 години. Светът вече не посочва „лоши” на доверие към световния жандарм. Искаме доказателства.

България трябва да продължава да не взема страна преди да се появят неоспорими доказателства. Не „подобен атентат е подготвян в Кипър”, а истински доказателства. Такива, за които кой да е съд би обявил за виновен поне човек, камо ли държава.

В момента нашата позиция е твърде важна и това си личи от ухажването, на което сме подложени. Все пак атентатът е станал у нас. Без ние да посочим виновник, нещата са далеч по-сложни.

Време е обаче да покажем, че отново сме суверенни и сме избягали от залитанията през втората половина на ХХ и първото десетилетие на XXI век. Няма да обслужваме ничии интереси, преди обстоятелствата да се изяснят. А когато се намери виновникът, „Хизбулла”, Иран или третата луна на Сатурн, ще се борим той да получи заслуженото с всички сили.

Дано и правителството да продължава тази достойна политика. Това е единственият начин да ни уважават и да играем някаква роля на международната сцена. Макар и невинаги толкова ключова, колкото в момента, но все пак роля.

P.S. Някой би казал, че ако наистина се подготвя война срещу Иран, повод винаги ще се намери. Може и така да е. Ние не можем да предотвратим подобно нещо. Можем обаче да се държим с достойнство и да не се страхуваме да търсим и казваме истината.

Тази сутрин българските народни представители гласуваха за пореден път дали правителството да продължи да управлява страната. Гласуваха както и предишните пъти. Гласуваха както всички знаеха, че ще гласуват. Гласуваха против.

Да се чуди човек кому е нужно да се организират такива безсмислени вотове с предизвестен резултат? Имам чувството, че функционерите на БСП, които неизменно са сред инициаторите на всички гласувания, целящи сваляне на правителството, живеят още в епохата на Коминтерна и се интересуват единствено от показността и отчитането на дейност про форма.

Няма как иначе да си обясним, че социалистите организират четвърти вот на недоверие спрямо кабинета на Бойко Борисов и всеки път резултатите са горе-долу сходни – депутатите, които гласуват в подкрепа на правителството, са около два пъти повече, отколкото опонентите си. В конкретния случай „за” бяха 72 народни представители от БСП и партньорите им ДПС, а „против” гласуваха 136 „гербери” и независими.

Да се върнем на въпроса кому са нужни подобни предизвестени вотове. Дали социалистите демонстрират на оредяващите заради силата на естествените природни закони и безславните им участия в предишни управления свои привърженици, че са активни, непримирими и упорити? Или пък изпробват в опозиционни условия работата в екип с най-верните си съюзници през последните няколко години – депутатите от ДПС?

Гадаенето едва ли ще ни доведе донякъде. Още повече, че често мотивацията на действията на българските политици няма нищо с логиката, така че само си губим времето. Едно обаче е сигурно: БСП не са се водили от интересите на народа, когато са решили да искат вот на недоверие. Защото са били наясно, че няма да го спечелят и следователно просто губят ценно парламентарно време, което може да бъде използвано за далеч по-конструктивни неща. А дори и допуснем, че са достатъчно наивни, за да са си помислили, че имат сили да свалят правителството, едва ли има по-неподходящо време да се сменя един кабинет.

ГЕРБ трябва да си доизкарат мандата именно заради мотивите, които от БСП изтъкнаха като причина да искат вот на недоверие. За оставащата година до следващите избори Бойко Борисов трябва веднъж завинаги да даде ясен отговор на няколко въпроса, които до момента висят във въздуха и са невъзможни за анализ.

Първо, има ли правителството сили да промени тенденциите и явленията, заради които ни критикува в доклада си от 18 юли? Второ, способни ли са управляващите да вземат реални и ефективни мерки, за да предотвратят случването на повече атентати? Защото да си мислим, че терористите доброволно ще ни оставят на мира е наивно. В близко бъдеще България ще е особено популярна дестинация за тях. И заради относителния етнически мир у нас, и заради членството ни в ЕС, и заради местоположението ни. И трето, защото трябва да се научим да стоим зад решенията си. Едва ли има по-лош вариант за една страна от политическата нестабилност и безкрайната преждевременна смяна на управляващите.

Друг е въпросът какво ще правим на следващите избори. За кого по дяволите ще гласуваме, ако ГЕРБ се провалят (което изглежда почти неминуемо, особено в сферата на енергетиката и социалната политика)? За невероятно безпринципната и сформирана единствено на базата на най-примитивно интересчийство коалиция на БСП и ДПС? Която отгоре на всичко категорично доказа некадърността си в предишния мандат… За остатъците от СДС от края на миналия век, които се размножават на принципа на клетъчното делене? Или за Miss “Yes”, цената от чиито предприсъединителни решения ще трябва да плащаме десетилетия наред?

Някой ми беше казал, че най-страшната клетва на китайците била „Да живееш в интересни времена”. Е, ако това е вярно, няма съмнение – ние сме народ от проклетници…

Ето какво става, когато основният ресурс на Министерството на вътрешните работи на една страна е съсредоточен в подслушването на политически и икономически противници и следене на това кой пише против управляващите в социалните мрежи.

Ето какво става, когато министърът на вътрешните работи, вместо да се отдаде на задълженията си, се меси в делата на съдебната система и лобира за назначаването на едни и уволнението на други съдии.

Ето какво става, когато не се вземат мерки по сигнали на най-добрата разузнавателна служба в света. Още на 5 януари тази година израелските власти и Мосад предупредиха България да засили контрола при посещенията на израелски туристи в страната, защото има данни за предстоящ атентат. На кого ли обаче му пука какво говори Мосад?

Ето какво става като огромен финансов ресурс се хвърля за една система, чиято основна цел е да упражнява контрол върху обществото, а не да обезпечава сигурността му. Когато вместо малко висококвалифицирани специалисти се назначават тълпи послушковци, гласуващи под строй на всички избори.

Ето какво става, когато на никого не му пука за това да се осигури комфорт и сигурност на туристите. Единственото нещо, което е важно, е денонощно да се строят хотели, за да се изперат едни пари. А това, че туристите остават разочаровани и не се връщат втори път, за да влеят отново парите си в икономиката, няма да интересува никого, докато има корупция, далавери и комисиони.

Ето какво става, когато за всичко се повтаря, че са виновни предишните правителства. Когато инстинктът тласка управляващите да си измиват ръцете, а не да търсят решения на проблемите.

Ето какво става, когато вместо да се върши реална работа, се обръща по-голямо внимание на обикаляне на медии, формиране на рейтинги и неуморно повтаряне на полуистини с цел да бъдат заблудени едни стопяващи се няколко милиона българи, че всъщност живеят добре, сигурно и щастливо, но не го разбират.

Ето какво става, когато единственият начин едрите престъпници в една страна да попаднат в затвора е те самите да го поискат, за да се скрият от враговете си. Когато съдебните дела се точат години и се прекратяват за изтекла давност, а осъдени престъпници успяват да се скрият точно преди да ги вкарат зад решетките. Когато 70-годишни старци избиват роднините си и като Рамбо стават неуловими в планината.

Ето какво става, когато управляващите в една държава от десетилетия поставят личните интереси, алчността и арогантността над сигурността, справедливостта и добруването на хората.

Ето какво става, когато един премиер напълно съзнателно дава подкрепата си на един вътрешен министър да използва репресии, подслушване и арести за разчистване на сметки и контрол над неудобните. Когато един вътрешен министър се чувства недосегаем и запазва поста си, въпреки всички скандали от най-различен характер, които избухват един след друг около него.

Ето какво става, когато през последните 15 години една страна е управлявана последователно от дясно ориентиран бивш преподавател по политикономика, затънал в хазарта посредствен аристократ, човек, който никога не е работил нищо, освен политик и такъв, за чието минало никой не смее и да продума.

Ето какво става, когато си траем. Или протестираме по 1000 – 2000 човека. Бомбата на летище „Сарафово” трябва да взриви българската апатия и най-после да поискаме отговори, промени и способни управляващи, които знаят за какво са във властта.

Бойко Борисов сбъдна най-съкровената мечта на всеки държавник – да влезе в историята приживе. Дори нещо повече. В неподражаемия си стил той надмина стотици лидери, оказали влияние върху съдбините на света, и се намести триумфално в учебниците не само приживе, а и в разцвета на силите си.

Сякаш като подарък за третата годишнина на ГЕРБ-овото управление издателствата актуализираха учебниците по история, по които ще се преподава през следващата учебна година. В този за 11-и клас например авторите ще „светнат” учениците и за последните правителства – тези на Тройната коалиция и ГЕРБ.

Както е редно пръв защити промяната министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. Той се обърна към българите с теорията, че децата им не знаели, че страната ни е в ЕС, защото предишните учебници обхващали периода до 2001 година. Един вид „засрамете се какви сте назадничави!”.

Но ние не сме ни най-малко назадничави. Дори сме склонни към философски разсъждения и, ако имахме възможност, бихме включили в учебниците по философия тема за разсъждение „Усетиха ли не само децата, а и родителите им, че сме членове на Европейския съюз?”. Този въпрос обаче май е по-подходящ за учебник по риторика, защото не се нуждае от отговор…

Наистина беше редно Сергей Игнатов да защити промяната като министър. Не ми побира ума обаче как му даде сърце да обосновава подобно нещо като професионален историк. Учените спорят точно колко години трябва да са минали от определено събитие, за да може то да бъде разглеждано безпристрастно от специалистите. Някои смятат, че 30 са достатъчни, други са на мнение, че трябва да е минал поне половин век, а трети залагат на още по-голяма дистанция.

Никой историк обаче не би защитавал сериозно тезата, че има логика в учебниците да се включват събития от последните две-три години. Защото с историята шега не бива. Именно заради такива експерименти, които я нагърбват да се вплита в злободневните боричкания, тя е получила и най-грозния си псевдоним – „курва на науките”.

Защото историята е страшна сила. Сергей Игнатов отлично знае каква манипулаторска мощ има тя. Достатъчно е като египтолог да си припомни лъжливата шумно оповестена от Рамзес II негова победа над хетите при Кадеш през 1274 г. пр. н. е. Или „триумфа” на римляните над Атила при Каталунските полета през 451 г. от н. е. И двете събития дълго остават в историята според невярната версия на тези, които първи съобщават гледната си точка. Науката помни хиляди такива манипулации, но не е тук мястото да ги изреждаме.

Нюансите са изключително важни в историята. От дистанцията на годините те правят така, че дадено събитие или действие, получило от съвременниците си негативна оценка, да придобие значението основополагащо или гениално. Или обратното. Що се отнася до това, което се случва в момента с учебниците по история, то е все едно химик да напълни басейн с дадено вещество, да се гмурне в него и да реши да му прави детайлен анализ.

Точно на същия принцип опитващите се да угодят на ГЕРБ автори на учебници определят победата им на изборите като внушителна, а по-внушителни от нея споменават мимоходом. Или учредяването на партията като „важен елемент от развитието на политиката”, без да е ясно дали някоя друга партия, основана по горе-долу същото време, няма да се окаже много по-важна в исторически план. Не трябва да се бърка историята с политология. Подобен подход винаги е бил пагубен.

Още повече, че това действие няма да донесе и нищо положително за ГЕРБ. Поговорката „Историята се пише от победителите” е до време и именно развенчаването й е една от основните цели на тази наука. След като бурята на събитията се уталожи, да се разгледат фактите хладнокръвно и да се направи задълбочен анализ. Може би Сергей Игнатов трябваше да предупреди премиера, че каквото и да се пише сега, то не може да заблуди бъдещите историци…

Не, че в новите учебници е включено кой знае каква информация, манипулираща съзнанието на учениците в полза на управляващите. Но пресъздаването на събитията от последните месеци в учебниците безспорно противоречи на методологията и практиката и дава право на опозицията и на безпристрастните наблюдатели да се запитат защо се прави това нещо. Явно не е защото децата в България не знаят кой ръководи правителството. Медиите дават всичко от себе си, за да научат и камъните в България кой ръководи правителството

Дали причината е желанието за бетониране на историческото значение на премиера и партията му, с което започнахме? Или пък целта е да се погъделичка суетата на премиера, която той несъмнено притежава в изобилие? Или просто всичко се случва, за да бъдат подразнени останалите политически сили, че „основен приоритет” на управляващите е „инфраструктурата”?

Ако някоя от изброените (или всички те) е водещата мотивация на правителството, Сергей Игнатов отново би могъл да предаде ценния опит на вековете на премиера. Къде-къде по-впечатляващо (а и трайно, защото учебниците я издържали година, я не) е по подобие на древните владетели да се издигнат каменни колони… Или в скалите да се изсекат стели, увековечаващи достиженията на великите ни управляващи.

Тъй като всеки пишещ човек в България е облагодетелстван ако не от друго, то поне от абсурди, играещи ролята на муза, мога и аз да дам няколко идеи за надписи, представящи делото на Бойко и предшествениците му пред (не?)благодарните поколения:

1. През лето 2007-о България беше присъединена от огромна, могъща и зла империя, наречена Европейски съюз. Моят предшественик Сергей Станишев и аз, богопомазаният Бойко Борисов, направихме всичко възможно, за да предотвратим последствията от това и успяхме. Народът ни още се чуди как така аз и моите приближени поддържаме нещата в такова положение, че всичко в страната да си остава същото, въпреки натиска на онези от Европейския съюз. Ще дойде време да са ми благодарни…

2. …После на власт дойде страховития Бойко Борисов. Беше поне два метра висок, с гръден кош като ведро и ръце като мечи лапи. Първокласен футболист, тенисист, каратист, пожарникар, бизнесмен, охранител, комисар, кмет, премиер, шоумен… Супергероят на своето време.

През неговото управление целият народ неуморно пееше хвалебствени химни за безкрайната му справедливост. И когато наказа самозабравилите се от алчност и богатство майки, присвоили десетки, дори стотици левове от държавата, като си ги взе обратно. И когато благородно остави двама осъдени братя да преминат в нелегалност. Но най-вече когато неуморно разобличаваше ден по ден своите предшественици, виновни за всички беди, които се стовариха върху народа му по негово време.

И последно. Все пак няма смисъл да се напъвам. Около Бойко Борисов има хиляди творци, които само чакат шанса си, за да го възхваляват.

3. Във времена на икономическа криза България имаше щастието да попадне в ръцете на велик управник. Бойко Борисов решително отби атаките на мизерията, в която тънеше Европейския съюз, и запази стабилно положението на страната си като най-бедна, най-застаряваща, с най-голяма ножица между доходи и цени, държава. По негово време нараснаха много неща – цените на тока и газа, пенсионната възраст и грандиозните обещания. Народът ще го запомни и като религиозен водач, отговарящ на всяка критика на безпътните си противници с размахване на прерязани лентички и мантрата „Магистрала”.

Така че, господин премиер, оставете историята на мира и възвеличавайте името си както намерите за добре. А още по-удачно ще е, ако оставите това на журналистите. Те почти целокупно правят точно това…

Премиерът за пореден път показа характерната за управленския си стил неподражаема последователност при вземането на изключително важни за цялостното бъдеще на страната ни политически решения. След като преди ден в Народното събрание бяха приети поправки в закона за горите, позволяващи при определени условия строежа в подобни местности, без да бъде променян статута им, а вчера Бойко Борисов заяви твърдо, че няма да се поддаде на натиска на бурната реакция срещу този акт, днес той промени позицията си на 180 градуса.

Ако простестиращите се аргументират „убедително”, видите ли, правителството било склонно да отстъпи крачка назад в своята позиция. Не, че вече някой би се учудил, но защо ми се струва, че подобно поведение по приляга на покупко-продажбата на кон, където всеки от участниците в сделката гледа да надхитри другия или да обори неговите хитринки, отколкото на дългосрочна, аргументирана и последователна политика на управляващо мнозинство?

Ситуацията поразително напомня на онази с казуса за проучванията и добива на шистов газ от преди няколко месеца. Първо правителството охотно разреши дейностите, даже някакви камиони с техника и емблеми „Радиокативно” чакаха да влизат в България през Дунав мост, а след началото на протестите позицията на властта постепенно се смекчи, та чак беше въведен и мораториум върху подобни проучвания (който вчера бе доста сериозно променен, което отново е крещящ признак на непоследователност).

Каква държава е тази, която влиза в такива дребни уговорки и мени кардинално виждането си по толкова важни за бъдещето проблеми? Кой инвеститор би решил да изсипе стотици милиони например, ако не е ясно дали след няколко месеца няма да замразят проекта му? И по-важното, кой народ може да бъде спокоен, че правителството работи за интересите му, като в поведението на властта ясно си личи непоследователност? Защо имам усещането, че по подобие на всичките си предшественици, управлението на Бойко Борисов е склонно на какви ли не вакханалии, стига народът и неправителствените организации (повечето от които у нас са такива само на думи) да не излязат на улиците?

Толкова ли в министерствата няма експерти, които да представят пред шефовете си всички плюсове и минуси, икономически, екологични, обществени и т.н., до които би довела определена промяна в законодателството? Или се знае, че определен текст трябва на всяка цена да бъде пробутан през парламента, първоначално се „украсява” с крещящи небивалици, които след обществения и опозиционен натиск управляващите отстраняват и спокойно въвеждат желаните промени? Твърдейки, че се е стигнало до компромис…

Ясно е, че в България пистите за ски туризъм са малко. Вярно е и, че в Австрия например общата им дължина е стотици пъти по-голяма, а тамошните природозащитници не блокират центъра на Виена, за да се противопоставят на намеренията на правителството. Това обаче се случва, защото огромната част от трасетата на пистите минават по склонове, покрити само с ниска алпийска растителност, която не трябва да се изсича, за да бъдат построени удобствата за туристите. А и в Австрия всяка законодателна промяна, всяко изграждане на нова писта, се подлагат на широко обществено обсъждане, ПРЕДИ да попаднат в парламента.

След като експертите в министерствата не знаят какви са рисковете от проучванията и добива на шистов газ и позволиха идиотското презастрояване по морето, значи трябва да си вървят! След като искате аргументите на протестиращите, за да вземете крайното си решение, господин Борисов, назначете тях за експерти! Каква е ползата ние, данъкоплатците, да се изръсваме за заплатите на някакви хора, които не разбират основното в работата си – как да съчетават обществената полза с опазването на околната среда?

Докажете, че решителните ви скокове в противоположни посоки се дължат на това, че сте подведен от обкръжението си, а не на опит да прокарвате интересите на малцина олигарси, господин Борисов. Направете го като съберете всички заинтересовани и подготвени по темата – правителство, бизнес, природозащитници, специалисти по екология, независими експерти, местни власти… Тогава няма начин да не изпъкнат всички гледни точки и да не си проличи кой къде може да отстъпи, за да има и природа, и пари. Чак тогава изготвяйте текстове и ги предлагайте в Народното събрание, за да не се излагате. Защото, въпреки характерния за вас твърд и убедителен тон, всички забелязваме, когато през ден си мените мнението…

И между другото, браво на онези около 2000 души, които се събраха край езерото Ариана и смело защитиха позицията си против приемането на новия закон. Така се прави гражданско общество. Трябва да не се страхуваш да изразяваш мнението си, независимо дали си прав или не, независимо от силата, която стои срещу теб…