Posts Tagged ‘благотворителност’

fas

Седя си аз, пуша си намерения в близкия контейнер фас, който суших два дни в микровълновата заради тия шибани климатични промени, дето ни направиха субтропична страна и ни бие дъжд ката ден, и си мисля. Колко мога да мисля е друга палачинка, драги, напоследък не съм толкова убеден.

Та, викам си: Добре бе, да клецам тоя животец аз, защо така се случва бе? По улиците вървиш, всеки гледа все едно е зомбирано кенгуру с оребрено краче от табуретка сещате се къде… В офиса (аз съм работещ беден; ама много беден, затова и обирам фасовете, пък и жена ми прибира заплатата и ми дава само по лев-два за градски транспорт) всички гледат да се цакат – само тичат да си говорят зад гърбовете един на друг, а шефа го правят на бъз и коприва. Когато го няма, де. Когато се върне, лижат му… сещате се. На кръстовищата всеки гледа да мине пръв, пешеходецът е по-онеправдан от сьомга във вир с мечки гризли, псувни се разменят над запотени от злоба автомобилни прозорци…
В същото време българи се давят по ингилизките брегове, за да спасят деца на непознати. Тийнейджъри губят живота си в името на това да извадят от черногорски реки колкото се може повече съученици… А немощни, окъсани и изтънели бабички даряват половината си месечни доходи на хора в беда.
И продължавам да си викам, на акъл разбира се… По меродавна българска традиция не смея да крещя на глас, освен през плета срещу комшията си. Ама недоумявам, драги. Когато стане някое бедствие или човечец заболее тежко, не дай си Боже, какво се случва в нашата мила държавица? Веднага се създава самосиндикална организация, хората трескаво събират пари, одеяла, дрешки, лекарства, храни. Или пък някоя политическа “звезда” заблестява по-ярко на небосклона, иницирайки български Коледи…
Каква е тая народопсихологична шизофрения, драги!? И изведнъж ми просветна!
В тази наша държавица няма държавност бе, драги! Точно липсата на държавност ни е научила както на самооправство, така и на взаимопомощ. Затова сме стресирани и си играем на “прее*и другарче”; затова и нямаме елементарна култура за поведение на пътя. Защо да спазваме правила, когато в институциите всичко е пуснато на самотек?
Точно поради липсата на държавност, когато трагедията се е случила или е надвиснала, ние сме единни. И сме готови да си помогнем дори и с повече, отколкото можем. Здравната каса е посмешище, съществуващо единствено за пълнене на партийни каси: “ТРЯБВА да съберем пари за лечението на еди кого си…”
Правим го и сме съпричастни, защото знаем, че бедата може да сполети и нас. И ако това стане, единствените, които ще ни помогнат, са хората. В никакъв случай няма да са Държавата или Общината… И когато някой изсече гора и я продаде, а това предизвика свлачище, убило десетина човека заради смешен дъждец, пак помагаме. Заедно сме. Събираме, каквото имаме и изпращаме на бедстващите. Защото и гората на хълма над нас е изсечена.
Айде, че направих заварка на фаса. Чак на джуките ми припари. Мятам го през джама на задблоковото пространство и отивам в офисчето да чуя някоя клюка за шефа.

Advertisements