Archive for the ‘Дестинации’ Category

Преображенският манастир се намира в живописния Дервентски пролом на река Янтра, на около седем километра северно от Велико Търново. Разположен е в подножието на отвесен скален венец, което придава допълнителен колорит на местоположението му и позволява на посетителите да се насладят както на изграденото от хората, така и на сътвореното от природата.

За основаването на „Св. Преображение Господне” има две теории. Според първата от тях основите на манастира са положени още през XI век – по времето, по което братята Асен и Петър възстановяват българската държава и в района на новата столица Търновград започва усилено строителство на отбранителни съоръжения, административни и религиозни сгради.

Втората теза поставя издигането на светата обител поне две столетия по-късно – през XIII- XIV век. Според нея ключова роля в основаването на Преображенския манастир като духовно средище изиграват втората съпруга на цар Иван Александър, евреиката Сара (приела християнството и името Теодора) и синът на двамата Иван Шишман – последният владетел на Търновското царство. Поради това манастирът е известен също като Сарин или Шишманов.

Възможно е „Св. Преображение Господне” да възниква като метох на прочутия Ватопедски манастир в Света гора. Около 60-те години на XIV век обаче той вече започва самостоятелен живот и се превръща в един от културните центрове на Втората българска държава.

По времето на бурния разцвет на духовните средища, разположени в региона на столицата в последните години на средновековна България, Сара – Теодора и Иван Шишман направили щедри дарения за „Св. Преображение Господне”. Така манастирът изживял кратък, но ярък период на благоденствие и просперитет.

Може би основната причина да не знаем кога точно е основан Преображенският манастир е, че в момента той не е разположен на мястото, на което е бил през Средновековието. За това свидетелстват останките от големи зидове и купищата дялани камъни, намиращи се на около половин километър южно от сегашната обител. Евентуални археологически разкопки в района биха хвърлили повече светлина за достоверността на двете теории. Докато те бъдат направени обаче, всеки от нас е свободен да развива собствени хипотези…

Не е ясна и причината за изоставянето на стария манастир и преместването му на новото място. Както повечето християнски средища, и „Св. Преображение Господне” става жертва на опустошения и разорения в първите векове след завладяването на България от Османската империя. Това е едно от възможните обяснения за запустяването му, но е вероятно то да се дължи също така на свличане на огромни скални маси от доминиращия над местността венец или желание обителта да се скрие от враждебни очи.

През 1825 година отец Зотик, който идва от Рилския манастир, започва изграждането на „Св. Преображение Господне” на сегашното му място. Той избира подножието на отвесна, висока десетки метри скала, която сякаш е надвиснала над обителта от запад, внушавайки едновременно разрушителната сила и непреходното покровителство на висшите сили.

Делото на Зотик е в унисон с всеобщия родолюбив подем, който обхваща българите в края на XVIII и началото на XIX век. Навсякъде из земите, населени от предците ни, се строят църкви и манастири, откриват се килийни училища, възражда се споменът за славното минало на народа.

Строежът на главната църква на Преображенския манастир започва през 1834 година. Изпълнението му е поверено на известния за времето си майстор Димитър Софиялията. Той обаче е екзекутиран от османската власт още на следващата година, тъй като взема участие в подготовката на въстанието Велчова завера в Търновско. Мястото му в строителните работи е заето от уста Колю Фичето, който завършва манастирската църква през 1837 година.

Строителството на комплекса продължава десетилетия, за да се стигне до 1863 година, когато големият български майстор завършва едно от най-мащабните си творения. До 1857-а е издигнато цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход. Четири години по-късно е готова и една от гордостите на манастира – камбанарията с часовника, а през 1863-а е изградена и малката църква „Благовещение”, която е разположена върху подземния параклис „Св. Андрей Първозвани”.

По този начин Преображенският манастир в основни линии придобива вида, в който го познаваме и днес. След  Освобождението към комплекса са добавени гробищен парк „Възкресение Лазарово” (1891 г.), а също така трапезария, магерница и игуменарница с библиотека (1894 г.). Така манастирът се превръща в най-мащабния във Великотърновско и четвъртия по големина в България.

Обителта е строена съгласно каноните на средновековните манастири, изпълняващи при нужда и ролята на крепости. Първите етажи на сградите, които са разположени около голям правоъгълен вътрешен двор, са каменни. За вторите катове е характерно обичайното за периода еркерно наддаване, което по впечатляващ начин кореспондира с величествената природа наоколо.

Освен с Колю Фичето манастирът „Св. Преображение Господне” е свързан и с друго голямо име от българското Възраждане – забележителния самоковски художник Захарий Зограф. В периода 1849-1851 година той се заема с изписването както на интериора и част от иконите в светата обител, така и с изработването на външните стенописи. Авторът си позволява „волността” да вплете и своя образ  и автограф в работата си, но на приноса на Захарий Зограф  ще се спрем малко по-късно.

Разбира се, десетилетията строителство и изписване на Преображенския манастир не попречват още от 30-те години на XIX век той да се превърне в едно от най-оживените средища на българската културна, образователна и революционна дейност. През толкова превратните години, предшестващи Освобождението, тук намирали убежище много изявени български борци за самостоятелна държава – Филип Тотю, поп Харитон Халачев, Ангел Кънчев, а и самият Васил Левски многократно отсяда тук. Именно това е обителта, в която се замонашва един от най-близките сподвижници на Апостола на свободата – Моно Петров Сеизмонов, по-познат в историята като Матей Миткалото или Матей Преображенски.

През 1877 година, по време на Руско-турската освободителна война, Преображенският манастир е превърнат по спешност в болница, където се лекуват ранените в сраженията руски войници. В знак на признателност за гостоприемството и положените грижи, оцелелите след подписването на Санстефанския мирен договор воини даряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги.

Едно от най-забележителните произведения на изкуството в Преображенския манастир е църковният иконостас. Той е резбован през 1838 година, като не е сигурно кой е неговият автор, макар и да се смята, че може би това са група дърворезбари от прочутата Тревненска школа. Иконите по него са изографисани от Захарий Зограф и първия български художник с академично образование – племенникът му Станислав Доспевски. Истински произведения на възрожденската ни иконография са „Преображение”, „Св. Андрей”, „Св. Йоан Предтеча”, „Св. Богородица Милующа”, „Христос Вседържител”, „Св. Архангел Михаил”…

Захарий Зограф работи по изографисването на главната църква на Преображенския манастир в продължение на три години. На най-видното място, на южната външна стена, той изобразява и монументалните стенописи „Страшния съд” и „Колелото на живота”, които съвсем сполучливо служат като преход от суетния външен свят към хармоничния мир на светата обител и внушават на посетителя чувство за преходност.

В колелото на живота умело са вплетени различните етапи от човешкия живот, фазите на природата, деня и нощта. Целите външни стени на църквата са покрити с различни библейски мотиви, пречупени през по-модерния поглед на автора, както и с геометрични и растителни елементи за украса.

В унисон с възрожденските идеи, които в средата на XIX вече са залели българското общество, Захарий Зограф овековечава работата си в Преображенския манастир цели три пъти – с възпоменателен надпис в женското отделение на църквата, с автопортрет в края на редицата български светци, които изписва, и на иконата „Преображение” на иконостаса, която подписва с името си и годината – 1851-а.

В долната част на абсидата на църквата са поставени изображенията на светци-литургисти, над които представени сцени на причастие (Евхаристия) и господното войнство от ангели (Саваот). В центъра на купола в съответствие с църковните догми е Христос Вседържител, а около него – небесна литургия и апостолите.

Конхите (полукръгли ниши) са запълнени с празнични сцени. От двете страни над входа на женското отделение са изобразени руските светци Глеб и Борис на коне, а в пространството помежду им – сцени от Преображение – патронния празник на манастира. От двете страни на входа са изписани Христос и Богородица. Свода и западната стена Захарий Зограф определя за сцени от Апокалипсиса, а в църквата са изобразени и множество български светци – Кирил и Методий, Гавраил Лесновски, Параскева Търновска, Йоаким Сарандопорски, Давид цар болгарский, Йоан-Владимир цар болгарский, Михаил цар болгарский, Трибалий…

В момента „Св. Преображение Господне” е действащ мъжки манастир, национален паметник на архитектурата и изкуството. Той разполага с библиотека и музейна експозиция, в които се съхраняват исторически книжа и документи, ценни книги и икони и различни произведения на приложното изкуство.

През 1991 година от отвесния венец над манастира се срутват няколко скали, които разрушават част от монашеските килии. Една от канарите се сгромолясва в средата на манастирския двор, а друга – в непосрествена близост до църковната абсида и камбанарията, без да нанесе каквито и да било щети нито на едната, нито на другата.

Дори и богът на високите технологии и кредитните карти без лимит отдавна да е изтласкал религията от сърцето на съвременния човек, все пак едва ли има някой, който да попадне в Преображенския манастир и поне за миг да не осъзнае, че е смъртен, че това е страхотно и че животът, тук и сега, е по-важен от плавното издигане в кариерата или от стремителното рухване на Азиатската фондова борса…

Advertisements